Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Доживяхме, граждани, руското посолство в София, което по дефиниция е поделение за специални операции от хибридната война на Москва срещу демократичния свят, да определя коя новина в европейска България е фалшива и коя – не. Да бие червени печати и да раздава оценки за независими български медии, сякаш те са техните подопечни руски зависими медии. 
Да, винаги съм подозирал, че, освен красива жена, посланик Елеонора Митрофанова е и твърде умна – а сега 

имаме доказателство

 Щом нейните хора са толкова умни, че сочат сайта Faktor.bg като най-русофобски, значи тя, техният началник, трябва да е още по-умна. Това се нарича логика. И тя съществува, нищо, че е измислена на Запад.  
Ма най-коленопреклонно молим, Сударня, направете и следващата стъпка – обадете се на президента Радев, той пък да се обади на вътрешния министър Рашков, а той пък да прати кварталния собственоръчно да арестува сайта Faktor.bg и да го окове на електронния позорен стълб пред районното. А публиката да минава под строй и да му дърпа ушите за назидание - непослушен сайт такъв! 

Ето как трябва да се постъпва с всички наглеци, дето си смучат от пръста и пишат текстове с антируско съдържание, вместо кротко да получават парички от руското посолство и да пишат текстове с красиво проруско съдържание. Защото то къде ще му излезе краят, ако се описва всяка идиотщина, сътворена от руските дипломати по света – шпионството им, провалите и некадърността, господарското им държане спрямо местните племена, безпардонният начин, по който погазват законите и правилата….. 
Представяте ли си? Хората по цял ден ще трябва да четат новини само за руските магарии, а това е неприятно, дори леко потискащо. Най-малкото защото тогава, вместо всички люде да заобичат Русия, както се полага на най-голямата и агресивна страна в света, всички ще вземат да я намразят. Имам предвид – да я намразят още повече от сега. Или дори по-лошо – ще вземат да ѝ се присмиват. 

Но имаме важен въпрос – защо руската амбасада тук си позволява не само безцеремонно да съди, а и в каруцарски стил да обижда една от наистина много малкото независими български медии. И ако си отворим очите, за да погледнем какво става наоколо, веднага ще разберем защо. 
Съвсем просто е – защото нищо не става. 
Първо, Lъншно министерство, което е призвано – не, а направо задължено, да си каже думата, когато някое чуждо посолство започне да се разпорежда в България, сякаш си е у дома, мълчи. 
Дали е чуло то за случая, при който, заради описание на пътен инцидент с участието на /избягал от инцидента/ руски дипломат, медия е ругана и нападната? Не знам, но ако не е чуло, значи трябва 

да си отпуши ушите, за да чува и да си отвори очите, 

за да чете. Дали е чуло, обмислило е цялата история и е решило нарочно да си мълчи? Ако е такъв случаят, какви са основанията – да не би характерът и мащабът на инцидента да не са достатъчно важни? Да не би служебният външен министър да не намира в себе си сили да проговори по случая, щом трябва да каже нещо, което няма да се хареса на руснаците? Или пък министърът  е искал да говори, но се е намесил горен фактор, който е спрял порива му? Ако е така – кой е факторът?

На практика същите въпроси важат и по отношение активността, пардон,  пълната пасивност по темата, и на МВР. 
Всички са наясно, че министър Бойко Рашков, прочут като смел борец за промени, които законово и технологично няма как да реализира, би могъл веднага да излезе с пълната информацията, която потвърждава правотата на сайта. В края на краищата, документите са налице в министерството – протоколи, показания, може би снимки от камери в района на инцидента. 
А ако ги няма, защото по случайност са изчезнали, тогава вече разговорът става друг.
Но, така или иначе, Рашков и неговите хора мълчат вече трети месец. Очевидно 

не искат да си развалят рахатя с руското посолство, 

предпочитат да арестуват дребния хулиган Мартин Заимов, за да угодят на руския интерес, отколкото в български интерес да извадят документи, които ще жегнат руснаците. 
Не иска МВР да си разваля рахатя също с патрона на сегашното служебно правителство, президента Румен Радев, когото дори западните медии понякога наричат „проруския президент на България“. Чудя се защо ли? 
Но, да, Радев би бил наистина ужасен, ако, точно преди да го изберат наште хора, които искрено и лично обичат наште хора, той се озове насред инцидент, който засяга интересите на наште хора и те вземат, та му скръцнат със зъби. 
Ах, недей, че съм още мома свенлива, нищо, че съм без кюлоти! 
А разузнаването, те нямат ли нещо да кажат по случая. Може би в колата на посолството да се е возил някой руски шпионин, та затова шофьорът да е изчезнал яко дим, без да си остави визитката на пострадалия човек. Или може руснаците да са прекарвали „Новичок“-а, останал им от опита за атентат срещу Гебрев. Или оръжие, дрога…..Кой знае? 
Не знам кой знае, но знам кой би трябвало да знае. Обаче и той мълчи. 

А в тази история най-оглушително според мен е мълчанието на всички български медии – с изключение на Юлиана Методиева и сайта „Маргиналия“. 
Абе, колеги, освен че голяма част от вас нямат професионални умения и професионална чест, нямате ли поне инстинкт за самосъхранение? Не си ли давате сметка, че когато едно чуждо и враждебно – чуждо и враждебно не само като националност, а и като манталитет, нагласи и интереси – посолство се зъби и разпорежда безцеремонно в собствената ви медийна територия, нещата са отишли твърде далеч. Не разбирате ли, че в душите ви вилнее автоцензура под формата на политически страх и журналистическа некадърност, че мълчанието ви всъщност не е обикновена предпазливост, а абсолютно излишно и вредно подмазване на една тъмна и недемократична сила, че поведението ви, освен всичко друго, е проява и на пълно безхаберие за българския интерес и българското достойнство изобщо.
И още малко за медиите. Вместо да ви обиждам – което би трябвало да направя, но не искам – ще ви разкажа поучителна история. Преди години питах един стар и мъдър арменец дали когато комунистите започнаха тъй наречения „възродителен процес“ срещу турците, арменците се зарадваха. А той – хем се зарадвахме, хем се уплашихме. Защо, бе, нали мразите турците? Ами защото ние щяхме да сме следващите.
Не знам дали няма да е много нахално, но да попитам и какво каза или направи по случая представителството на ЕК в София. В края на краищата, борбата с руските хакерски атаки, руската хибридна война и фалшивите новини като нейно оръжие, е силен европейски приоритет напоследък. Затова съм изненадан от мълчанието по случай, в който основният създател и разпространител на фалшиви новини обвинява, напълно голословно,  добросъвестна европейска медия в създаването и разпространението им. 
Какво може да се направи, ще попита някой. Ами, след като не можем да вържем по една газена тенекия на всички руски дипломати и да ги подгоним отвъд границата, а тенекиите да трещят отзад, както съветваше Алеко по друг повод, то единственото, което ни остава като общество, институции и хора, е

 да се противопоставяме ясно и категорично всеки път, щом руснаците опитат да размахват пръст

Да, те нямат задръжки и вероятно скоро ще се преситим от техните простотии. Но дори тогава не трябва да спираме, те това чакат – да се уморим, да ни стане безразлична темата, да започнем да се съмняваме в собствената си правота. Чакат го, за да го използват в своя изгода. Винаги така правят.