Лилия Шевцова, Радио Свобода

Това, което се случи с Алексей Навални, е трагедия за семейството му и за неговите съмишленици. Това е трагедия за Русия, в която опозицията е заплашена от властите с отнемането на животи.

Днес „Факторът на Навални“ се превърна в политическо събитие, което позволява не само да се убедим какво представлява руската действителност,  но и 

да се вгледаме в политиката на Запада


И така, какво казва „Факторът на Навални“за Запада? От една страна, принципите на либералната общност и нейното възмущение от отношението към опозиционерите в Русия подтикват западните лидери да реагират бурно. Но освен ожесточеност в реториката, те все още нямат какво да предложат.

Отговорът на Запада може да бъде въздействащ и ефективен само, когато е колективен и когато силно докосне болния. Междувременно  постигането на единомислие е болезнено, когато става дума да бъде наказана Русия. Най-важното е: 

либералните демокрации не искат да влизат в битка

 Не само заради страха от руски отговор. Но и заради опасенията, че конструкцията на държавата Русия ще започне да се разпада. И тогава какво?

Има и нещо, което е още по-важно. Либералната демокрация не смее да навреди на Русия, защото Русия е включена в западната икономика, а руският елит е интегриран „със Запад“. Руската управляваща класа създава в самия Запад защитна бариера под формата на цял куп субекти, който обслужват нейните интереси. Пример за това е бившият германски канцлер Шрьодер, който изпълнява поръчки за „Роснефт“.

Така се оказва, че реакцията на Запада към Русия най-често е само един сапунен балон. Това е и причината Москва да потрива ръце, да вдига рамене и да се подхилква.

Германия се превърна в страна, която повече от останалите беше въвлечена в спасяването на Навални и доста по-активно от останалите се опитва да принуди руската държава да разследва опита за неговото убийство.

Не става дума единствено за желание на Берлин да реагира срещу използването на забранено химическо оръжие от страна на Русия. Очевидно има и лични причини. Канцлерът Ангела Меркел, която настоява за разследване на покушението от Москва, не може да се откаже от това. Защото многократно е показвала, че има чувства и изпитва някаква някаква емпатия, способност да съпреживява случващото се. И за това, ако отстъпи, това би означавало провал на последния етап от блестящата й политическа кариера.
Отказът на Москва да разследва или да превърне разследването в цирк би означавало да неглижира факта, че Германия е суперсила. Между другото, това е много по-важно за бъдещето на Русия, отколкото Америка. Това би означавало да бъде хулена Европа, която сега се представлява от Германия като председател на Съвета на ЕС. Междувременно "ефектът на бумеранг" в политиката е добре известен.

Опитвайки се да получи задоволителен и ясен отговор от Москва, 

Берлин предприе безпрецедентна стъпка, като постави ултиматум на Москва:

 имате няколко дни преди да започнем да обсъждаме санкциите срещу Русия. „Не ни принуждавайте да преразглеждаме позицията си по „Северен поток - 2“, призовава германският министър на външните работи Хайко Маас, намеквайки, че може да бъде отхвърлен символа на руско-германската „взаимозависимост“.

Можете ли да си представите пред каква дилема е изправена Германия. Диалогът с Русия и надеждата, че икономическата взаимозависимост ще помогне на Русия да се промени отговаря единствено на германския манталитет в политиката. Но как този факт може да се съгласува с принципите й? Това не е ли равносилно на лоботомия (нервнохирургическа операция – бел. прев.)?
Най-важното обаче е: какво да се прави, когато Москва просто не може да проведе истинско разследване на атентата срещу Навални. Ако германците разберат това, тогава се оказва, че това се прави с цел някакво самоуспокоение. И ако не го проумеят, то тогава те са непоправими идеалисти.

Създава се обаче впечатлението, че германското общество отрезвява по-бързо от своя елит в неговите надежди по отношение на Москва. Още преди историята с Навални, 51% от германците в Източна Германия и 60% от германците в Западна Германия имат негативно отношение към Русия. За 61% от германците Путин не вдъхва доверие. Пациентът в Берлин със сигурност ще накара 

кандидатите за новите германски лидери да не се държат като русофили

„Факторът на Навални“ сериозно подкопа усилията на западните поддръжници за сътрудничество с Москва. Например инициативата на Макрон за сближаване с Русия вече поражда съмнения относно възможностите за нейното прилагане. Ако предложението на Путин за свикване на срещата на върха на "ядрената петорка" бъде изпълнено, ще бъде трудно да се избегне въпросът за Навални.

Накрая ще се стигне до там да жертват своята  репутация - тези, които са се свързали с Москва. В Германия все по-силно се настоява Герхард Шрьодер да се оттегли като шеф на борда на директорите на „Роснефт“. Аке не напусне - ще затвори капака на политическия ковчег. Въпреки че на него явно му е все едно.

Тръмп, който избягваше да говори лошо за Москва се събуди в Америка. Тръмп бе принуден да каже "Колко лошо!" по повод опита за убийство на Навални. В противен случай демократите щяха да се възползват от мълчанието му и щяха да тръбят още по-силно за симпатиите му към Кремъл. Така че Навални се включи в американската президентска битка. И тъй като само 18% от американците изпитват положителни чувства към Русия, Тръмп трябва да отдаде заслуженото на преобладаващите настроения в страната.

Пациентът от Берлин плюс непокорната Беларус, която се опитват да бъде успокоена с помощта на Москва - всичко това не позволява  на уморената либерална демокрация да продължи да дреме.

Но Западът все още не може да разбере как да реагира на голизма на ядрената държава. Особено когато има по-страшна заплаха - Китай. Именно последната заплаха кара Запада да убеждава себе си: руснаците не са толкова голяма заплаха; може да им простим за много неща. Още по-добре е да се подготвим за среща с новата атака, която се задава заедно с Русия, каквато и да е тя.

Скептиците смятат, че всичко ще отмине и всичко ще бъде забравено. Наистина, всичко тече, всичко се променя. Но споменът, заедно с отвращението и ужаса от случилото се, остава. Рано или късно този спомен ще се превърне във фактор в реалната политика.

А дотогава  

„Факторът на Навални“ ще е предизвикателство за западния свят,

 за което този свят търси отговор. И макар да се опитва, все още не може да го намери. Но Западът вече разбира, че се нуждае от този отговор най-малкото от самоуважение.
Превод: Faktor.bg