Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Моят приятел Борис Стоилов, един от най-брилянтните български илюстратори, е нападнат, обиждан и заплашван в Мрежата от банда кретени заради нещо, което е нарисувал през 2006 година. Става дума за корицата на поетичен сборник от Иван Вазов, озаглавен „Аз съм българче“, на която момченце носи българско знаме, облечено в жълто-син пуловер. 
На кретените това веднага им е заприличало на украинското знаме и, тъй като – първо, са достатъчно тъпи, а второ - мразят Украйна заради нейната смела съпротива срещу руските престъпници, скочили, ударили гъза в тавана и се разкрещели неистово. 

Тия окончателно избиха рибата в мен и наоколо. Да, знам, това са същите русолизци, които скачат да защитават разните Альоши и други паметници на руските окупатори – независимо по кое време са ни окупирали през последните 300 години, паметници, които символизират единствено вековната 

българската зависимост от антихуманната Руска империя,

независимо дали Царска, Комунистическа или Путинска. Това са същите духовно мерзки и умствено мизерни типове, които са убедени, че българският патриотизъм е преди всичко руски, че развяването на руски знамена и активната защита на руските интереси е основно задължение на храбрия, татуиран с Левски и Ботев на краката български патриот, а включването в хибридни руски кампании намират за свой свещен дълг. Към Родината, моля ви се!
Знам, че са тези типове, но още продължавам да се чудя как изобщо е възможно човек дотолкова да се изостави морално и мисловно, че 

да затъне изцяло в лапите на Злото,

 да се зомбира, да загуби себе си, елементарната представа за реалност и да вярва в пълни глупости. При това глупости, измислени не от собствения му плосък мозък, това още мога донякъде да го разбера – но тук става въпрос за глупости, измислени и внушени му от друг. 
Не, тези типове не са българчета. А пък ако те са, значи аз не съм българче. 

Но да се върна на някои съображения, свързани с книгата и илюстрацията на Борето Стоилов. Първо, както вече беше изяснено, книгата е издадена през 2006, когато никой за никаква Украйна тук не се сеща. Второ, жълто и синьо са цветове, които много си подхождат и често се използват от художниците заедно. Повярвайте, имам истински художник в къщи, та знам. Трето, освен украинското, в синьо и жълто са знамената на Швеция, Босна и Херцеговина, Казахстан, Кюрасао, Науру, Палау, Токелау, Тувалу. Да не говорим за флаговете на още много държави, където синьо и жълто са комбинирани с трети цвят, най-често червено. 
Четвърто, като свързан по майчина линия с Вазов, като човек, който е чел поне два пъти всичките му над 20 тома събрани съчинения, в крайна сметка – като човек, който разбира и от литература, и от политика едновременно, трябва отговорно да ви кажа, че, въпреки много редките си гениални поетични попадения, Дядо ми Вазов е много слаб поет. В това поле той е сътворил доста глупости, включително в текста на прочутото „Аз съм българче“. Още по-лошото е, че през годините различни по характер власти в България съзнателно използват неговите на места доста жалки патриотарски изблици с цел „патриотично възпитание“, тоест, облъчване на младите поколения с глупости и

изкривяване на естествените им чувства и отношения

Хайде да помислим малко, а? Кой би се подписал чистосърдечно под думите „българин да се наричам, първа радост е за мене“. Не са ли доста по-първи нормалните човешки радости - да си здрав ти, семейството, приятелите; да осигуриш на децата си не само всекидневния хляб, но и възможност да учат, да се развиват; страната ти, която и да е тя, да живее в мир и просперитет; да имаш условия за реализация на добрите си идеи…..още колко да изброявам. 
И съм сигурен, че ако кресливите патриотари, повечето от които надали са чели дори „Под игото“, млъкнат дори за миг и се заслушат в гласа на разума, ще се съгласят с казаното току-що. 
Ето защо спокойно го повтарям, независимо кой колко ще ме наплюе или намрази – българин да се наричам не е първа радост за мен. Както каза неотдавна един приятел - идеята, че България някога е била на три морета, вместо с гордост, ме изпълва с радост, че вече не е, защото тогава щяхме да съсипем не само Черноморското крайбрежие, а също Бяло и Адриатическо. Песничката за цар Симеон, дето дрънка саби и щитове край Босфора, също не ме просълзява от умиление – това е ранно-средновековна политика, която няма нищо общо нито с днешна, нито с вчерашна, нито дори с България от 19 век. А какво да кажем за факта, че само 7 години, след като през 1762 Паисий пише патриотичната компилация „История славяно-българска“, която има твърде малко общо с историята и уж събужда някакъв български дух, което реално не прави, в Шотландия Джеймс Уат създава парната машина. Нали се сещате – онова нещо, което води до „избухването“ на Индустриалната революция и оттам – до просперитета на света. 

Запомнете този подход и от време на време си го прилагайте, когато имате напъни на излишен патриотизъм – отворете Чичко Гугъл и вижте когато в България някой местен гений е направил еди-какво си, какво е направил някой световен гений в същия момент. Това, най-малкото, е 

добро лечение не само срещу фалшив патриотизъм, но и срещу невежество и тъпота

Да, май не изглеждам голям патриот, знам, че тези последни излияния не ме представят в добра светлина в очите на мнозина, които от малки знаят наизуст и се умиляват от „Аз съм българче“. Но на които после не им стигат мозъците да се сетят, че докато няма нито един българин с Нобелова награда, напълно сравнимата с нас Унгария има 10 лауреати. И това е важното, защото днешният и утрешният ден на всички хора, независимо от коя държава са, принадлежат такива неща като ум и полезна деятелност – а не на хибридна активност в руска полза.

Да, може от една страна да не звуча като голям патриот, но от друга, когато зловещата Московска империя атакува страната ми, когато опитва да я държи векове във васална позиция и да я използва за всякакви свои нечисти цели, когато с мръсна пропаганда опитва – и успява - да превърне в зомбита сънародниците ми, аз се бунтувам и защитавам България и българския интерес. По същия начин реагирам професионално и когато български политици работят против българските интереси – смятам, че точно това, а не размахването на руски знамена, съчетано с /ре/цитирането на „Аз съм българче“, е истинска форма на патриотизъм.

А Борето Стоилов е художник. Той знае всичко за цветовете и съчетаването на жълто и синьо. Дори книгата да беше издадена сега и той да беше направил съзнателна алюзия с украинското знаме, щях да го приветствам поне по две причини. Първо – защото в момента Украйна защитава от руските пълчища, не само себе си, а цяла Европа, включително България. И второ, защото там живеят много бесарабски българи, за които е много по-разбираемо малко показно да рецитират патриотични стихотворения за България, докато се бият за истинската си родина Украйна. И докато с цената на живота си защитават ценностите на демокрацията и хуманизма, които, поне по презумпция, са ценности и за истинските български патриоти.