Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Обидни не само за нормалния човешки морал, но и за нормалната човешка интелигентност, са реакциите в Техеран и Москва по повод сваления край иранската столица украински самолет. 
176 души си отидоха ей така, сякаш с едно щракване на пръсти. Съдбите им, надеждите им, отговорностите и радостите им, свързани с техните семейства, приятели, работа, творчество, се изпариха в миг. Голяма трагедия, наистина.
Но Иран веднага заговори за „техническа неизправност” като причина за катастрофата и започна да отрича каквато и да било съпричастност към станалото. И продължи да отрича, дори когато се появиха първите версии, че самолетът вероятно е свален от руска ракета, изстреляна от иранска територия. 
Нещо повече, Иран, съвсем очаквано, веднага намери 

адвокат в лицето на големия си политически приятел Русия
 
Сергей Рябков, московският заместник-министър на външните работи, на 10 януари заяви чак от далечна Япония: „На този етап няма основания Иран да бъде обвиняван, че негови ракети са свалили украинския „Боинг” край Техеран”. И добави, вече в атакуващ стил: „Трябва да бъде дадена възможност на специалистите да анализират ситуацията и да направят определени изводи. Да се започват някакви игри най-малкото е недостойно. Уверен съм, че няма никакви основания на този етап да се излиза с гръмки обвинения”. 
Чувате ли как звучи – на този етап.
Ами да, то според Москва на този етап няма също никакви основания да се излиза с гръмки обвинения и срещу горката Русия за сваления преди години от руските окупатори на Източна Украйна малайзийски самолет. Ама ето - излиза се. И то не защото някой изначално е враг на Кремъл, а защото истината е винаги по-голяма и силна от мераците тя да бъде потискана.  
Още не сколасал Рябков с хибридното си изказване обаче, премиерите на Канада и Великобритания излязоха с вече официална информация, че западните служби разполагат с неопровержими доказателства за това какво точно се е случило с украинския самолет. 
Стана ясно не само, че той е свален от иранска /руско производство/ ракета, а и че тя е изстреляна от поделение на тъй наречената „Революционна гвардия”, терористична иранска военна организация, чиито кървав лидер Касем Сюлеймани наскоро бе ликвидиран от американски дрон.   
Разбира се, че ще стане ясно всичко. В модерния свят, оборудван с всякакви инструменти за снимане и записване, накачени по самолети, дронове и спътници, да се скрие изстрелване и взривяване на ракета, още повече – взривяването ѝ в пътнически самолет, е невъзможна мисия и всички го знаят.
Така че Иран побърза да признае. „Тъжен ден” – написа самият Мохамад Джавад Зариф, външен министър на Иран, като изрази също „дълбоко съжаление, извинения и съболезнования към иранския народ, семействата на всички жертви и другите засегнати нации”. 
Е, Зариф не остана докрай цивилизован човек, а веднага побърза да се из...ре на метеното, като добави: „Човешка грешка в момент на криза, причинена от американския авантюризъм, доведе до катастрофа”. 
Нерде Ямбол, нерде Стамбол, бе, Зариф ефенди? 
Човешка грешка, колкото и да е ужасно – да, случва се. Но чак пък и тя, както почти всичко останало на този свят, да е причинена от „американския авантюризъм”, а не от комбинацията 

„некадърност, страх и омраза”, 

заложена в онзи храбър „революционен гвардеец”, натиснал копчето и затрил толкова човешки животи, само защото не може да различи огромен „Боинг” от малка бойна ракета, си е жив опит на убиеца да вика „дръжте убиеца”. 
Така или иначе обаче, факт е, че въпреки извъртанията, официален Иран призна вината си, извини се, обеща да разследва случая и да накаже виновника, както и да компенсира роднините на жертвите. Нещо повече, правителството в Техеран публично изрази недоволство, че е получавало невярна информация от тъй наречената „Революционна гвардия”. „Всички съответни органи ни уведомиха, че няма ракета, замесена в свалянето на украинския самолет” – каза говорителят Али Рабией. 
Това обяснение може евентуално да оневини иранското висше ръководство по отношение на обвинението в лъжа, но не го оневинява за това, че е създало, поддържа и ползва услугите на голямата терористична банда, наречена „Революционна гвардия”. А сега трябва да сърба попарата, надробена от нея, колкото и да не иска. 
Така или иначе обаче, официален Техеран, колкото и да му е неприятно, поне от един момент нататък подходи към ситуацията с крачка, която поне изглежда в синхрон с елементарните правила, които международната общност иска да се спазват в такива случаи.
Но веднага, както вътре в страната, така и извън нея, се намериха противници на тази позиция. 
Първо – самите „революционни гвардейци” подскочиха като ужилени. Някакъв, засега анонимен, неин командир е цитиран да казва: „Изявлението на правителството, че признава причината за въздушната катастрофа, е позорно”. 
Преведено на нормален език, това означава – правителството трябваше да лъже до последно и да се скъса от лъжене, независимо с какви доказателства разполага международната общност. 

Позорно е да се признава истината, гордост е да се лъже

 Спи с покойно, Джордж Оруел! 
Същият командир обаче не спря дотук. Той обвини правителството в черна неблагодарност. Да, проява на неблагодарност за сторено добро е укоримо поведение по целия свят, но особена тежест то има в мюсюлманските общности. Но преди да раздаваме оценки, да разберем за каква благодарност става дума: „Протестите през ноември бяха предизвикани от правителството на Рохани, но революционната гвардия се пожертва и ги спря, а сега правителството е толкова пасивно пред атаките срещу Революционната гвардия”.
И пак превеждам, защото мнозина у нас не са наясно с този вид мръсен език. Преди два месеца Гвардията „спря” протестите в Иран, като окървави мирните демонстрации и изби стотици хора. А сега правителството се лигави заради смъртта на някакви си 176 души и не защитава Гвардията. 

Нещо да ви нашепва, граждани, че в лицето на този „командир” говорим за човек с тотално изкривена психика, по-скоро хищно животно, което наистина няма място в човешката общност, защото не е научило дори простото правило № 1 – не прави на другите онова, което не искаш те да ти правят на теб. 
Но след като командирът е такъв, какви ли са простите войници, надъхани от него и манипулативната иранска пропаганда.  

Добре, тия са военни, специално създадени и обучени да бъдат зверове, да убиват невинни и да се защитават, включително с лъжи и манипулации. Но какво да кажем за цивилните московски политици, които на практика се солидаризираха напълно с тях.  

Юрий Швиткин, заместник-председател на Комисията по отбрана в руската Дума, в специално официално изказване критикува Иран, че е признал вината си за сваления самолет. 
Според него САЩ са провокирали Иран да нанесе удар по самолета, така че Техеран е невинен. 
И е още по-невинен, защото всъщност става дума за грешка само на един човек. 
Объркващо звучи, така че аз още се опитвам да разбера кое от двете е вярно. Защото ако Иран е свалил самолета, говорим за съзнателен акт, макар предизвикан от хипотетична провокация на външен фактор.
А ако самолетът е свален в резултат на човешка грешка, то тук става въпрос за напълно неволно действие. 
Както и да е, факт е обаче, че 

Кремъл подкрепя политиката на терористите

 от Революционната гвардия да се лъже докрай, вместо цивилизованото признание на вината и извинението за нея. 
И знаете ли защо, граждани? Съвсем просто е – също както Иран, Русия е терористична държава, тя винаги е създавала, стимулирала, подкрепяла и използвала в своя полза дейността на най-разнообразни по характер и идеология терористични групи навсякъде по света. 
Това не е от днес и не е от вчера, тази червена нишка лесно може да се проследи назад поне до времето, когато болшевиките завзеха властта в Русия с преврат и обявиха твърдия си ангажимент към победата на световната пролетарска революция по целия свят. 
Сега, при режима на Путин, някои неща са променени, но методите, по които Кремъл гони и постига целите си, са същите. Че и по-лоши.