Идеята  Израел временно да управлява Газа  след войната, не изглежда толкова зле

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Хамас“ искат примирие – Израел да ги остави напълно на мира за пет дни, срещу което те великодушно да освободят стотина заложници. Освен пълното прекратяване на огъня, тяхното условие включва и допускане на хуманитарна помощ навсякъде в Ивицата Газа. 
Все правилни неща, ако се замислиш повърхностно, човеколюбиви някак си, направо до рев със сълзи и сополи могат да докарат нашего либералного брата от Свободния свят. 
И как не, виж как се обръщат нещата - зловещите, престъпни терористи мислят за обикновените хора в Газа, които страдат от израелската операция, загрижени са за тях и искат да им помогнат. Загрижени са също и за добруването на еврейските заложниците, които, кой знае как, са се озовали в техните ръце, така че искат да ги изпратят колкото може по-скоро по живо, по здраво при роднините и приятелите им. Обаче за постигане на тези благородни цели пречат уж хуманните, а всъщност зловещи евреи. Те не мислят изобщо за обикновените хора в Газа и продължават да ги тероризират с атаки по суша, въздух и вода. 
Глупости на търкалета и краставици на колелета!

„Хамас“ искат пет дни да не бъдат атакувани, за да могат да пооближат раните си, да се прегрупират и да си осигурят по-здрави допълнителни позиции за своите „мирни“ хора като жив щит срещу Израел. Както и да получат допълнително снабдяване с храна и лекарства от „хуманитарните помощи“, които веднага ще текнат, разбира се. 
Да  не забравяме това, то е изключително важно. Както вече стана ясно, терористите, които години наред фактически управляват Газа, години наред фактически получават и използват щедрите международни помощи, предназначени за „обикновените, мирни хора“. Те, хитро прикрити като „хуманитарни организации“, преразпределят огромната част от помощите за себе си, като зареждат тунелите и всичките си опорни пунктове с храни, лекарства и всякакви неща от първа необходимост. А после вият до небето, че Газа е бедна, че в Газа не достигат храни, лекарства и неща от първа необходимост – така че получават и преразпределят за себе си още. Много хитро, няма що!
С други думи, престъпниците от „Хамас“ нагло използват и хуманитарните помощи като свое практическо оръжие в безчовечната си война срещу Израел. Освен това, в случаи като сегашния, когато „Хамас“ са под силен натиск, помощите – или липсата им – влизат в ролята и на допълнителен

 инструмент за изнудване на международната общност от страна на терористите

Така че истината, колкото и парадоксално да звучи, е безпощадна - хуманитарните помощи за Газа през годините са пряка вина, а не реализирано добро дело от страна на Запада. Те фактически подпомагат каузата на терористите и по този начин всъщност носят дори на „палестинските“ „мирни жители“ и „обикновени хора“ повече беди, отколкото ползи. 
Така правят тия типове, Германия, която е един от най-щедрите дарители, вече разбра какво става и го призна публично, а сега продължава да се хапе отпред и отзад, задето не осъществи достатъчно контрол на хуманитарните си доставки. Ама то как да го осъществиш този контрол, като в Газа терористът и мирният гражданин са едно и също нещо.  
В този смисъл, Израел правилно казва – никакви примирия и подобни договорки с престъпниците, тези разговори са безсмислени, поне докато „Хамас“ не освободят всички заложници. И също правилно казват – подобни типове разбират само от груба сила, затова те трябва да бъдат силно респектирани, тоест, натикани в миша дупка или закопани на още по-дълбоко място, за да има мир. 

Е, разбира се, подозирам, че мирът няма да цъфне чак толкова веднага и да е чак толкова красив, колкото на всички ни се иска, защото всъщност „мирните палестинци“ отглеждат децата си в люта омраза срещу Израел и готовност да станат терористи. Но, при унищожаване на структурата и основните клетки на „Хамас“, поне за известно време проблемите ще намалеят значително. 
Да, ама не, хора като френския президент Емануел Макрон, за да се покажат големи миротворци и хуманисти, света овършават и натискат максимално Израел да се съгласи на пауза във войната срещу терористите. 
Какво им става на подобни типове, от какво тесто са замесени и с какъв мозък мислят, не ми е ясно. Ясно ми е обаче, че този същият Макрон беше и продължава да е 

първи „миротворец“, готов да отстъпи части от Украйна на Путин

 в името на…..на какво – на европейското спокойствие?.....на френската търговия с Русия?…..или на нещо друго, неизвестно нам? 
Да, точно Макрон беше човекът, който най-дълго не спря да мрънка, че Западът трябва да преговаря с кремълския сатрап докрай, независимо че всички са наясно – руската дума или договор, подписан от руснаците, струват по-малко от бутилка водка. От матрьошка на пазара. Или от руски човешки живот. Макрон до последно не спря да се моли на Путин да си говорят по телефона и кротна, чак когато онзи директно му се подигра и го направи пред света на глупак, какъвто си е всъщност. 
Сега същият Макрон пак е първи миротворец, но в друг край на света. И пак не е ясно какво точно има на ум този тип, но, каквото и да е, то явно го води към погрешни позиции и действия от гледна точка на общите интереси на Свободния свят. Защото, както напомни Бенямин Нетаняху, 

Израел е аванпост на демокрацията

 и реално защитава интересите на Свободния свят срещу тероризма и силите на злото. „Това не е само наша война, това е и ваша война. Това е война на цивилизацията срещу варварството“ – заяви израелският премиер този понеделник по Си Ен Ен, като се обърна към американците. 
Да, ситуацията е точно същата, както с Украйна, застанала героично на пътя на Русия към безчинства в цяла Европа – и това трябва не просто да не се забравя, трябва да се осъзнае издълбоко и да се действа съответно, в пълна и еднозначна подкрепа на еврейската държава. 
Някак обаче това още не се случва, поне не съвсем. Да САЩ до голяма степен споделят израелската позиция, че никакво голямо примирие не може да има, докато терористите не освободят всички заложници. Но, оттук-оттам се чуват и някои мрънкания. 

Тези дни например възникна въпрос - какво ще стане с Ивицата Газа, кой ще я управлява, след като израелската военна операция приключи. С пълен успех, както се очаква. 
По този повод Израел каза, че вероятно ще се наложи, поне за известно време, да поеме пряко управлението на тази територия, а САЩ възразиха, че това не е добра идея. Според тях властта трябва да се поеме от някакви „палестински власти“ – макар да е пълна загадка какви ще са тия власти, откъде ще се вземат и каква политика ще следват. 
Както е известно, фактически единственият кандидат е тъй наречената „Палестинска автономия“ /ПА/, начело с Махмуд Абас. Тя до 2007 уж управляваше едновременно и Газа, и Западния бряг, но преживя граждански конфликт и беше смазана от „Хамас“, които поеха управлението. Сега Абас иска да се върне и пак да управлява двете територии, но Израел има основателни съмнения, че това ще е добър вариант. Първо, защото ПА няма достатъчно възможности и сили да го направи. Второ, защото няма доверието на „обикновените палестинци“. Трето, защото те практически изповядват същата омраза към Израел, както „Хамас“ и особена промяна в ситуацията няма да последва. 
Да, Палестинската автономия, казва Израел, превръща омразата в част от учебната програма на децата в училище. И плаща „заплати“ на семействата на доказани терористи и убийци, които лежат в израелски затвори. Откъде взимат пари за целта бедните иначе „палестински власти“ не е ясно – но, за сметка на това е ясно откъде и как се пръкват малките терористчета, готови на саможертва, за да направят своя голям „бум“ и да избият невинни хора. 
На този фон, поне за мен, идеята 

Израел временно да управлява Газа

 след войната, не изглежда толкова зле. Докато идеята на САЩ как някакви хипотетични „добри“ палестинци поемат властта е доста химерична. Изглежда ми точно толкова добра, колкото да оставят Садам на власт след Първата война в Персийския залив. Или колкото готовността им да подарят Афганистан на талибаните, след като са го отнели от Ал Кайда.