Георги Боздуганов

Вчера
 Преди двайсетина години потърсих информация в руски открити източници за съветския шпионаж. Оказа се, че в множеството хвалебствени книги и статии за успехите на КГБ и ГРУ, броят на българските агенти е огромен. Стигнах до към 400 имена, заболяха ме очите и спрях, с омерзение и категоричната увереност, че това са само тези, които в Москва са пожелали да разкрият. И ако това са хора работили за налагане на съветска власт, преди и по време на Втората световна война, остава въпросът за развитието на агентурния апарат след окупацията и тоталния грабеж.

Отговорът дава лично Тодор Живков

 още през 1969 г. — “Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз”. (По това време Юрий Андропов ръководи КГБ, а впоследствие е държавен глава на СССР) Обърнете внимание, Живков говори в сегашно време - “е филиал на КГБ”.  И за да няма никакви илюзии за “български национални интереси”, “служба на народа” и пр., офицерите на ДС писмено полагат клетва - “да бъда безпределно предан на делото на Българската комунистическа партия и на дружбата с великия Съветски съюз”. Контролът за изпълнение на правата линия във важните министерства се осъществява от съветски “съветници” 
(да се чете “командващи надзорници”), като кабинетът на “съветника” в МВР е непосредствено до кабинета на министъра. И още - многобройният шпионски апарат на съветското посолство е можел напълно необезпокоявано и безотчетно да създава агентурни мрежи за нуждите на КГБ и ГРУ. На служителите от българския “филиал” е категорично забранено дори да се интересуват от техните действия.

Днес 
По-голямата част от стария шпионски персонал е практически излязъл от обръщение - по биологични причини и поради огласяването му от Комисията по досиетата. Това обаче съвсем не означава, че Москва е пропуснала възможността да го замени с нов. Там добре знаят констатацията на Цар Борис III - “България е ключът за Балканите и най-важно е кой го държи”.  И до днес притежанието на този ключ е 

неотменима цел на Кремъл

Руската резидентура безспорно пострада с изгонването на 70-те “дипломати”, но нека не си правим илюзии. В течение на последните 30 години тя създаде нова голяма мрежа за информация и влияние. За да бъде разградена, тя трябва да бъде огласена.

Преди месец Лена Бориславова цитира секретен доклад на ДАНС, според който определени лица обилно разпространяват кремълска пропаганда срещу заплащане. В условията на предизборна кампания е повече от необходимо списъкът с имената на “четирихилядниците” да стане незабавно публичен, макар че това ще бъде само първата стъпка към нашия информиран избор. Самотни гларуси, които търмъчат с клавиатури интернет пространството, са върха на айсберга. Влиятелни медии и частни икономически структури наемат знакови лица за да мотивират пропутински политически предпочитания, и не оперират с жълти копейки. Старите клетвени листове на ДС отдавна са заменени с банкови сметки и добре заредени фирмени карти.
Зад пропагандните заплахи с мирис на газ и нефт прозира тяхното истинско послание: “„Ще ни слушате. Ние ще владеем над вас. Ние искаме подчинение. Не трябва да говорите срещу нас. Не трябва да протестирате срещу нас и в никакъв случай, не трябва да гласувате срещу нас.” 

Утре
Да приемем посланието или да се преборим за да спечелим? Всички ние. Битката ще е тежка, но имаме нужда точно от тежки битки. Залогът е България!