Виталий Гинзбург, Каспаров.ru

Решението на  Международния наказателен съд по отношение на Владимир Путин и упълномощената  му попадия (детския омбудсман на Русия Мария Лвова-Белова – б.р.) – това е събитие, чиито последствия засега дори е трудно да си представим в пълна степен.
Първо, това означава, че Западът окончателно е поставил

 черно клеймо

 не само върху Путин и днешна Русия, но и върху "Руския свят", който те представляват. Това клеймо вече не може да бъде изтрито или отменено с някакво политическо решение.
Второ, това е колосално постижение на украинската политика и дипломация, потвърждение за неоспоримото им лидерство в постсъветското пространство, което в близкото бъдеще трябва да бъде потвърдено с разгрома на Русия, нейната РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ под всякаква форма и лишаването й от нейното място като Постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Трето, това е 

колосален шок за руското население

Никога досега Русия и "Руският свят" не са подлагани на такова унижение – единствената глава на 140 милиона чифта ръце и крака да бъде така унизена.
Астолф дьо Кюстин, който преди близо двеста години допусна подобна асоциация, едва ли е можел да си представи подобно нещо.
Унижението на властелина е трагедията на робите. Та те, за разлика от другите народи, никога нищо подобно не са постигали.
Четвърто, това е реалното и

 необратимо начало на делегитимирането на путиновия режим,

за което мнозина говореха неведнъж, включително аз.  

Може да продължим в този дух, но ми се струва, че е важно да анализираме някои чисто практически неща. 
С обявяването на решението на Международния наказателен съд автоматично се създаде нова реалност. И тя трябва да бъде анализирана с разбиране на руската история, психология и култура.
От една страна всички разбират, че утре никой няма да предаде на  съдебните изпълнители в Хага това нищожно творение на ленинградските безистени, а цялата подопечна на Кремъл пропаганда отчаяно ще маневрира между две крайности. От непризнаването на Международния наказателен съд до обявяването на това решение на МНС за поредна победа на Путин.
Това предполага безпрецедентни усилия от страна на Кремъл за засилване на негодуванието срещу Запада, автари и патриотична истерия. Тук не бива да се очакват никакви изненади. По-скоро със засилването на санкциите (в никакъв случай няма да бъдат отслабени както им се иска на отделни руски опозиционни политици, за да яхнат популизма) кризата ще ескалира и протестните настроения също ще се засилват. При всички случаи този процес ще е тест за решителността на Запада.
Но от друга страна целият руски естаблишмънт разбра всичко на мига и ще започне да взема някои мерки. Скандалът около Фонда за борба с корупцията (организацията, създадена от Алексей Навални – б.р.) е само първият сигнал за предстоящия 

панаир на човешката подлост и цинизъм

Сега ще последва лавина от предложения от страна на руските елити за спасяване на парите и активите им.
В огромната част от случаите колективният Фридман (руският олигарх Михаил Фридман – б.р.)ще действа според собствените си разбирания, защото:
– те не умеят да действат по друг начин
– ако започнат да действат по различен начин, тези, които са ги поставили за свои фронтмени, просто ще заведат камара готови наказателни дела срещу тях. 
Във връзка с това Западът трябва да раздели руската опозиция от руските пари, използвайки за това всички възможности, с които разполага – политически, процесуални и оперативни.
ЦЯЛАТА ОПОЗИЦИЯ – независимо от моралната й чистота (като Фонда за борба с корупцията) и от нейната страст, и ВСИЧКИ РУСКИ ПАРИ, независимо кои са техните притежатели.

Сега на Запада ще бъде предложен съблазнителен вариант и от страна на властта, и от значителна част от руската опозиция. И той ще бъде представен като консенсус – цялата отговорност да се прехвърли на Путин и най-близкото му обкръжение.

Ще бъде голяма грешка от страна на Запада, ако не изработи и представи на Русия план за делегитимиране на режима, без никакви вратички за запазване на:
– институциите на престъпния режим
– персоните и бенефициентите му
– собствеността, за която ще се води основната борба
– пропагандата му.
В противен случай, независимо колко чисти са намеренията на днешните доста радушно приемани на Запад романтици и фанатици, много скоро "Руският свят" ще превърне всички тях в негодници – с лекота. 

Властта ще активизира по всички възможни начини „Руската матрица". Значителна част от опозицията сега всъщност се занимава със същото. 

"Руската матрица" е имперщина, опираща се на антиличностност

 Антиличностността означава, че всичко трябва да се разруши и народът да се сформира отново.
А що се отнася до имперщината, тук има шанс. Работата е там, че имперщината в значителна степен се парира от регионализма. Руснакът най-често е примитивен когато става дума за „Велика Русия" и същевременно е доста рационален, когато става дума за противопоставяне срещу Москва във връзка със сметището, съдбата на губернатора Сергей Фургал  (арестът му предизвика многохилядни протести в Хабаровск – б.р.), който изобщо не е морален или дори правен идеал, и т.н.
Следователно Западът трябва да разбере, че за да не бъде занапред тази територия заплаха за него и народите й да станат бенефициенти на своите ресурси, той не бива да се доверява на ИРАЦИОНАЛНАТА ОПОЗИЦИЯ, следваща дневния ред на управляващите. Необходимо е да започне сериозен диалог с национално- и регионалноосвободителните движения, и съответно с техните елити.

Решението на Международния наказателен съд дава уникален шанс на западните елити да преодолеят съществуващите разногласия по отношение на Путин и днешна Русия. Не може цивилизованият свят да продължава диалога с обвиняемия.
А по отношение на политическите дейци, които довчера публично го наричаха културен човек, трябва да се изработи позиция. И преди всичко не по отношение на самите тях, а по отношение на управляваните от тях финансови структури, които са извън контрола на международните финансови организации.
Спомням си как преди няколко години започнаха някакви разговори за Банката на Ватикана, за някакви  трескави посещения на чекисти в нея и т.н. Но тази тема така и не получи развитие, макар това явно да беше интересно на обществеността в западните страни. 
Именно сега е най-подходящият момент да се нанесе решаващ удар на "Руския свят" в Украйна. Именно сега към Украйна трябва да се насочи неограничен поток не от планове и декларации, а от оръжие и доброволци, например летци, желаещи да помогнат на Украйна със своите F-16 да освободи територията си от "братския народ". С оглед на решението на Международния наказателен съд друга позиция просто би била нелогична.
Заповедта за ареста на Путин е дългоочаквано решение. Но то трябва да стане тригер за реалното  ДЕЛЕГИТИМИРАНЕ  на путиновия режим, абсолютно без да приемаме , но и без да забравяме фразата на съучастника на Владимир Путин Вячеслав Володин: "Има Путин – има Русия. Няма Путин – няма Русия."
Превод: Faktor.bg