Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Една от най-прекрасните предколедни новини, граждани, дойде от  руССката агенция ТАСС. Тя гласи, че 

Големият брат винаги прощава на България

 Е, откритието не е направено от ССамата ТАСС, за тях откриването на каквото и да е винаги е било много трудна задача, толкова трудна, че дори американците го отчитат. Помните ли знаменитата реплика на Джордж Клуни: „Руснаците не могат да намерят дори снега през зимата”. 
Истината е, че за огромното добро ССърце на големия брат всъщност пръв спомена българският премиер Борисов пред Путин в Москва миналата година. А сега руснаците го перифразират, за да звучи като тяхно наблюдение. И да ни вдъхнат малко надежда, че пак ще ни простят - нищо, че им гоним невинното ГРУ-шпионче от София, нищо, че им обвиняваме баш русофилчето в шпионаж, нищо, че им бавим спешното газово Турско-Сръбско ручейче. 
Да, цялата история щеше да е истинска предколедна приказка, ако покрай нея ТАСС не опитваше да пробута на публиката и 

няколко опашати лъжи

Лъжа първа: „Деловите контакти с Русия са изключително изгодни за България, но не намират разбиране в Европейския съюз”. 
Глупости, тук са поне две лъжи в едно. Първо, тъй наречените „делови контакти” с Русия никога не са били изгодни за България, дори по времето на  ССъветската комунистическа империя. Да не говорим за след нейния разпад, когато кагебиССтката олигархия взе цялата власт. 
Всъщност, единствените „делови отношения” с нас, които имат някакво значение за Кремъл, са свързани с енергийните проекти тук – и пак не толкова заради бизнеса в тях /макар да смучат парички като ССмоци/, а заради политическите предимства, които им дават проекти като АЕЦ „Белене” и „Южен поток”. Втората лъжа в първата лъжа пък е, че Европа ни пречи да правим бизнес с Русия. Не, Европа не ни пречи, а помага да не изгорим, като влезем в отношения с най-големите руски мошеници и преССтъпници, неслучайно набутани в санкционните списъци. 
Истинската пречка България да прави бизнес с Русия е самата РуССия. 

Втората голяма лъжа в споменатото свободно съчинение на ТАСС е, че общественото мнение в България е „разделено между привърженици на самостоятелната политика и проевропейския курс, съгласуван с Брюксел”. Тук руССките писачи се излагат точно като кифладжии без кифли, като не казват – по равно ли е разделението или по братски. Знаем, че разликата между двете е съществена, живели сме в това. 
Но можеше и по-зле да е, де, ако ССъчинителите бяха цитирали не себе си, а водещия световен руССофил Николай Малинов, според когото 90 на сто от българите жаждат Русия, пречат само едни 10 процента гадове от управляваща върхушка и хранения кръг от злобни интелектуалци. 
А забелязахте ли внушението за „проевропейския”, а не признаването на европейския курс на България. Сякаш тя просто се накланя – или е придърпана - към Брюксел, а не е член на ЕС по собствена воля вече 13 години. 
Третата лъжа на ТАСС е, че има забавяне от българска страна в строителството на газопровода „Турски поток”. Тук като главен авторитет по темата се цитира император Владимир Путин, според когото „ако българите не искат…..е, не българите, а българските власти, ще намерим други пътища за реализация на нашите възможности в Европа”. 
Само мимоходом отбелязвам как и в това изказване се прокарва разделение и се цели 

насъскване между народ и власт,

 нещо, което руССката хибридна пропаганда отдавна опитва да прокара. Но истинската лъжа в текста е, че, ако не през България, Русия ще намери други пътища за газа си към Европа. 
Да, бе, сигурно - ще го пренася с коССмически кораби. Или с кофи, както преди време ги посъветваха обръгналите на руските идиотщини поляци. 

Четвъртата лъжа е старата пропагандна теза, че България е спряла строителството на „Южен поток”. Всички помнят, че го направи самият Владимир Путин на 1 декември 2014 година, по време на посещение в Турция. „До гуша ми дойде от българите” – цитираха го турски журналистически източници. 
Да, тогава императорът, избеССнял, че някакви български пигмеи провалят плановете му да заобиколи Украйна като основен транзитен път за руския газ към Европа, сам отряза проекта. Явно реши, че като не става с моркова, ще стане с тоягата. 
И досега я размахва. 
Какво е размахал обаче Путин пред носа на френския президент Емануел Макрон, та  той напоследък ходи след него като 

виновен пудел

 и прави всичко възможно да му се докара с думи и дела? 
Нещо голямо ще да е, някакъв кренвирш с руски мащаб. 
Дори обръгналата на изненади руска пропаганда си призна миналия месец, че е безкрайно – на най-приятно - изненадана от големия коледен подарък на Макрон за Русия, думите му: „НАТО е в мозъчна смърт”. 
Дори самите руснаци до онзи момент не бяха стигали чак толкова далече в лъжите по отношение на омразния им Северно-атлантически алианс, просто защото прекрасно знаят, че дори доказаните идиоти по света няма да им повярват. Но пък ако идва от устата на френския президент и после се цитира…..ами перфектно. 
Удоволствие е да се работи с вас, мосю!
А ето, че мосю вече направи и следващата стъпка, като побърза да обяви, че догодина за 9 май ще отиде в Москва за парада по случай „75-годишнината от Победата”. С други думи – Макрон се кани да легитимира путинската версия за Втората световна война. 
В тази руска версия СССР не споделя вината за избухването на войната с Германия, независимо от съществуването на Пакта Молотов – Рибентроп и тайните клаузи в него, с които Хитлер и Сталин си поделят Европа. За Путин и Русия Сталин не е окупатор, нахлул в Полша от Изток 2 седмици след като приятелчето му нахлува от Запад, а е спасител на страната от лошите нацисти. Според тях СССР не атакува демократична Финландия, не окупира Литва, Латвия и Естония, с тъй наречената Соболева акция не притиска България да се отвори и тя към руска окупация доброволно. 
В тази наистина зловеща руска версия дори сталинските концлагери нямат нищо общо с нацистките, а са нещо като курорт за любими престъпници. В нея Сталин обича, а не мрази евреите, циганите, татарите, кабардино-балхарите и хората от всички други етнически и религиозни общности, които безмилостно откъсва от родните места и интернира в далечни земи и мъртви сибирски полета. 
Нищо такова няма в новата руска визия за ВСВ, само цветя и рози на победата, която Сталинските танкове носят с веригите си и на всички потиснати народи от Източна Европа, включително на България. 
Е, сега Макрон ще легитимира всичко това!
Ама недейте така, бе, мосю Голям Европейски Началник! Като правите подобни простотии, най-малкото ще оставите без хляб другите полезни идиоти в Европа. Те ще трябва да се напънат, за да направят нещо повече от вас в руска полза, а то повече всъщност няма какво. 
След подобен резил, това, което му остава на Макрон, е да вземе руско гражданство 
 и с госпожата да се пресели в Москва. Да, това би било честно и морално, но, както показа опитът с Депардийо и другите, минали по тоя път – твърде неприятно преживяване, което ще завърши с крах. 
Освен всичко друго обаче, на 9 май догодина Макрон ще се окаже и в много приятна компания, докато маха от стената на Кремъл към тълпите, празнуващи „Денят на победата” отдолу. Досега, освен той, поканата на Путин са приели лидерите на свободолюбиви и демократични страни като Куба, Венецуела, Беларус, Армения, Молдова, Сърбия. 

Даже Радев още не е потвърдил….

Но Макрон явно предпочита да кара руския 9 май с тях и Путин, а не световния 8 май с Тръмп и Борис Джонсън.  
За да си намери такъв съюзник в лицето на френския президент, руският му колега и неговите подопечни служби очевидно сериозно са се погрижили. 
Дори само това, ако не всичко останало, идва да покаже колко опасна страна е Русия за единството на ЕС и НАТО, колко дълбоко руските хибридни атаки засягат самата тъкан на западния свят.
Така че неотдавнашното изявление на шефа на НАТО Йенс Столтенберг: „Русия не е наш враг”, е лишено от смисъл. Освен ако не се поясни – ние не бихме искали Русия да е наш враг, но тя иска и с всичките си думи и действия показва, че реално е. 
Няма място за дипломация тук. И за уверения, че ние не правим списъци с врагове. 
Да, принципно не ги правим – но врагове имаме. И те не стават по-малко опасни, ако не ги впишем в халваджийския си тефтер. Още повече - ако не впишем там Русия, която, по количество и качество заплахи срещу свободния свят, сама по себе си е цял огромен списък. 
Така или иначе, събитията не само напоследък, а и през цялата 2019, противно на логиката, се развиват в полза на Русия. 
И ме карат да роня горки сълзи, защото си представям как тези дни Путин, в костюм на Дядо Коледа, спокойно си пие чаша вино пред камината в Кремъл и се хили доволно в лицето на света. Раздал е подаръците и чака всички догодина да са още по-послушни.