Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Много обичам класическия въпрос на катаджията, който те спира и проси кинти: И ся ко прайм? Тук всичко е ясно и ти – ко да прайш - вадиш по-едра банкнота, та да не обидиш човека. 
Не така ясни са нещата обаче в случая, когато не пътно нарушение причинява умното питане, а 

един безумен изборен резултат

 Още по-лошото е, че в тази ситуация и нарушителят, и катаджията, тоест, и избирателите, и избраните, всички сме в кюпа, няма невинни, няма полезен ход, няма как да се измъкнем с банкнота, няма как да се направим на недочули. 
Много избори съм коментирал през последните 32 години, видях българите да гласуват за отровни комунисти като Лилов, Луканов и Виденов, да избират политически некадърници като Първанов и Станишев, да подкрепят политически шутове и кукли на конци като Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Пламен Орешарски, да изпадат в кравешки възторг от всяка празна дума, изломотена от Симеон Сакскобургготски. А какво да кажем за рекордните вече четири, парламентарни вота, при които хората масово изразяват любовта си към Бойко Борисов. Никога обаче не съм виждал толкова тъп резултат от изборите като цяло, колкото се получи на 4 април. И то резултат, който, на всичкото отгоре, поне в основни линии, беше известен предварително. 
Затова още миналото лято обясних на един приятел какво ще стане, а той ми се разсърди, че не подкрепям ентусиазма му да се разхожда по жълтите павета с протестни викове. Е, имахме уговорка – ако не стане онова, което предвиждам, да му се извиня. Ако стане обаче – той да ми се извини. Още чакам. 

А иначе и тогава си беше ясно, че Борисов, ако сам не подаде оставка заради протестите, ще излезе достатъчно силен на изборите, защото твърдото ядро на ГЕРБ ще се втвърди още повече. И какво ще последва сега, ако ГЕРБ например положат усилия и постигнат споразумение със Слави Трифонов за съвместно управление? Какво – четвърти мандат за Борисов ли? Както изглежда, те нямат особено желание да полагат тези усилия, но нищо не се знае. 
О, не, вие смятате, че след неколкократните изявления на някой си Тошко Йорданов, че ИТН няма да партнира с Борисов, това вече е наистина невъзможно? 
Не бъдете наивници, тук е България и си има правила. Едно от тях гласи, че щом на човек му замирише на реална власт, до която може и да не се докопа нивга веч, той е готов да се пожертва и да стане ортак и с дявола, само и само да спаси Родината от всички беди, надвиснали над нея. И точно в името на въпросната саможертва, е готов да забрави морал, принципи, казани думи. 
Но пък може  би някой от протестиращите през миналата година да е смятал, че БСП наистина е алтернатива на ГЕРБ, за каквато Корнелия упорито опитва да я пробута на публиката, а не партия на статуквото. Не, всъщност тя не просто е партия на статуквото, тя е самото статукво. Тя е 

партията, създала, развила и укрепила мутренския модел на управление

 в България, разграбването като цел и принцип, другите само се възползват от достиженията на червените. 
Сега, с огромния изборен провал на БСП, тази формация най-после донесе и една добра новина на българите, като доказа, че се е запътила все по-решително към политическото небитие, на което отдавна принадлежи. Но да не си правим илюзии, тъй наречените социалисти, именно защото са социалисти, все още могат да хапят, да дращят и да нанесат на българското общество немалко вреди по различни линии, особено ако бъдат допуснати да припарят до властта, макар и като младши коалиционен партньор. 

Миналото лято беше предварително ясно също, че на избори третата партия на статуквото – ДПС, трудно може да бъде сериозно помръдната, независимо от това какви глупости вършат Доган, Пеевски и другите юнаци от отбора. И независимо от факта, че всички останали партии странят от тях като от чумави. Непоклатимостта на ДПС, впрочем, си е ясна от край време, въпросът е, че и сега, с резултата, който постигнаха, те си остават трудно заобиколим фактор в българската политика. Това е реалност, с нея трябва да се съобразяваме и, независимо дали ни харесва или не, 

да я включваме в политическите сметки,

 а не да се правим, че такова животно като ДПС нема. 

А да не би някой друг в тази страна, освен споменатият мой приятел, да хранеше през миналото протестно лято илюзии, че стопяващата се градска десница не просто ще влезе в Парламента, но и ще постигне такъв велик резултат, та да може да претендира за властта и да извърши бленуваната промяна в страната? О, не, май все пак леко греша. Оказа се, че вождът на отбора, генерал Наско, храни дори досега тази илюзия - онзи ден той, ни в клин, ни в ръкав, изтърси, че ДБ чака да получи мандат, за да състави правителство и да управлява. От президента да получи мандат. От този президент, моля ви се! 
А и с кого ще управлява – защото реалност е също, че 10 процента за добро, а още повече – за силно реформаторско управление, изобщо не стигат. Но с кого – със Слави? Ами какво ще кажат избирателите на ДБ, които слушат опера или рок и смятат чалгата за нещо, домъкнато от котката. 
Или, за срамотиите, Наско и Христо ще се прегърнат с бившите червени принцеси Мая и Татяна? А ще преглътнат ли и БСП да се включи? Така, де, май точно за подобна потресаваща възможност намекна пак генерал Наско, като каза – сега няма ляво, няма дясно. И то онзи ден го каза – горд от себе си, сякаш току-що го е измислил. Забравил е, горкият, че Симеон ръсеше тази идиотщина наляво и надясно, че Румен Радев също я взе на въоръжение и я внушава непрекъснато, за да плете политическата си кошница. Забравил е, че подобни идеи не просто противоречат на елементарните политически принципи, а са 

разрушителни за демократичния процес

 изобщо и водят до превръщането му в популистка пародия.  
Но може би пък някой миналата година да е хранил илюзии, че хора като Мая Манолова, Татяна Дончева и змийчетата от „отровното трио“ се занимават с протеста напълно безвъзмездно? Имам предвид – и финансово, и политически безвъзмездно. Хайде, холан, ами нали зад техните сенки на площада ясно се виждаха двете други сенки, които им дърпат конците – Васил Божков от Дубай и Румен Радев от Президентството. Добрата новина е, че всички участници в тази малка компания на мутри с антимутренско име си засъскаха и се захапаха, още преди да се целунат като хората. 
Но няколко думи и за най-лошата изненада на тези избори – чалгата, която влезе не просто открито в българската политика, а направо я превзе, като получи огромно парче от всенародната любов. Нищо, че ИТН не е истинска партия, доколкото няма структури, няма политическа и експертна компетентност, а нейното говорене е на нивото на кръчмарската политика. На всичкото отгоре – няма и време да се поправят тези неща. Така че Слави е в ролята на мома, изкарала една любовна нощ – което обаче далеч не значи, че се е научила да прави любов. 
ИТН е партия непредвидима, а в политиката това е недопустимо. В нормалната политика, имам предвид, в българската - очевидно може. Затова и държа под око факта, че само Тошковците говорят против евентуалното партньорство с ГЕРБ, а Слави още не се е произнесъл по темата.  
Има обаче и още някои важни неща, които си струва да се кажат във връзка с резултатите от тези избори. Първо – освен провалът на БСП, 

другата добра новина е провалът на тъй наречените „патриоти“, „националисти“

 или както там се определят. Второ – най-откровените русофилски партии също не попаднаха в Парламента, което надали ще охлади крясъците им за всенародната българска любов към Кремъл, но поне може да охлади доверието на кремълските им началници. И трето – вече се наместват доста пластове, свързани с президентските избори. 
Например според мен оттеглянето на Бойко Борисов от Парламента може би значи, че той смята да се кандидатира на президентския вот наесен срещу Румен Радев. И тогава циркът вече ще е наистина пълен.