Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Летящият цирк“ на Монти Пайтън ряпа да яде в сравнение с летящия политически цирк на българските избори, техните резултати и действията, които следват. 
Браво, Слави, браво, Трифонов! Какво друго да каже човек на победителите, които взеха 24 процента от 38 процента гласувалите, тоест, около 9.5 от общия брой избиратели, и на базата на този страхотен успех се готвят за две неща едновременно – или да ни управляват с правителство на малцинството, или да ни вкарат в трети парламентарен вот за една година, което ще е 

нов български рекорд,

 доколкото знам.  
По-лесно ми изглежда да се случи второто. Правителството на малцинството е трудна работа, защото това значи постоянни преговори и постоянно плащане: значи, че за всеки глас подкрепа се дават я постове за родата, я парченце от митница, я политически бартер „подкрепа за подкрепа“; значи, че след всяко общо действие следва делба на плячката; значи, че за всеки партньор трябва да се изработи и гласува закон или законови промени, които да нахранят неговите хора, дори това понякога да противоречи на интересите на някои от нашите хора.  
Ама нали Слави твърди, че в такива лоши практики не участва от принципни съображения, даже срещу такива лоши практики се бори цял живот – значи няма да направи кабинет на малцинството. Освен ако не възприеме стратегията да обещава, без да дава – но този номер бързо ще се изтърка и скоро ще се събудим с: Добрутро, Минке, Одрин падна!
Освен това обаче, много се чудя и как някои парламентарни партии като „Демократична България“ например биха подкрепили кабинет, начело с Никито Василев. 
Ники Василев, сериозно? Същото Ники, дето беше юпи на царя, по чието време някои хора, например младият царедворец Пеевски, наляха бая солидни основи на личното си влияние и благоденствие. И чието правителство не крадеше на дребно – от тая митница или оная по малко, от тоя бизнес или оня, а работеше на едро – срещаше се лично на разни яхти с блаженопочившия по-късно Иван Тодоров – Доктора, който, доколкото помня, май беше гара разпределителна за всички пари от всички наркотици тук. „Царският“ кабинет правеше също сделки с държавния дълг, 

отупа праха от дълбоко замразения проект за руската ядрена централа в Белене,

 прах, който още ни люти в очите. И други подобни. Или безподобни.
А за капак, въпросното Ники след това самоотвержено стана министър и в правителството на червения лидер Сергей Станишев, правителство, заради чиито гигантски мошеничества ЕС спря парите от европейските фондове за България. Представяте ли си колко явно е било всичко и колко пъти са се молили куртоазните европейци на нашите мошеници да спрат да крадат толкова ачик, преди да посегнат към най-силното оръжие – замразяването на фондовете. 
Така, де, за същото Ники говорим, дето в тези кабинети г-н министър е бил - проверих няколко пъти, защото отначало не можех да повярвам, че прогресивен човек като Слави Трифонов, който, на всичкото отгоре, по „царско“ време вече уж имаше очи за политиката, ще се върже на светлата биография на въпросния човек. 
Ето защо съвсем разбираемо ми прозвуча, че, в момента, в който видя името на Никито Василев за премиер, моят приятел Методи Андреев моментални изпищя на умряло: „Гражданите, които протестираха срещу правителството на Бойко Борисов, бяха подло измамени с предложенията на Слави Трифонов за премиер и министри“. 
Ми да беше ми повярвал, бе, Методи, на онова, дето го пиша вече цяла година, тогава нямаше да си изненадан, а подготвен, щеше да избегнеш стреса и образуването на нерви. Със или без стрес обаче, мандалото лопна и сме натъпкани в собствения си лют сос от две еднакво лоши опции – това правителство като правителство на малцинството или нови предсрочни избори. 
И тъй като на мен по-вероятно ми изглежда думкането на тъпана с надпис „правителство на малцинството“ от страна на ИТН да е политическа уйдурма, не е зле отсега да се готвим за трети рекорден парламентарен вот наесен. Заедно с президентския. Вотове, които ще минат не само с бодра песен, а и с името на президента Румен Радев на уста, човекът, който тогава ще изглежда наистина като единствен остров на стабилност и политическа приемственост в България. Всичко друго ще се разпертушини на червени, зелени и сини кварки и ще се крие по ъглите на парламента, за да получи кокалче от Господаря. 
Но, все пак, не само с лоши новини свързвам тези избори и резултатите от тях, граждани, има и добри. Например - ще имаме мъж и жена астронавти. Плюс македонец. За мъжа и жената разбирам, ще си направим първата космическа двойка и тя ще ни дари с първото космическо бебе. Така 

ще ударим в земята американците, руснаците и дори китайците

 Но македонецът откъде възникна и защо ще го пращаме ние в Космоса, Бога ми, не разбирам. 
За утеха може би – в ЕС не даваме, ама за Космоса сме щедри. Или за назидание – вие ни викате фашистички окупатори, но ние ви обичаме искрено, както големият брат обича играчките на малкото. А може пък идеята за македонец в Космоса да е просто сюжет за нова чалга, чиито развеселяващ ефект сценаристите на шоуто пробват в публичното пространство, преди да съчинят текста докрай. 
Добра новина от изборите е също продължаващото пропадане на БСП надолу по стълбата, която - тях специално - вече никога няма да отведе нагоре; оставането извън Парламента на ония, дето се величаят като „патриоти“, а се държат като задници; фактът, че далеч под чертата останаха партиите на двамата прочути обвиняеми – Васил Божков и Николай Малинов. 
В същото време има няколко нещица около изборите, които за не знам коя поредна година ме терзаят. Коленопреклонно моля депутатите от следващото Народно събрание да си вземат бележка и да намерят консенсус, за да поправят тези безумни идиотщини. 
Да започнем от нелепата разпоредба да не се продава алкохол в изборния ден. Оказва се, че в деня на финала на европейското човек не може да си купи 2 бири, представяте ли си, граждани, каква мъка. Ама какво ви питам, и вие сте го изживели. 
Някой ще каже – да си се заредил предварително. Ами не бих могъл, драги ми умнико, моят мозък, който мнозина считат поне за умерено нормален, не работи така. Аз никога не бих се сетил, че е възможно подобна идиотска забрана да съществува, така че тя ме изненадва година след година. 
Не, че малкото квартално магазинче не ми решава конкретния проблем с бирата - то има оборот да прави, за да оцелее, а не да уйдисва на нечия глупост. Но истинският проблем е не в самата бира, а в това, че законодателят мисли за мен като за отчаяно пиянде, което само чака денят на вота, за да се налюска в седем сутринта и да отиде да пее „Македонско девойче“ в училищния двор, като по този начин попречи на нормалния ход на демократичния изборен процес. 
Ала, политиците, вземете се в ръце, де! Значи можете да ми се доверите да гласувам за вас, а не можете да ми се доверите, че няма да се напия като донски казак…..
Втората идиотщина, която трябва веднага да се премахне, е забраната да се публикува информация от паралелното преброяване на изборите в реално време. Това води само до едно единствено нещо – размърдване на заспали мозъци, за да се измислят кой от кой по-причудлива форма за завоалиране на резултатите. Защото дори умният български парламент не може да гъкне срещу това, че някой към 13.00 часа сочи ценовите промени на зеленчуковия пазар в проценти. 
Изводът е, че колкото по-интересни  и изобретателни са използваните от медиите прикрития, толкова по-тъпи изглеждат законодателите, които не махат забраната. А и тук, както и в случая с алкохола, става дума за вбесяващо и отвратително отношение на 

недоверие на депутатите към избирателите

С други думи, и този закон е направен по тертипа на повечето закони в България – не за общия случай, а за изключенията, направен е със заложена презумпция, че хората са крадци, мошеници, престъпници от всякакъв род и цвят, плюс малоумници. 
И третият проблем, който ме яде по време на избори, не е свързан със забрана, а с простотия и непрофесионализъм от страна на медиите. Вместо да си седят на задниците и да анализират ставащото в реално време, те търчат всяка изборна сутрин с микрофон в ръка, преследват разни политически „лидери“, докато гласува пред самата урна и тръпнат да чуят какво онези ще кажат. 
Точно там ли очаквате Доган или Нинова да изръсят голямата новина, бе, колеги? Или да ви разкрият слабото място на змея, който яде девойки и европейски фондове, че по-лесно да го убиете? Толкова години вече следя избори, никога не съм чувал дори най-умният политически лидер да каже нещо повече от това – гласувах за доброто бъдеще на България, което може да ви бъде докарано само от нашата партия. 
Някой да е чул някога нещо друго? Някой? Не, обаче до късния следобед медиите ни мъчат с тези измъчени мъдрости. Време е да се сложи край.