Б България вирусът зависи повече от природните стихии, отколкото от здравия разум

Димитър Попов

Не знам кой вярва или не, но вирусът у нас вече е тайфун и не виждам как ще бъде спрян. Цифрите са толкова ясни, че всеки коментар е излишен. Очаква ни жестока криза, която няма да пожали нищо в държавата. Пораженията ще са навсякъде, но най-предвидимите са дълбоките разделителни линии в българското общество, които лъснаха от тази криза. Защото да си го кажем направо – този вирус донесе 

повече разделение, отколкото единство, 

състрадание и взаимопомощ сред хората... Аз си гледам моето семейство, ти си гледаш твоето, какво ми пука за държавата на мене и за обществото! Държавата са политиците, тяхна работа е да пазят здравната система и да ни лекуват, те да мислят общност ли сме или не! Ние се спасяваме поединично. Ето ви я масовата философия на българите днес. Лепилото на състраданието сякаш е изчезнало от колективната народна душа. Там са се настанили страха и злобата, а те раждат разделение, спор няма. Това не е изненада, като се има пред вид каква е българската народопсихология. 
Не е изненада и това, че от своя страна политиците отказват да изпълнят отредената им роля на обществени водачи и

 в кризата спасяват партиите и себе си, а не обществото

 В края на краищата и те са българи, нали! И между тях разделенията са толкова дълбоки, че са по-важни от общата воля. Вместо да се борят с вируса, те го ползват като оръжие за масово поразяване едни срещу други. Вече приличат на армии, всяка със своя стратегия за вируса, своя вирусна философия, свой пандемичен лидер. Наложи ли се да затворят държавата заради вирусния тайфун, няма да го направят от завист, че опонента ще си пише червени точки, а други ще обират само негативите от тази мярка.
Затова Борисов ще се бави с карантината, за да опази падналия си рейтинг, който може да изчезне съвсем. Той е човека, който най-рано разбра, че вируса ще диктува в бъдеще и политиката. Като политик с опит, който държи на всяка цена да остане на власт максимално дълго, той се уплаши, че вирусът може да му прекрати мандата като срути някои от жизнено важните за държавата системи - здравеопазване, икономика и образование. Кой ще вярва на премиер, който не може да управлява кризи? По тази причина Борисов реагира още през пролетта със затваряне на цялата държава. Не беше съвсем разумна мярка, но по онова време беше лесно обяснима и дори оправдана. Тя демонстрира неговата способност да управлява, да провежда политика, да пази живота на гражданите. Тя удължи властта му и по някое време Борисов вече се виждаше премиер и четвърти мандат. Вярно е, че тази мярка после обърна срещу него жадните за купон поколения от нощните барове и дискотеки и доверието се срина. Той плати цената, която плаща всяка власт между Осанна и Разпни го. Но влюбения в рейтинга си Борисов не спря да измисля акции, които да му върнат доверието. То не бяха пенсионни добавки, по-нисък ДДС, подкрепа за бизнеса и какво ли не още. Мерки, които направо унищожиха всяка опозиция срещу такава власт, която раздава на калпак и ведро се усмихва въпреки грозното лице на вируса. В някакъв смисъл Борисов видя във вируса шанс за четвърти мандат и го хвана както удавника хваща сламка.
Корнелия Нинова ще пречи до последно на крути мерки, за да доказва, че Борисов не се справя с кризата. Тя отлично знае, че вирус има, но се прави че го няма. От нейната парламентарна група се разболяха не един и двама, тя самата също пипна заразата и влезе в болница да се лекува. Обаче червените не спряха да повтарят по своята телевизия, по всякакви партийни срещи, по конспиративните канали, които БСП добре владее, че тази епидемия е заговор на властта да постави под контрол всяко живо същество. Лъжат ви, преувеличават, не спазвайте мерките и не носете маски, крещяха от БСП. И наистина, червените депутати влизаха в залата без маски, само да се плезят на опонентите си. Нинова знае, че като агитира хората да не се пазят, увеличава жертвите и претоварва здравеопазването. Но за нея 

политическата цел е по-важна от моралната

 А тя е една – да събори това правителство. В нейната армия се оказаха Румен Петков, Отровното трио, Демократична България, които горяха публично маски насред площада, за да покажат, че са победили вируса и Борисов вече е излишен. Оставка, викаха те след всяка изгорена маска. 
От политическа гледна точка тяхното поведение се нарича политическо безсилие. Когато не си алтернатива на правителството, а обещаваш да победиш някакъв вирус или чумата по овцете с голи ръце, значи си стигнал политическото дъно и копаеш под него. 
Румен Радев, ще саботира мерките, защото искрено вярва, че вирус няма.
Румен Радев е човек конспиратор. Генералът споделя приказката за световните душмани, които са измислили вируса за да държат в подчинение своите граждани и да потопят в мизерия цялото човечество. Дори когато се здрависа със заразения генерал от ВВС, той не повярва, че има вирус. Отиде най-спокойно в Естония, без да спазва никакви епидемични мерки. Зад президента има армия от нискограмотни, настървени хора, които смятат този вирус за измислица. Тези хора не вярват на докторите, на експертите, на световните организации, вярват само, че има една конспирация, която ги държи в подчинение с такива лъжливи вируси, и че президентът дава легитимност на тази теория, защото мисли като тях. Така Радев се оказа техен политически лидер. 
Хора, които искрено вярват в конспирации, имат и една голяма слабост – на тях лесно може да им влезете под кожата. Тъкмо това направи Нинова, когато Радев стана президент. 3 години тя го употребяваше като агент на БСП в президентството, надъхвайки го срещу Борисов и правителството. Същото направи и Москва, която ловко използва Радев в качеството на „проруски президент“. Успешен опит имаше и Демократична България, която успя да убеди Радев, че нейните хора протестират заради него, а всъщност стана точно обратното – Радев придаде легитимност на тяхната улична завера. Хитрите 

тарикати рано осъзнаха колко лесен е за манипулиране президентът и го употребиха

 по предназначение. 
Накрая Радев осъзна, че зад гърба си има армия от хора, които сляпо вярват в него самия. Той разбра, че може да превърне тази маса от идиоти в партия, която да му даде втори мандат в президентството. А това означава, че темата за вируса направи от него трети политически полюс – независим и готов да пребори другите два. Сега той може да поиска властта еднолично, под лозунга „Няма вируси, да победим системата, която ги измисли“. Заявката за еманципация беше направена в две стъпки – изгонването на човека на БСП Калоян Методиев от президентството, и домакинството на проамериканската инициатива „Три морета“ догодина.
Новата коалиция – всички срещу Радев, 

се оформи защото той наруши основно правило– политикът може да лъже, но не бива да си вярва на лъжите. Първа реагира Нинова, която е наясно, че ако утре стане премиер, в лицето на Радев ще има противник, а не съюзник. Ще и се наложи да вземе мерки срещу вируса, той ще каже няма вирус и край. При това той наистина го вярва. По тази причина, в едно очевидно режисирано интервю, тя обяви, че догодина на президентските избори Радев няма да е кандидат на БСП. За Нинова играта с Румен Радев очевидно е завършила.
Кремъл също се разграничи от него, макар и не заради вируса. Няколко пропрезидентски сайта в Москва препечатват интервю на български политолог, според който с участието си в инициативата Три морета, България се позиционира като враг на Русия. Главният застъпник на тази инициатива от българска страна е Румен Радев, напомнят сайтовете и констатират, че това е равносилно на война срещу матушката. Като прибавим и това, че руският външен министър Лавров заобиколи София при обиколката си на Балканите, става ясно, че Радев вече не го смятат за проруски президент. 
Що се отнася до Борисов, той години наред ползваше президента като плашило пред Брюксел, където предпочитаха него - проевропейския премиер, пред Радев - проруския президент. Накрая проумя колко силно е подценявал „простодушния“ Румен Радев, с неговите евразийски идеи за президентска република и с вярата му в това, което говори. Затова Борисов смени тактиката и сега войната с президента стана лична. Много вероятно е тази война да има своя пик догодина на президентските избори. И ако дотогава вирусът не си е отишъл, да гледаме втора серия на филма за двамата генерали и квантовия вирус, който ту го има, ту го няма.
Ситуацията, която описах показва, 
че вирусът е разделил политиците и те не са в състояние да наложат мерките, които са необходими срещу кризата. На тях просто не разчитайте. Те са тесногръди нарциси, някои интелигентни, други не, всички загледани в пъпа си като в центъра на света. Те 

сеят разделение, воюват помежду си

 и смятат, че политическата цел – властта, оправдава жертвите на всяка пандемия. Те все повече ми напомнят за едно опасно предсказание на Ницше – за бъдещите „свръхчовеци“, които ще изродят човешкото съществуване в яростни битки за власт, залагайки живота на смирените и заети с живуркане граждани, които вярват на онзи, който най-силно вярва, че самия той е бог. У Ницше има ирония, в реалността днес аз такава не виждам. 
И ако догодина или след две ни удари земетресение, то отново ще преподреди политическата ситуация, която очевидно зависи повече от природните стихии, отколкото от здравия разум.