Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Силите на Злото водят огромна и засега твърде успешна хибридна война в целия свят срещу силите на Доброто. 
Не, това не е клише от холивудски филм, макар че и до холивудски филм ще стигнем накрая. Това е горчивата реалност, в която сме накиснати и от която няма кой да ни измъкне, освен самите ние. А единственият възможен начин е като Барон Мюнхаузен – да се хванем за косата и

 да се изтеглим от блатото

 Само че за целта първо трябва да видим блатото, да започнем да различаваме онези, които ни тикат в него и начините, по които го правят, за да можем да им противодействаме. 
Ето и някои примери от последните дни, които дават по-добра ориентация по темата. Те са с твърде разнородни герои, характер, сфери на дейност, но са прозрачно еднакви като намерения и посока – и точно това е стряскащото. 

Да започнем от класическия пример, острието на Злото, наречено Путин. На младежки фестивал в Сочи, той казва: „Русия се управлява от Бога“. Според ТАСС, Путин цитира руски маршал от XVIII век: „Русия е такава страна, която се управлява направо от Бога. Иначе е непонятно как тя изобщо съществува“. За разлика от мен, който съм съгласен само с втората част на изказването, Путин уточнява, че е съгласен само с първата. И като се позовава на „управленския си опит“, твърди, че Русия съществува „заради руския и другите народи, които населяват тази територия“. 
Това изказване поражда важни въпроси – а че императорът не им отговаря пряко, е част от неговия инструментариум за манипулация на руснаците изобщо и в частност – на младите руснаци, пред които говори. 

Първо – Путин не уточнява за коя територия става дума, а през вековете територията на онова, което се нарича Русия, претърпява съществени изменения. Нейните периодични пулсации на разширяване и свиване са типични за подобни нееднородни и агресивни по дефиниция имперски образувания. А ако вземем само моментното състояние, то стои въпросът дали „тази територия“ включва Крим и другите украински земи, заграбени през последните десет години от руския агресор. Или цяла Украйна и другите бивши съветски републики. А може би и бившите съветски сателити от Източна Европа – знае ли човек докъде се простира лакомията на Руската империя. 

Второ – кои са „другите народи“, които населяват територията, в представите на Путин наречена „Русия“. Украинците сред тях ли са и ако да, как да обясним факта, че те не искат да са сред тях и с оръжие в ръка се борят, за да не бъдат. Е, да, обясненията са или в гадния колективен Запад, който ги насъсква, или в нацистката същност на самите украинци, или в това, че хохлите са тъпи и не осъзнават собствения си интерес. Но и трите обяснения могат да минат само пред пияна до синьо руска публика, не и пред хора дори с относително нормални мозъци. 

Трето, какво, освен вековният навик за подчинение, волската тъпота и постоянните репресии от страна на властта, крепи „руския и другите народи“ заедно. Да, щях да забравя – трябва да добавим и необоснованата претенция на всеки руснак, че е нещо повече от всеки друг човек, че 

има право да вилнее, граби и убива 

във всяка чужда къща, но, въпреки това, всички са длъжни да го обичат. Това в Русия се нарича „национален характер“. И точно него силите на Злото използват в момента най-ефективно, за да вредят на света. 

Четвърто – от изказването на Путин следва въпросът чрез кой земен посредник се реализира божието управление в Русия. Защото Бог не седи лично в императорския кремълски кабинет, нали? Или все пак седи? Е, Путин мълчи по въпроса, знае, че дори руснаците ще се стреснат от това какъв мегаломан си имат за вожд. Но и с мълчанието той дава достатъчно ясно да се разбере, че се идентифицира с Бог. А аз се чудех защо отказва Думата да го назначи за император, каквито предложения вече имаше. Ами малко му е това, по-горе се цели той…..

Другата безумна история от последните дни е свързана с изявление на папа Франциск. Той, за разлика от фантазьора Путин, наистина заема най-високата земна позиция, от която може да се реализира пряка връзка с Бога. Основният стълб на католицизма обаче май изобщо не е загърбил миналото си на аржентински левичар. Това пролича и досега в немалко случаи, но последният е наистина потресаващ. Имам предвид „мъдрият“ и „добронамерен“ съвет, който папата даде на Украйна - „да развее бялото знаме и да седне да преговаря с Русия“. С подтекст – само мир да има и да не загиват хора. 
Много похвална идея, много приляга на милостивия божи наместник на Земята, много съответства на христовата повеля да прощаваш на врага си не до 7, а до 77 пъти. И все пак, идея, която много противоречи на живото Христово действие - Божият син гони търговците от храма. Ами ако не търговците, а убийците държаха Божия дом, нямаше ли и тях да прогони? 
Или да попитам така - когато убийци идват и започват да се разпореждат в човешкия дом, изнасилват жените, убиват децата, крадат осела и пералнята ти, какво да правиш – да ги прогониш ли или да ги насърчиш, като обърнеш другата буза, за да ти удрят шамари поне до 77 пъти? Е, отговорът на самия папа гласи: „Най-добре в такива случаи „да развееш бялото знаме“ и да преговаряш с убийците“. 
Мерси! При папа Йоан-Павел II се бях замислил дали да не стана католик, но ако се бях записал, при папа Франциск щях да се отпиша. Защото онзи досега пет пъти щеше да отиде в Киев и да подкрепи битката на украинския народ

 срещу Червената армия на Сатаната,

 а този съветва хората да се обърнат гърбом към Русия със свалени гащи. 
Срамота! Дори да си обикновен човек е срамота да подкрепяш каузата на Путин, който, както казах, е основното острие на Злото, какво остава – да си папа и да го подкрепяш. 
И пет пари не струват манипулативните опити на Ватикана за извъртане. Всички знаят, че смисълът на израза „да развееш бялото знаме“ е един – да се предадеш. Това е като сигнала SOS, няма как да го объркаш. Само казано от устата на папата излиза, че било друго - начин да поискаш преговори. Не знам, май хората от църковния пропаганден отдел смятат, че корабът на моя ум не плува, а потъва, та си позволяват да ми говорят чак толкова големи глупости, за да замажат гафа на началника си. 
Но така е то, веднъж като си бил левичар, а и като си приел името на светец повече луд, отколкото свят, явно завинаги изпадаш в лапите на Злото, независимо каква църковна или светска позиция заемаш. 
Лошото е, че същата тенденция е налична не само в света на политиката и религията, а и в света на изкуството. Конкретно - имам предвид „филма“ „Опенхаймер“, спечелил цели 7 статуетки „Оскар“.  
Факт е, че отдавна съм спрял да възприемам „Оскар“-ите, а и „Нобеловата награда“, като мерило за качество в изкуството. Причината е проста – тези награди, поне през последните 30-ина години, вече нямат нищо общо с киното или литературата, а само с политиката. С политическата конюнктура и политическата целесъобразност. С тъй наречената „политическа коректност“ – едновременно цензура и автоцензура, която вече владее всичко.  
Но да се върнем на „Опенхаймер“. Трудно ми е да нарека това нещо „филм“, защото то не е нищо повече от жалък опит за изработване и широко лансиране на левичарски плакат, чието съдържание се свежда до следния лозунг: „Гадните антикомунисти, които държат властта в САЩ, потискат добрите американски комунисти и нарушават правата им да станат руски полезни идиоти, като предадат на Сталин технологията за атомната бомба“. Разбирай – сега и на Путин да предадат каквото могат, нищо, че според някои Путин не е комунист. Да, той и Тръмп уж не е комунист, но изглежда готов да предаде на Путин цяла Европа. В добавка към цяла Америка. 
В тъй наречения „филм“, великият физик Опенхаймер присъства само номинално, като сянка на самия себе си. Авторите просто използват името му, за да разгърнат пред публиката споменатият червен плакат. Лентата е с претенции за биографична, но от нея никой зрител не научава нещо за реалния герой, за истинската му човешка същност, за идеите и работата му, за постиженията и страданията му. 

Авторите дори не си правят труд да прикрият целта си. Те прескачат от кадър на кадър, трупат ги един върху друг в не особено добър ред и ритъм, максимално удължат лентата, за да направят колкото може повече политически внушения. Нищо друго не ги интересува - изграждане на убедителен филмов образ, развитие на вълнуващ филмов разказ, второстепенни герои на място, дълбочина на общия фон…..нищо. Така е дори на най-първичното ниво – гледни точки, грим, декори, осветление. Всичко е плоско, еднопланово, предвидимо, а диалогът е като съчинение на колежанка, току-що запалена по марксизма.   
Май авторите се виждат като революционери в киното, смятат професионалните принципи и изразни средства за буржоазни предразсъдъци, затова не ги използват. И не им пука не само, че изкривяват истината, а и че го правят съвършено некадърно. Голям

 бой заслужават тези типове, не 7 „Оскара“

 Още по-голям бой обаче заслужава журито, задето изкривява представите на широката публика за истина и кино, като щедро раздава престижни награди на един от най-некадърните филми, правени някога. Това също е част от хибридната атака на силите на Злото срещу силите на Доброто. Или поне на Нормалността. 
Да, граждани, не е виновен онзи, който прави некадърно изкуство – виновен е онзи, който му се радва и го лансира като нещо значимо, ако не и велико.