Христо Слави Рачев

Извадихме я от сърцето на древната ни столица. И това се случи вчера на 4 октомври през 1990 г. в 9 ч. сутринта. Окупаторите приеха загубата, но не се отказаха да печелят позиции на политическия и икономическия фронт. Изминаха толкова години, много издраскани календари със забележки, важни за нас дати и задачи пуснахме в боклука. Пред нас са три президентски двойки. Необходими са ни извънредни сетива, за да се ориентираме. Нямаме ги. Хремави сме, имаме хронично възпаление на синусите с червеникав секрет. По-лошо, 

поразени са важни дялове на мозъка

 Гледаме кандидатите и окопалите се ревностни защитници на петолъчието в президентската институция и се питаме, кои от тях са ни най-симпатични, кои ще се справят и т.н. Тъй като парите на богатите вдигат приливните вълни на които сърфират кандидатите, добре е да се подуши и огледа, от къде идват парите. В тази игра няма изключения. Под тях има акули. Знаете само кой може да ходи прав по водата. 

Накратко, ние никога нямаме избор на абсолютно автентични кандидати. Остава надеждата, че някои ще бъдат по-успешни, когато отстояват външнополитическите интереси на България. Ще проявят характер и саможертвено поведение в борбата с мръсния бизнес, банковите гешефтари, енергийната мафия. 

Ето защо симпатиите, външният вид, умението да се търкалят думи, които искаме да чуем, си остава занимание за хремавите избиратели. 

Когато 

България бавно се разчеква от два коня от изток и запад,

 президентът и неговото вице трябва да ни покажат раните от досегашните си битки. Не пропагандните си мелодраматични превръзки. А своите биографии и постигнати успехи.

Лозан Панов е очевидният фаворит в непрестанните сражения с най-мрачните и коварни типове, които тридесет години не са излезли от ботушите на Вишински. До днес отказват да си сменят и партенките. Младото попълнение неизбежно скача в тях или излита куцайки на бос крак през задния вход на правосъдната система. 

Видя се, че овладяна, президентската институция може да направи непоправими бели. Лично аз съм бодлеровски раздвоен в избора между Панов и Герджиков и мисля, че това е валидно за необлъчените и мислещи избиратели. Но това раздвоение е, най-доброто което ни се случва, 
защото то изключва да оставим президентския бункер да продължи да ни обстрелва с кръстосан огън. Да мобилизира неизлечимо облъчени петолъчни хора, ченгета /27/ и криминали за бой последен. 

Питайте непрестанно кметовете и кандидат президентите, техните вицета, какво е отношението им към 

символите на окупацията, шмайзерите, съветските пълководци

 Ах, тези имена на улици, вместо да настаним и фиксираме за поколенията историческата си памет за достойни българи, бележити дати, ще си определяме срещи на Графа или в градинката в бургаската, пловдивската и софийската версия на Альоша. 

Днес на път за Бургас изслушах запис от гостуването на Евгени Михайлов и актьора Сърменов в Нова телевизия. Отлично представяне. Спрях колата, но взех та си изпуснах телефона. Протекторът се счупи, но това не стресна Евгени, нито мръхавите журналисти, които сякаш искаха да разстроят тезите на поканените с неуместни апострофи. През спукания ми железен Самсунг, продължаваха да звучат важни факти. За Рашков, който носи същия несменяем модел ботуши и крачи с тях из страната да разнася правдата на ботуша. Браво Евгени. Пред 

фактите ушанките могат само да псуват

Така трябва. Струва ми се особено важно да не опъваме лъкове и мятаме ненужно приятелски стрели между отличните кандидати Панов и Герджиков. Достатъчно негодници и подпалвачи на разрушителни злини размахват факлите на лъжата. Важно е от бункера да изхвръкнат вертикално ботушите и млъкне стрелбата на картечаря с руската "тачанка". Всичко е наред, предстоят избори. Вторият дубъл е важен и окончателен. Знам кой трябва да загуби. На тези избори имаме избор.