Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Имам чувството, че с разглобяването на сглобката, което тече пред очите ни, някой съзнателно тика България и българите в лапите на Румен Радев, тоест, максимално близо до лапите на Путин. И дори не някой, а някои – защото не е възможно само един човек, дори да е огромен политически факир, да сътвори толкова 

голяма беля за народа си

 Тази работа изисква екип от факири, позиционирани /приспани/ на различни, но като цяло – високи нива в различни, дори противоречиви политически формации. И сега задействани. 
Не, че жаля толкова много за самата сглобка, тя в никакъв случай не беше най-доброто управление, което евро-атлантическа България може да има. А и как да бъде – сглобена бе от няколко изцяло популистки формации, готови да се съюзят с всеки, само и само да са във властта. И близо до парите. Те се представяха за десни, единствено защото в ляво няма никакво място, нишата е препълнена. Но иначе дясното им се състоеше най-вече от десни крачоли и десни ръкави. Да не влизам в повече подробности, че много боли да гледаш жалката картинка на българската политика. 

От друга страна обаче, факт е, че, при всичките кусури на частите си, сглобката беше май единственото възможно в онзи момент управление, което, поне донякъде, да държи страната в правия път. И успя да направи добри стъпки – изкрънка от Европа половин Шенген, напредна по пътя към Еврозоната, промени някои нелепици в Конституцията,

 върна България на моралната европейска карта,

 свързана с подкрепа за Украйна. 
Не свърши много други важни неща, но не можем да очакваме, още по-малко – да искаме всичко при подобен тип управление, което се състои от орел рак и щука. А и беше на власт само 9 месеца. 
Говоря за сглобката в минало време, защото след цирка, разиграл се през последните дни, вече не ми изглежда възможно тази счупена стомна да се залепи. Да, Борисов и Мария Габриел в сряда казаха, че кабинет още е възможен, но трябва от ПП – ДБ да се извинят за обидите, включително персонални, които отправиха във фамозния български политически вторник. 

Нали помните, съвсем скоро беше денят, когато мандати се връчваха, министри се отричаха от министерства, партийни лидери се замеряха с обвинения за оглавяване на мафията, за извиване на ръце, за лъжи, политическо лицемерие, силно погазване на Конституцията и какво ли не още. Впрочем – общо взето същите неща, които слушаме от същите тези уж заедно управляващи хора вече доста време, само че сега цирковата програма беше представена по-концентрирано, в рамките само на един ден. 

Знаете ли какво, граждани? Изобщо не ми пука кой от тези типове с какво е съгрешил на другия, кой искал и кой не искал да бъде министър, премиер или вицепремиер, кой какво кога казал, кой кога и как го опровергал. Всичко това е само политическа пушилка, която се вдига нарочно. 
Една от целите е „закрепване на статуквото“, тоест - да се изтощи и приспи публиката, която накрая да вдигне ръце и да остави „политиката на политиците“, колкото и некадърни да са те. Имам предвид – вместо тази публика първо да помисли добре, а после да ги измете от терена и да си намери нови политици, които наистина да свършат важните за страната неща, като държат твърдо посоката на българския цивилизационен избор.  

Друга цел е партиите навреме да заемат колкото може по-горни електорални позиции за евентуално предстоящия предсрочен вот. Тъй като нямат помежду си и капка доверие, те постоянно са нащрек, че „другите“ искат да ги прекарат и да се стигне до избори, така че, от своя страна, не искат да се окажат „неподготвени“. А да доведеш страната си до ръба на катастрофата само на лаиците може да им изглежда като лоша подготовка за бъдещи избори. Сведущите знаят, че е добра подготовка - защото как иначе утре горещо ще убеждаваш електората, че само ти можеш да го измъкнеш от блатото, където „другите“ са го вкарали.  

Третата, но според мен основна цел на случващия се пред очите ни разпад на сглобката, е да се държи

 максимално високо ниво на обществено напрежение

 в България. Както знаем, поддържането и подклаждането на конфликти е сред основните цели на руската агентура тук, защото хаосът е главен инструмент, чрез който Кремъл постига желаната доминация в страната ни. 
Така че, казвам ви, граждани, в тази ситуация не ми пука нито за ГЕРБ – СДС, нито за ПП – ДБ. Пука ми само за това, че те не се разбраха, а трябваше да се разберат, длъжни бяха да се разберат, за да не падне България отново в преданите на Русия лапи на Румен Радев и Ко. Това е единственото, което е важно в ситуацията, а онези политици, които си играят на детска градина – дай си ми куклите, на си ти парцалите – са не само некадърни за политика. Те са напълно безотговорни не просто пред интересите на своите избиратели и пред интересите на България изобщо, а в този момент, ако щете - и пред историята. 
Може да звучи високопарно, но е факт. С евентуалните скорошни предсрочни избори нещата няма да приключат, а ще започнат. Но ще започнат от грешната страна и ние отново и отново ще ручаме едни жабета, дето вече са ни втръснали.   

Според вас, граждани, колко време ще отнеме оттук нататък на Румен Радев, тъй нареченият „български президент“, да изпусне пак властта, която още утре ще започне да употребява чрез назначените от него служебни кабинети. Колко? Аз, с цялото си омерзение, прогнозирам, че този път няма да му стигнат две години, колкото преди, този път вероятно ще изкара трите години до края на мандата си, а това ще му позволи да държи силни позиции и по-нататък. Не се самозалъгвайте, че той няма достатъчно законови средства за това на разположение – има и точно сглобката не му ги отне с половинчатите конституционни промени, които направи.  
Сега обаче Радев ще бъде допълнително улеснен. Факт е, че „сглобката“ беше сглобена до голяма степен като алтернатива на неговото антиконституционно управление - но с нейния разпад, дори тази почти никаква алтернатива ще изчезне. Проруският президент няма да има насреща си някаква дори условно единна и организирана съпротива и със сигурност ще опита д

а се превърне в българския Орбан,

 макар само в политическата проруска част на типажа, не и в икономическите му постижения. 
В същото време, тъй като ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ няма да се разпаднат веднага, те ще продължават, както, впрочем, и досега, да запушват обществените канали за създаване на реална дясна партия, която да се противопостави на президентския диктат и на руската хибридна война.

Благодаря, тези гадости вече ги живяхме, не искам пак! Но това не значи, че няма да се случат, напротив, изглежда все по-вероятно. 
Добре, граждани, но да погледнем и малко по-високо от безчинствата на политиците – към каймака на политическия анализ, който се предлага в България в тази напрегната ситуация. Тези хора, които минават за „политолози“ или „коментатори“ явно не виждат по-далече от собствения си нос. Те дрънкат глупости, градят наивни или фантастични схеми, подхранват огромни публични очаквания или рушат и малкото обществено желание за реализъм. Сигурен съм, че 

някой трябва да скъса в ефир дипломите им по политология,

 вместо да им дава възможност безотговорно да се вихрят в същия този ефир. 
Вече седмици наред тъй наречените „политолози“, повечето от които, впрочем, видимо са пряко обвързани с различни партии като „тайни съветници“, а дори и като „явни пропагандатори“, не казват нищо, освен да коментират кой от „лошите“ какво казал, а как „добрите“, тоест, нашите, му отговарят. Те вкарват съзнанието и подсъзнанието на целия народ в политически схеми и игрички на дребно, които нямат реално отношение към истинската мащабна картина. И, както се очакваше, още във вторник, започнаха да обсъждат най-вече темата кой е виновен за разпада на сглобката и кой – не. Макар да знаят прекрасно, че виновни в тази ситуация няма, защото няма невинни. 
Това е все едно ако един петокласник ритне друг, а онзи го наплюе, да се обсъжда кой е виновен. Ами

 бесовете в тях 

са виновни – само дето го няма наоколо Христос да ги озапти, за ги изкара с думи от хората и да ги прехвърли в свинското стадо. 
Как не чух нито един „политолог“ или „коментатор“ да каже ясно, че разпадът на сглобката – независимо по чия вина, обслужва най-вече руския интерес. Как всички заобикалят темата издалеч, като котараци кучешка колиба. Не чух също никой да казва ясно, че Румен Радев е човекът в България, който политически има най-голяма изгода от случващото се. А самата България и българите – обратно, те са изцяло на загуба. Не се чу и въпрос какво правим след изборите, когато политическата конфигурация остане същата или почти същата и ГЕРБ – СД, плюс ПП – ДБ отново се видят принудени да се търсят един друг, за да управляват. Защото всеки от тях иска да управлява, нали? Или според вас не иска…..Как тогава правят нова сглобка, след като сега не могат да запазят старата…..   
Не, всичко е само – тоя казал това, оня казал онова…..Жалка работа. С такива политици и с такива политолози, които им дават акъл, няма защо да се чудим, че като народ не просто лесно стигаме дъното, а и дълбаем упорито, за да се заровим до шия в тинята. 

Бих искал една сутрин да се събудя и всичко някак да се е наредило разумно – но вече не вярвам. Така е, като сме избрали да живеем не в XVII – XVIII в., Векът на разума, а в XXI, Векът на плоския разум и изкривените чувства.