Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

След дълго чакане и предпазливи надежди, от Украйна най-после започват да пристигат наистина добри новини - путлерюгендските нацисти бягат, и май не са били достатъчно умни да си напъхат  по една дебела защитна ламарина отзад в гащите. 
Необходимо уточнение. Мнозина наричат руснаците „фашисти“. Не знам защо, те нямат нищо общо с фашизма, освен че използват някакви негови типични празни дрънканици - но иначе по характеристика са си

чисти национал-социалисти
 
Само три опорни пункта стигат за доказателство. Руснаците смятат себе си за велики, а всички други народи - за тор, затова са готови да избиват, изнасилват, грабят и лъжат, без да се съобразяват с никакъв човешки морал. Руснаците се бият срещу всички останали, за да разширят своята империя, което си е крайна форма на национализъм. Руснаците живеят в икономика, която само опитва да мине за капитализъм, но дори не се докосва до него, а си е направо „сбъднатата мечта на реалния социализъм“. 
Висшата власт в Русия всъщност се е отървала само от някои най-големи и досадни главоболия на централното социалистическо планиране - прякото изхранване на хората, снабдяването им с тоалетна хартия, телевизори, хладилници и други луксозни за тях стоки. Но иначе Кремъл държи всичко друго - раздава отгоре цели бизнес отрасли и природните богатства на страната по свое усмотрение, контролира назначените бизнесмени изцяло и им отнема всичко - най-често дори живота - ако не слушат и не изпълняват заповедите на „центъра“. 
Така че да се говори за руски национал-социализъм или нацизъм според мен е много по-точно, отколкото за руски фашизъм. Освен всичко друго, подобна терминологична непрецизност би могла да доведе някои по-лабилни наблюдатели на Запад до грешни изводи, а те пък да подведат много други хора, включително отговорни, но не достатъчно умни политици.

Но да се върнем на военната реалност в Украйна. Силно се надявам на две неща. Първо, че украинците са достатъчно умни, взели са си урок от грешките на руснаците и няма да допуснат еуфорията да разтегли снабдителните им линии и да се окажат в собствения си капан. Второ - че Западът няма точно сега да започне пак да се гевези в руска полза и да намали по един или друг начин подкрепата за Украйна или санкциите върху Русия, вместо да засили и двете. 
Има такива сигнали и това е тревожно. Онзи ден, макар смушкано някъде в шеста глуха на новинарския поток, прочетох, че Макрон пак е звънял да си хортува с престъпника Путин. Този път му бил казал да пусне ядрената централа в Запорожие. Сигурно даже е натъртил настоятелно на думите си - дотам му стига смелостта. А пък аз веднага си представих как Путин козирува и започва да изпълнява заръката макронова
. 
Ами стига глупости, бе, граждани. Макрон вече получи няколко пъти ясен знак, а дори мисля, че и в прав текст му беше казано от украинска страна, че той вече 

няма доверието на Киев

 и, ако обича, да не се бърка с разни инициативи в руска полза. Но човекът явно не обича - продължава да блъска затворената порта с главата си като тъп и упорит добитък. 
Друго евентуално развитие обаче би било още по-тревожно - ако се окажат истина не особено ясните засега сигнали, че Джо Байдън започва леко да отстъпва от твърдата  американска позиция за отношенията с Русия.  
Първото такова отстъпление дойде по въпроса, поставен от най-заплашените от Русия европейски държави - нуждата от пълно спиране на визите на всички руснаци. Както каза по този повод някой от северните политици: „В края на краищата, пътуването в Европа /а и в Свободния свят изобщо - б.а./ не е човешко право, а привилегия, която трябва да се заслужи!“ Факт безспорен.
Въпреки това, нашенски мъдреци като Борел, Шолц, Макрон и други, решиха, че не може чак толкова да се ограничават горките руснаци, трябва да ги оставим свободно да идват сред нас и да пръскат отровния си империалистически дъх. Да, знаем защо - в Европа левичарите, дори когато минават за десни /френският случай/, от край време питаят голяма любов към Русия - и очевидно нито действията на Сталин, нито действията на Путин могат да изтрият тази мръсотия от умовете и душите им. Но в Щатите…..

Така или иначе, Джон Кърби, координатор по стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност при президента, заяви: „САЩ няма да наказват с визов режим руския народ!“ И добави: „Смятаме, че не е нужно да се стига до война с целия руски народ. Тук не руският народ трябва да бъде обвиняван“.
Честно, от човек на такава позиция очаквах да прояви повече здрав разум. Глупостта на тезата как за руските действия е виновна върхушката, а „народът“ е невинен, е отдавна изяснена - и то не в полза на „народа“. 
Първо, въпросната върхушка не пада от Марс, тя произлиза от същия този невинен народ, сред него се е възпитавала и обучавала, от него е усвоила инстинктите и светоусещането си, в негово име действа. 
Второ, синовете на този невинен народ се показаха по време на войната в Украйна като истинска 

престъпна банда главорези, мародери, крадци и изнасилвачи

 А майките и жените им ги подкрепяха и подкрепят в безчинствата, за което се появиха предостатъчно свидетелства. 
Трето, докато войната тече и синовете им в армията избиват невинни хора в Украйна, невинните руснаци празнуват славните празници на империята си, славят властта и проучванията ясно показват - поне 80 процента от тях подкрепят войната. А „за“ грабежа на Крим от Украйна са сигурно 99 процента. 
Тук са излишни всякакви обяснения - че обикновените руснаци са зомбирани от пропагандата, че нямат достъп до информация, че се страхуват и прочие. Щом имат глави, но не мислят с тях, няма как да са невинни - поне пред човешкото в човека. 
Четвърто, виждаме съвсем ясно, че където и по света да отидат, невинните иначе руснаци разнасят своите имперски зарази, невежеството си, наглостта си, корупцията, пиянството и другите си достойнства. Те не се отказват от тях, не се интегрират като нормални хора в нормалните общества, обратно - разпищолват се на свобода и разяждат всичко отвътре. 
И пето - невинните руснаци, които сега започват да се сдружават и да искат оставката на Путин и някаква промяна, всъщност го правят не от позиция на нормалността, свободата и демокрацията. Не, те са бесни, защото любимият им вожд и така щедро издържаните от тях генерали не успяват да наложат имперските амбиции на Русия. 
Тези хора не са за изтегляне на всички руски войски от всички окупирани територии на съседни държави, включително от Крим, не, те са за такава промяна в характера на войната в Украйна, която да доведе Русия до „победа“, а не до позорна загуба, както се очертава. Това не е невинна позиция, 

това е позицията на Дугин

   На всички тези и много други особености на обикновения, невинен руски живот, трябва да се сложи край. И краят трябва да го сложат самите руснаци, не някой отвън. Отвън те просто трябва да бъдат изтласкани и оставени вътре да се пържат в собствения си сос, само така може да им уврат главите. 
Аз лично бих отишъл дори по-далече от идеята за пълно премахване на визите, но нека първо стигнем до там. Защото, помнете ми думата, не е далеч времето, когато и това ще стане, самите руснаци с тяхната наглост ще принудят дори онези западняци, които сега се ослушват, да се съгласят, че мярката е необходима. 
Още по-тревожно обаче от американската позиция за визите, за мен прозвуча съобщението на украинския сайт „Европейска правда“ - при последната си визита в Киев, държавният секретар /външният министър/ на САЩ  Антъни Блинкен е предал послание от президента Джо Байдън, че е необходимо да се започнат мирни преговори с Путин. 
От една страна - не го вярвам, защото не искам да вярвам. От друга, неслучайно тъкмо след визитата на Блинкен украинският президент Владимир Зеленски заяви, че страната не приема препоръките на „някои западни партньори“ за преговори с Русия и настоява за 

пълна деокупация на Крим и Донбас

 Това е истинската позиция - и аз настоявам западните „лидери“ най-после да започнат да се консултират постоянно със Зеленски, да се вслушват внимателно в думите и идеите му, да му помагат с всички сили и средства в битката срещу руските окупатори. 
Украйна в момента не само се бие, за да защити себе си, Европа и Свободния свят, чрез своя президент тя налага нови - всъщност, по-скоро, добре забравените стари - принципи на нормалната политиката. Това са принципите на честта и здравия разум, на които Уинстън Чърчил така горещо държеше. Това е непреклонната защита на истината и желанието хората да имат „масло, а не оръжия“, както казваше Маги Тачър. Това е политическата твърдост, съчетана с артистичен колорит на Рони Рейгън, който каза: „Мистър Горбачов, бутнете тази стена!“ И онзи я бутна - но не защото така искаше, версия, която сега някои опитват да ни пробутат, а защото нямаше къде да ходи. 
Да, през тези последни месеци, пред очите ни, Зеленски израсна от момче в периферията на световната политика, до носител на истинските политически стандарти на Свободния свят. Все повече хора в Европа виждат и разбират това. А ако не го виждат и разбират тъй наречените „европейски лидери“, те скоро вече няма да бъдат такива. Идват нови времена. Говоря не само за санкции, оръжия и дългосрочно възпиране на Русия. Идват нови времена за европейското политическо мислене и действие изобщо. 
И се надявам, че не само идват, а и ще дойдат!