Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

За какво се сещате, граждани, щом чуете името Лили Иванова? Аз лично се връщам в детството, когато нейната звезда изгря с „Камино“, „Събота вечер“, песни на Рита Павоне. След това дойде и върхът през 70-те, когато с китарата на Личо Стоунса зад гърба, Лили направи чудеса като „Наше лято“ и фантастичната „Вечност“. После продължи и с други песни, които си струва да се слушат, а творческото ѝ дълголетие вече е изумително, наистина сложи в малкото си джобче цялата българска „естрада“, „музикална сцена“ или както щете го наречете. 
Оказва се обаче, че, освен от пеене,

 Лили разбира и от политика

 Е, не, че разбира, но не се страхува да смята, че може компетентно да се произнася по политиката. И що да не може – всички други могат, великата Лили – не. Не е справедливо някак си.
Но, оказва се също, че в полето на политиката великата певица Лили Иванова е доста нищожен мислител. Често става така. Самият Айнщайн демонстрира потресаваща глупост, когато затъва в политически теми. Той защитава идеята за дървеното желязо, наречено „демократичен социализъм“ - обществена система, при която икономиката е напълно централизирана и планова, а политическият и духовният живот са напълно свободни. Тра-ла-ла-ла-ла! 
Лили обаче не е толкова абстрактна, а доста по-конкретна, както прочетох, когато се върнах към „старите ленти“. Поне ако вярваме на някакъв непознат за мене сайт, наречен „Портал 21“, през март 2023 тя се произнася в защита на руските паметници в България. Настоява, че те не трябва да се премахват, защото има други, по-важни теми, с които да се занимават политиците. Типична мимикрия – като не искаш да признаеш, че защитаваш паметниците на окупатора, щото това не е престижно, докарваш от девет дерета вода, за да се обосновеш по друг начин. Пак не успяваш, но даваш вид, че успяваш.
Още по-лоша е ситуацията обаче с нейни изявления от април 2021, цитирани от сайта „365 новини“ с позоваване на skandalno.net и пак същия „Портал 21“. Заглавието е „САЩ не могат да простят на Русия, че е в пъти по-велика и могъща от тях!“ Както личи още от него, певицата е цитирана да говори доста безумни неща. 
За убиеца и военният престъпник Путин например Лили твърди, че е голям политик и ако България имаше такъв, отдавна да сме станали Швейцария на Балканите. Руската култура според нея е „основоположник на световната култура“, а на руските учени тя лично вярва толкова, че предпочита да се ваксинира с ваксината „Спутник“. В скоби – вярва им, защото е била на турнета толкова много пъти в Русия….. 
А за да изоре докрай нивата на политическата глупост, българската музикална прима повтаря познатата до втръсване мантра за прекрасната страна и народ, които „имаме“, но които, за нещастие, са нагазени от некадърни управници. А аз, горкият, мислех, че отдавна сме се разбрали по доста ясната дори за незначителни умове формула „какъвто народът, такива и управниците му“. Защото те,

 нашите политици, не падат от Марс в България, а извират от самата България,

 нали?

Сайтовете, които цитират вероятни думи на Лили са повече от съмнителни, възможно е да става дума за откровени фалшиви новини. Но проблемът е, че нито Лили, нито нейните пиари до сега са опровергали и отрекли тези писания. А така тя се превръща в съучастник на мръсната руска пропаганда.
Така или иначе,  ако Лили Иванова наистина мисли и казва всички подобни проруски и други глупости, както е цитирана, значи се повдига поне малко булото над провокацията, реализирана на последния неин концерт в Народния театър "Иван Вазов", 
 петък, 19 май. Той определян от някои като „бутиков“. Не знам какво му е бутиковото, освен опита да се съберат на едно място колкото може повече политици от различни политически бои, рангове и с различно ниво на размътване на мозъците, и да се види какво ще стане. 
Ами какво очаквате да стане. Нали знаете рецептата за варене на папагал – слагаш го в тенджерата заедно с един камък и вариш, докато камъкът омекне. Та нещо подобно и на концертът на Лили. 

Да събереш заедно и да настаниш почти един до друг посланика на Украйна и посланика на Русия, си е проста 

рецепта за откровена провокация

 Да събереш на едно място хора с демократично европейско мислене и такива с руско копейкиново поведение си е проста рецепта за откровена провокация. Да гарнираш всичко това с личното присъствие на вицепрезидента Йотова, почетния председател на ДПС Ахмед Доган, бившия президент Георги Първанов и други политици, докарали България до гадната ситуация, в която се намира в момента, си е рецепта за откровена провокация. 
Да уточним, става дума за провокация към българите и самата България. А това не е случайно явление, добре обмислено е. 
От кого, кой болен мозък стои зад тази идея и цялата сложна организация – защото не ми се вярва Лили Иванова сама да е замислила и реализирала подобен политически по същество спектакъл. Не, нейният концерт, по един или друг начин, е използван от някого и не е зле да научим от кого. Подозренията, които се базират на последвалите огромни благодарности на Лили лично към Ахмед Доган, сочат вероятна връзка с неговите медийни влъхви Валерия Велева и Велислава Кръстева, но дали е така – кой да ти каже. 
Знаково е, че първият дипломат на Украйна у нас Олеся Илашчук достойно напуска концерта-провокация, но за съжаление никой друг от залата пълна с „евроатлантици“ не последва примера й.

Още по-интересно обаче е друго – тази провокация идва паралелно с още няколко други, които се разиграват почти по едно и също време, в кратки интервали една след друга – точно както се прави голяма димна завеса, за да се свърши някаква мръсна работа. 
Като казвам „поредица провокации“, имам предвид няколко неща, станали напоследък. Например провокативните изявления на вицепрезидента Илиана Йотова от Рейкявик. Под маската на загриженост за бъдещето на Европа и спазването на човешките права като една от базите на демократичните общества, Йотова 

наля допълнително масло в огъня

 на влошаващите се отношения между България и Македония, ключова тема както за ЕС като цяло, така и за двете държави поотделно. 
Нейният пряк началник, президентът Румен Радев пък, отиде в Южна Африка, за да търси сродни души в твърдата си и последователна, макар понякога полуофициална, подкрепа за престъпния руски режим на Путин и войната, която той води в Украйна. А,  обратно в България, на Радев явно му дойдоха сили, защото се осмели да направи подкрепата си вече напълно официална. С писмо той декларира одобрение руски и белоруски спортисти да бъдат допуснати за участие в олимпийските игри в Париж. Както се казва – хората не ги пускат в селото, той ги кани в поповата къща. 

Дойде в следващия момент и още една огромна провокация – тъй нареченият „поход за мир“, организиран от онези, които с любов подкрепят мръсната война на Русия в Украйна. И логично мирният поход завърши с полувоенно действие – символично 

окървавяне на сградата на ЕК в България
 
За нормален човек остава неясно какво против имат „протестиращите“ кретени срещу ЕС, който, освен всичко друго, ни дава и купчина безвъзмездни пари на ръка, та дано си оправим малко къщурката и заживеем като прилични, цивилизовани хора. Но, както знаем, никой нормален човек не може да разбере тънкостите на ненормалния мозък, така че не се окайвам, само констатирам. 
И освен това смятам, че в случаи като този трябва да се намесва полицията и да играе тоягата – подобни типове не могат да се крият зад претенции за демократичните си права, защото те самите отричат демократичните права като „фашистки“ примерно. Но, за да се защити от разрушение, демокрацията трябва да им отмери с техният аршин. По гърба – а ако от първия път не разберат, вече и по главата. 
В този случай обаче пак станахме свидетели на мимикрия – походът „за мир“ уж бе организиран от някакви си „граждански организации“, нищо, че в подкрепа на кретените, в тънките му редици самоотвержено се вляха депутати от „Възраждане“ и БСП. 
Някой ще попита обаче – защо се случва изобщо тази поредица от провокации, не е ли това някаква поредна конспиративна теория, която подрежда и свързва едно с друго автономни едно от друго събития?
За мен има една единствена възможна причина да се вдигне бързо нивото на хаос в страната – напредналите преговори между ГЕРБ – СДС и ПП - ДБ за съставяне на правителство. В това виждам причината. В това виждам нежеланието на тъмните проруски сили около президента Румен Радев, от кръговете на БСП, „Възраждане“ и други, да се случи редовно правителство, защото самото му съществуване заплашва тяхната безконтролност. 
Тъмните сили се активират, за да се защитят, да защитят опциите, които имат в момента, за 

прокарване на руските интереси в европейска България, 

да защитят позициите си, които при едно дори относително успешно проевропейско управление, ще бъдат застрашени. 

Не искам да съм лош пророк, но съм сигурен, че в близките дни и седмици, провокациите ще се множат като брой и сила. И всъщност не толкова вътрешните противоречия, които не са малки, но точно натискът отвън, който ще последва, е голямата заплаха пред по-дългосрочното съществуване на евентуалното бъдещо редовно правителство Денков – Габриел.