Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Предимно две качества изпъкват като основни характеристики както на българската, така и на световната политика напоследък, граждани - глупост и наглост. Комбинацията от тях ражда чудовища, които ни ядат отвътре и отвън. 
От друга страна обаче, някак свикнах да ме забавляват политици, които притежават тези две ключови качества, затова дните ми са пълни със смях и веселие. 

Да започнем от ГЕРБ. Начело на опозицията, те бутнаха „ПП и къмпани“ с първия успешен вот на недоверие изобщо. Това завинаги се вписва в аналите на българската политика - или поне в онова, което си представяте, щом чуете думата „анали“. 
Както знаем от прастарите учебници по политически науки, такъв вот се предприема с цел съответната победила партия да вземе властта и да управлява. Но ГЕРБ казват, че веднага, щом мандатът стигне до тях, ще го върнат. Което е нонсенс. Пълна безсмислица. Политическо безумие е съществуването на опозиция, която сваля управляващите, само за да ги свали - но самата тя не иска властта.  

Или смятате, че ГЕРБ са хитри и искат властта не сега, в малцинство, а да спечелят новите избори и да имат комфортно мнозинство? Това е наивно. Дори самите ГЕРБ знаят, че нито ще имат мнозинство, нито ще влезе в Парламента някоя нова партия, с която да направят стабилна коалиция. Просто няма откъде да дойде такова чудо. И така ще е не само на следващите избори, но и на всички след тях, които предстоят. 

Друг пресен пример за нелепо, дори парадоксално развитие, е решението на Парламента за Македония. Докато правителството на Кирил Петков управляваше, достатъчно гласове за приемане на френското предложение в Народното събрание не можеха да се намерят, дори да се търсят с прасета за лов на трюфели. Щом правителството падна обаче, веднага се сътвори мнозинство и възелът Македония започна да се развързва. 
Въпросът е - колективна отговорност ли бе проявена или колективна безотговорност. За да си отговорим, я Петков сега да пробва дали няма да се намерят достатъчно гласове за прокарването на още някои важни неща:

 да се изгони Митрофанова от София, да се даде пряка военна помощ на Украйна,

 да се разположат допълнителни натовски войски и бойна техника за постоянно в България, да се реформират съдебната система, специалните служби, да се свали президента Радев, такива дреболии. 
Е, добре, де, нали човек има право и малко да помечтае! 

Неслучайно започнах списъка на политическите мечти с името на Нейна дипломатическа неуважаемост Елеонора Митрофанова. Освен всички други анти български акции, които сътвори по време на мандата си, сега тя има наглостта, насред натовска и европейска България, да обяви, че събира дарения за подпомагане на руските войници. 
Да, за подпомагане на същите онези убийци, мародери, изнасилвачи и всичката друга руска сган, която вече 4 месеца вилнее из Украйна. Ах, горките руски престъпничета, замислила се и се загрижила за тяхната тежка съдба другарката мамаша Митрофанова - парички събира от българските братушки, дето толкова много обичат Матушката, че, щом чуят нейното име или името на нейните велики вождове, направо се посират.  
Няма да търсим далечни примери? Ей го някой си „Здравко от Ритон“, както се представя - плаче с кървави сълзи поради мръсната война, която Русия води в Украйна. Ама не плаче заради самата война и бедствията, която тя носи на украинците, ами защото…..войната попречила на някой си Филип Киркоров да си отпразнува бляскаво рождения ден или нещо такова. Развалила му настроението, видите ли. 

Шестокласен певец от българския соц. оплаква шестокласен певец от руския соц. Светът е изумен от украинското нахалство да се води война с Русия, а връх на този жълто-кафяв кенефен сладолед е фактът, че самият „Здравко от Ритон“ не могъл да отиде в Москва и да поздрави приятеля си със светлата годишнина, поради което онзи направо щял да умре от мъка. 
Имам странното усещане, граждани, че, освен от по-красивата, въпросният Здравко е расъл далеч и от по-умната част от Ритона. Както и от по-моралната. 
Ако питате мен, типове като него, заедно с приятеля му Киркоров, дето вдига купон, докато собствената му страна убива и руши в чужда страна, трябва да бъдат 

моментално изпратени в Сибир 

да си помислят и евентуално да разберат защо ги пращат в Сибир. 
Натам според мен трябва да бъде човеколюбиво насочен и сръбският вътрешен министър Александър Вулин, който говори за някакъв си „сръбски свят“ и твърди, че неговото създаване вече не може да бъде спряно. 
Тоя или се е чалнал от жегите, или е прекалил с тревицата. 
Честито, братя сърби! Машалла! Само се чудя как точно ще си поделите това малко земно кълбенце с другите претенденти. Защото далеч преди вас са обявени „руски“, „китайски“, „мюсюлмански“ и някои други, по-дребни светове. А те няма да ви дадат предимство, само защото сте готини и знаете всички кафански песни и певачки наизуст. 
Отговор няма, защото Вулин не знае отговора. Но какво ли друго да очакваме от подобни сръбски типове, след като техните преки учители са някои от най-великите съвременни руски мислители. Например - външният министър Сергей Лавров. 
Онзи ден Лавров се изказа особено критично към ЕС, който, видите ли, нарушил всички договорки с Русия да се постигне общо европейско пространство от Атлантическия до Тихия океан. 
Тук Светата икона на руската външна политика се показва за пореден път като голям глупак и лъжец. Първо, разпростирането на Европа до Тихия океан е пълен нонсенс. Това, че Русия има колониални земи и народи в Сибир, които не може да управлява ефективно, а само обира до шушка, не означава, че ЕС трябва да си пъха носа там и да помага на Кремъл да се справи с проблемите си.  
Второ, Европа, която, заедно с Русия, да започва от Атлантическия океан, е също толкова голяма идиотщина. Да, руснаците много искат западната им граница да е на Ламанша, но тя не е и никога няма да бъде. 
Трето, ако някой иска да има нещо общо с Европа, трябва да възприеме и приложи на практика европейските демократични ценности и правила, да работи за развитие на конкурентния, а не за мафиотския пазар, да е загрижен за свободата на човека и хората по света. Тогава евентуално може дори да кандидатства, да стане член на голямото европейско семейство и да допринесе за общото благо и развитие на демокрацията по света. 

Но с Русия това вече не може да се случи, защото самата Русия доказа не само, че не иска, но и че не може.  
Четвърто, Сергей Лавров вече толкова пъти е доказал, че е абсолютно безотговорен и безскрупулен лъжец, та хората по света вече дори не го наричат Лъжливото овчарче. 
Но и от Лавров май по-големи звезди има в Русия. Какво да кажем за яркия кретен на име Андрей Гурульов, дипломат и бивш генерал. Според него, ако заради блокадата, която Литва наложи на руските доставки за Кьонигсберг /Калининград/, се стигне до война, не Варшава, Париж или Берлин ще бъдат ударени първи, а Лондон. Защото, казва, 

„точно авглосаксонците са истинската заплаха за света“

 А, изненада - не бяха ли украинските нацисти основната заплаха? Или целокупното НАТО? Не, сега са англосаксонците специално.
Още по-важното е, че генералът вече е скроил отличен план и открито го споделя: „Още при първата въздушна операция ще унищожим цялата група от вражеските сателити, след това ще отслабим на сто процента вражеската противовъздушна отбрана и накрая ще праснем Лондон“. 
Да, и като се събудим, що да видим - краката ни отвити, а НАТО спи непробуден пиянски сън на пода.  
За четири месеца война в Украйна, руските бандити доказаха само, че във военно отношение са толкова изостанали и некадърни, та ако от това се умираше пряко, щяха всички да са мъртви. Тук обаче, във фантазиите на военно-престъпника Гурульов, руската военна машина пак работи перфектно и попилява натовските системи, които са поне три поколения напред, като зрели круши. 

Истината, граждани, е, че тия хора, москалите, наистина нямат човешки срам. Нито страх от Бога извън тях или Съвестта вътре в тях. Нито интерес към истината, справедливостта и законите. Не, те са диви животни, които живеят и работят само с хищните си инстинкти - щом видя нещо за лапане, зяпам да го лапна. Ако не мога да го лапна, поне ще го нахапя и заразя с бесовете си. 
О, да, тези животни трябва да бъдат лекувани. Нещо повече - трябва да бъдат излекувани, за да не заразяват света. А лечението срещу бяс е едно единствено - не бива да си правим илюзии, че ще се оправим само със светена вода и кол в сърцето.