Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Да му е честит другарят Ким на другаря Путин! И обратно.
Тези дни, граждани, с величествената среща между двамата прочути миролюбци и първи държавни ръководители, загрижени за добруването не само на своите народи, но и на всички други народи по света, характерът на международната политика се променя драстично. 
Тази среща означава, че още от утре щастливите северни корейци няма да страдат вече от глад и студ, защото добрите и милозливи руснаци ще ги нахранят щедро с останките от своята трапеза и ще ги стоплят с безплатен газ. А храбрата и непобедима Червена армия пък най-после ще получи така необходимите оръжия, за да смаже нацисткия режим в Киев и 

да възстанови справедливостта в този край на света

Има се предвид възстановяване на специфичната руска форма на справедливост, при която твоето е мое, защото го искам и ми трябва; ще слушаш и ще ме обичаш, защото съм готин и имам цивилизационна мисия; ще правиш каквото ти кажа, защото иначе ще трябва да правиш каквото си искаш, а това не е справедливо; ще ми построиш паметници и ще кръстиш на мое име улици и градове, защото така най-искрено се почитат освободителите. И прочие пълни идиотщини. 
Трябва само да се добави, че това не са мокри сънища единствено на другаря Путин. Същото иска да постигне и другарят Ким, но лошият късмет при него е, че в съседство няма достатъчно малък и слаб нацистки режим, с който да се разправи на бърза ръка. Така, де, с Южна Корея принципно не може, защото там дебнат гадните американски империалисти и пазят Сеул. Нацистките режими в Китай и Русия пък са твърде голям залък за сатрапията на Ким-овците. А и са последната опора  за нейното съществуване, иначе тя отдавна да се е провалила в Геената огнена, където ѝ е мястото. 

Велика новина, граждани, е тази среща във Владивосток. Няколко дни по-рано Путин призова Ким „за по-близки връзки на всички фронтове“. Не знам колко изпаднал Путин на украинския фронт трябва да си, за да опреш до помощ от поредния северно-корейски клоун на име Ким. И колко тъп путинолюбец трябва да си, за да се зарадваш, че двамата в момента най-кървави световни престъпници се прегръщат за общи дела вече съвсем откровено – без да им пука от международно право, решения и резолюции на ООН, държавнически принципи, личен морал и чест. 
Но не е само Ким. Престъпникът Путин има искрени почитатели и в другия край на света. Например бразилският  президент Луис Инасио Лула да Силва се кълне, че ще покани Путин на срещата на Г-20 догодина в Бразилия и когато той дойде, няма да бъде арестуван, въпреки, че страната е член на Международния наказателен съд в Хага, който обяви руския престъпник за международно издирване. 
„Докато аз съм президент, Путин няма да бъде арестуван в Бразилия“ – вика Лула. 
Този човек скоро вече няма да е президент, помнете ми думата. Филмът не е български, но сме го гледали, включително в България. 
„Докато аз съм президент, назначеното от мен служебно правителство няма да изпраща повече оръжия на Украйна“ – закле се Румен Радев преди време. Е, позволи си да го каже, защото в онзи момент беше нещо повече от президент, беше

 узурпирал на практика изпълнителната власт

 в страната и му се струваше, че може наистина да прави каквото си иска в руска полза. Но сега, щом се създаде редовно правителство и нещата малко поне започнаха да се нормализират, Радев лъсна без реална възможност да се кълне в подобни глупости. И да твори реална политика в руска полза. 
Та, най-малкото нещо такова ще се случи и с бразилеца Лула, де, освен ако не се случи нещо още по-такова. Както знаем, латиносите не си поплюват много-много  нито в любовта, нито в омразата – първо стрелят и чак после питат защо. 

Но и Лула не е достатъчен. Самото ООН, би тревога Михайло Подоляк, външен министър на Украйна, готви

 сделка без кръчмар с Русия

 Както става ясно, генералният секретар на световната организация Антониу Гутериш предлага на Путин да отпаднат част от санкциите срещу руската селскостопанска „Росселхозбанк“ в замяна на продължаването на тъй наречената „зърнена сделка“. 
Въпросната „сделка“, най-общо казано, е споразумение, според което и Русия, и Украйна, без да се атакуват взаимно, могат да изнасят зърно с кораби през Черно море, което е добре дошло за разните гладуващи народи. По някакъв имперски каприз обаче, Русия се оттегли от споразумението, нещо повече, с военна сила сега изнудва всички - не само притиска и атакува Украйна, за да не може и тя да изнася своето зърно, но в нарушение на международното право вилнее в чужди води, включително български, спира, претърсва и плаши цивилните търговски кораби, изобщо – държи се като типична пиратска държава, каквато си е всъщност. 
Голяма работа, ще каже някой – една санкция ще отпадне, сто ще останат. Ами не е така. И точно това обясни съвършено ясно Подоляк, като заяви: „ООН наистина не разбира за каква война става въпрос. Те не разбират до какво може да доведе подобна позиция от ООН. Тази позиция абсолютно окуражава Русия да продължи войната, да я засили, да я разшири, да разшири атаките срещу гражданската инфраструктура и т.н.“ 
И е прав, виждаме с очите си, че точно това се случва – Русия атакува усилено украински търговски, не военни, пристанища, доближава военните действия плътно до границите на НАТО, търси провокация и ескалация на конфликта. И в този момент Гутериш, вместо да работи за нови, още по-тежки санкции на международната общност срещу агресията на Кримъл, работи за отслабването им – макар и с благовидната цел да се нахранят гладуващите. 
Питате ли се защо точно той е готов да сътрудничи с Путин? Я да погледнем в биографията му. А, изненада – човекът е бил Генерален секретар на Португалската социалистическа партия и дори председател на европейския Социалистически интернационал. Подобна е историята и с бразилеца Лула, той пък е „основател и почетен председател“ на Партията на работниците в Бразилия. 
Както знаем, изтъкването на работническата връзка е един от любимите прийоми на всички левичарски партии по света. Само се чудя защо за толкова години и след като толкова пъти бяха лъгани по елементарен начин, самите работници не се сетиха, че трябва да бият с тояги разните левичари веднага, щом те започнат да мимикрират като работници, без да са помирисвали не просто фабрика, а често какъвто и да било труд отблизо. 

Жив пример – нашият соцхерой Сергей Станишев,

 който в биографията си няма нито един трудов ден извън плещенето на празни приказки по българските и европейските политически Ганкови кафенета. 
Правя тази връзка, защото, както е всеизвестно, левичарите по целия свят по някакъв необясним за мене начин, обичат Русия и я подкрепят, независимо какъв режим цари там. И сега продължават да се мазнят на Путин, независимо от това колко кръв виждат по ръцете му и колко лудост в очите му. 

Да, бе, Ердоган не е левичар, ама и той се бута да прави сделки с Путин. Бута се, но по две причини. Първо, както и Путин, той сам има очевидна склонност към някаква форма на диктат в държавата, но не смее да отиде до край, защото в Турция все пак има останали и доста здрави сили. Така че Ердоган и Путин сякаш се разбират не в някаква идеологическа плоскост на политиката, а в личен план, заради характери и мисловни нагласи. И второ, Ердоган води играта така, че – да, прокарва собствените си интереси, но гледа да го прави до голяма степен в рамките на всеобщия интерес. Докато левичари като Лула, Гутериш и другите просто правят отстъпки на кървавия диктатор с надежда да го омилостивят. Или дори опитват да спасят „колегата“, дошъл отляво - добре знаят, че всеки уважаващ себе си левичарски режим рано или късно прераства в диктатура. Историческа справка – като започнеш от Френската революция, та досега. Географска справка – навсякъде по света, от Корея до Куба и от Виетнам до Венецуела.   
Така или иначе, не трябва да се оставят съдбите на света в ръцете на левичари. Нито в ръцете на Путин.

Окуражителното е, че все още по света има и разумни хора. Европейската комисия например наложи ясна и категорична забрана руснаците да влизат в страни от Европейския съюз с личните си автомобили. Това е окуражителна стъпка в правилната посока. Кара ме да мисля, че след известно време може да се стигне до момент, когато да бъде забранено на всички руснаци изобщо да стъпват в ЕС. Това отдавна трябваше да се направи, за да се предпазим от руската зараза и да накараме самите руснаци да решат - да продължават ли масово да подкрепят кървавия режим на Путин или трябва да го свалят и да се замислят дали не е по-добре да се ориентират към демократичните  принципи на живот и да превърнат Русия в нормална държава.

Да, бе, размечтах се, но, какво да се прави – надеждата умира последна. Предпоследни умират престъпните диктатори.