Д-р Любомир Канов

НРБ възпита хора, които завинаги сякаш сметнаха сервилността за учтивост и лицемерието за добро възпитание. Прегъването в кръста, тип келнерски поклон, подмазването пред вишестоящият или просто пред някой с неизвестни правомощия, фалшивата усмивка, имитацията на добри нрави, които никога не са били искрено възприети или уважавани, недодяланите опити за самопредставяне като нещо, което не си...

Фейк!

Много малко е нужно обаче, за да се възпламени тлеещата вражда, примитивното родово и племенно чувство на гневност и отмъстителност, която тлее под повърхността на предвзетостта и неистинската псевдокултурност. Както казва поетът, не е нужно да се чака дълго, за да се възбуди “вековната злоба на роба”.

Не може да се очаква великодушие и чувство за fair play от хора възпитавани в раболепие и вътрешна убеденост в собственото си нищожество, които се стараят да го опровергаят с грандиозни жестикулации и с величествени пози на морална и политическа добродетел.
А старите и изпитани средства за борба с изначалната душевна маломерност са: 

1. Властта.
2. Унижението на онези срещу, които можеш да я упражниш, след като си я взел,
3. Създаването на специална гвардия от опричници, които да те защитават от недоволните, арестуването на противниците.
4. Развращаване чрез привилегии и пари на сикофантите, наречени интелигенция, служещи на словесното ти възвеличаване и, когато настъпи окончателната фаза на твоя триумф, авторите на оди в твоя чест.
Впрочем, те са и първите, които са в състояние да напишат твоя прескръбен некролог вечерта, а сутринта да обявят в стихотворна форма твоето заклеймяване.