Виолета К. Радева

Най-спряганите думи през последните повече от два месеца са „фашизъм“ и „национализъм“, „нацизъм“. С тях руският президент, издаващ заповеди на въоръжените сили на РФ, непрекъснато спекулира, мъчейки се да аргументира пълномащабното нахлуване на руските солдати в съседната суверенна държава Украйна. Обвиненията, че украинците са „фашисти“ и „националисти“, Владимир Владимирович Путин, а покрай него и всички крепители на режима му като Лавров, Мария Захарова, Дмитрий Песков, Владимир Соловьов, Скабеева, Попов, Толстой, полк. Гундяев (по съвместителство патриарх на Руската православна църква) и цял полк отлично платени пропагандатори на агресията, имат за задача 

да натегнат струната на страха 

у наплашените от Хитлер през Втората световна война руски крестяни. 
Клеймото „фашисти“ и „националисти“ обаче не е предназначено само и единствено за вътрешна употреба. Напротив! Така ръководството на Кремъл и подетата от него методична, масирана пропаганда се опитва да гримира за пред света непредизвиканата война, започната на 24 февруари 2022 г. изненадващо, непосредствено след като Путин публично отрече огласените  американски разузнавателни данни за готвено военно нахлуване в Украйна. Струпването по общата им граница на над 150-хилядна армия, въоръжена до зъби, той обяви за редовни военни „учения“, извършвани по план. Повтаряйки тезата за „изчистване“ на „братската славянска страна“ от фашистите и националистите, министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров се вкара в собствения си капан. В интервю за италианската телевизионна компания Mediaset той изрече глупост, която предизвика гняв, негодувание дори в Израел. Уж опитният, дългогодишен първи руски дипломат постави на една дъска Володимир Зеленски и Адолф Хитлер, визирайки еврейския произход на украинския президент.
„Може и да греша – казва С. Лавров, – но Хитлер също имаше еврейска кръв. Това не означава абсолютно нищо. Мъдрият еврейски народ казва, че най-яростните антисемити обикновено са евреи, както се казва"…
В отговор израелският външен министър Яир Лапид заяви: „Забележките на руския външен министър Лавров са не само непростими и възмутителни, но са и ужасна историческа грешка. Евреите не са се самоубивали по време на Холокоста. Обвиняването на самите евреи в антисемитизъм е най-ниското ниво на расизъм срещу евреите“.
За съжаление масово и у нас, и по света обвиненията във „фашизъм“ се леят от сутрин до вечер, но вече отправени към Русия и нейната политика, към нейните практики и форма на държавно управление, на стил в социалния живот и идеологически постулати. Този измислен „фашизъм“ по правило е отнесен към десния идеологически спектър. В идеологията на съвременната Руска империя, наследница на Съветската социалистическа империя, трудно могат да бъдат открити автентични характеристики на онова, което в теорията и в практиката на XIX век бива определяно като „дясно“. 
Натрапчивото повтаряне на мантрата „руски фашизъм“ от световната общественост обаче е една голяма заблуда. Не, то дори не е заблуда, а 

лъжа в духа на Оруел,

 чийто фундамент лежи в отдавнашния страх на руските болшевици и на левите движения и формации по света от признаването на общите корени и на комунизма, и на италианския фашизъм, и на германския националсоциализъм. Не е тайна, че родителят на това семейство е Карл Маркс, а неговото наследство е доразвито и приложено на практика като „болшевизъм“ от В. И. Ленин, успял да осъществи държавен преврат в Руската империя и след една кървава, но успешна за поведената от него шайка гражданска война, този нов модел намира привърженици из цяла Европа.
Сред тях са Бенито Мусолини, който нарича своето движение за социална и политическа реорганизация „фашизъм“ и Адолф Хитлер, развил идеята за „националсоциализъм“ в духа на Лениновите амбиции да построи „социализъм“ в една отделно взета страна, в противовес на разбирането на Маркс, че социализмът и комунизмът могат да се появят едновременно навсякъде по света като последен стадий на капитализма. 

Добре известни са топлите, повече от приятелски отношения между Съветска Русия и Германия. По-малкият идеологически брат получава цялостна организационна и идейна подкрепа от Москва в изграждането на репресивните органи, лагерите, пропагандата. Достатъчно е да се сравнят например плакатите на руските комунисти и германските националсоциалисти, за да се види прякото влияние на съветското изкуство. Няма да се спирам на добре известни факти като преследването на интелектуалци, забраната на книги, поръчковите произведения. 
Разликата между съветския комунизъм и германския националсоциализъм в крайна сметка се изразява в това, че докато руските комунисти се стремят да завладеят целия свят, за да унищожат физически всички класи, освен пролетариата, то германските националсоциалисти издигат, в духа на зле разбрания Ницше, арийската раса като хегемон, която трябва да бъде господстваща. Оттук е и единствената по-сериозна разлика между двата клона на избуялото в ляво дърво – в Съветска Русия комунистите ликвидират частната собственост и унищожават милионите нейни носители, докато в Третия райх държавата донякъде контролира, но не унищожава частната собственост, нито ликвидира физически буржоазията. Тоест комунистите избиват собствения си народ, а националсоциалистите започват да преследват, а после и да ликвидират евреите. 
Впрочем, и в това отношение учители са им руските първопроходци, които много преди Сталин организират методично и достатъчно често еврейски погроми. Да не забравяме, че тъй наречените Протоколи на сионските мъдреци са изфабрикувани според указанията на шефа на задграничното отделение на руската тайна полиция П. И. Рачковски, създал агентурната мрежа във Франция, Швейцария, Германия и Англия. Роден интригант, той особено обичал да фалшифицира документи. Когато избухва революцията през 1905 г., Рачковски е назначен за заместник-директор на полицейския департамент и развива широкомащабна дейност по производството на брошури, призоваващи населението и войниците да убиват евреите. Създава и антисемитския „Съюз на руския народ“, финансиращ въоръжени банди за масови еврейски погроми. 

Съперничеството между родните братя СССР и Германия за първенство в осъществяване на целите е като съперничеството на

 библейските братя Каин и Авел

 Да не забравяме, че генералната цел на Съветска Русия (Каин) е световна пролетарска революция и още преди победата на Ленин и болшевиците в Гражданската война, руските революционери  предизвикват въстания и терористични действия в редица европейски държави, включително и в България. Съветският разузнавач Резун, известен с псевдонима Виктор Суворов, доказа с поредица свои книги неоспоримия факт, че СССР замисля и е готов да нападне Германия (Авел) в началото на юли 1941 година. Узнал за готвената война, Хитлер предприема изпреварваща офанзива на 22 юни.
     
След края на Втората световна война, когато САЩ и Великобритания сключиха споразумение със Сталин за подялба на света и подариха цяла Източна Европа, както и част от Германия на Кремъл, масово се заговаря за германския „фашизъм“. Заради вътрешното съперничество между братята Каин и Авел, още през 30-те години на ХХ век Комунистическият интернационал започва да употребява термина „фашизъм“ и „фашисти“ за всички, които по някакъв начин оспорват изключителността на съветския социализъм и болшевизма.
А какви са причините употребата му да стане масова и поголовна след пълния разгром не само на Хитлеровия националсоциализъм, а на Германия? Естествено, за да се избегне злепоставящото сравнение между „социализма“, изграждан в СССР и новите „народни републики“ Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария, Югославия, ГДР, България и националсоциализма, изповядван от създателите на Третия райх. По-възрастните знаят и помнят силното ляво интелектуално движение в Западна Европа, съществуването на големи комунистически партии във Франция и Италия, възхваляването на СССР от видни европейски писатели и философи. Така определението „фашизъм“ придоби гражданственост, наложи се като едно аморфно, обтекаемо определение, което може да бъде отнесено към всякакви нехаресвани или отхвърляни идеи и движения в днешния либерален свят. С него обозначават както ултралеви партии, така и анархистични движения, радикални формации, терористични организации (също леви, създавани и обучавани от съветски инструктори!).

Да обяснят съдържанието на понятието „фашизъм“ усилия са полагали и продължават да полагат философи, предимно от западните научни среди, но техните възгледи с охота повтарят и довчерашните марксисти от бившия социалистически лагер. У нас е добре позната Хана Аренд, която казва, че фашистите никога не се задоволяват просто да лъжат; те трябва 

да превърнат лъжата си в нова реалност

 и трябва да убедят хората да вярват в нереалността, която са създали. Успеят ли, могат да накарат всички да направят каквото е угодно на притежаващите властта фашисти. 

В популярната Станфордска философска енциклопедия авторите на дефинициите за „фашизъм“ и „националсоциализъм“ твърдят, че изработването на дефиниция за фашизма е незавършен процес, че „фашизмът вероятно е най-неясният от съвременните политически термини“ и затова било трудно да се определи ясна граница с други политически идеологии, методи или движения. 
Според Джейсън Стенли от Йейлския университет „фашизъм“ е дума, която в наши дни се подхвърля доста свободно, обикновено като епитет за дискредитиране на политиката на някой друг, метод на политика, риторика за придобиване на власт, спектър, плъзгаща се скала. Ще спомена само, че книги за това що е фашизъм са написали през десетилетията автори като Робърт Пакстън, Роджър Грифин, Мадлин Олбрайт, Роб Римен и много други. 


Днес понятието „фашизъм“ има пейоративен смисъл

 Извършената семантична промяна е заредена със силно отрицателно значение, предизвикващо отвращение и погнуса. То се вписва в онзи „новоговор“, създаден от болшевишката руска пропаганда, която изобрети, за нуждите на българските си последователи и воини, дори абсурдния термин „монархофашизъм“. Как да не си спомним за книгата на Оруел „1984“?! 

Всички леви движения и партии днес, независимо дали в Европа или в Америка, независимо и от несъществените разлики между тях, бягат като дявол от тамян от своите болшевишки и националсоциалистически побратими, полагат кралимарковски усилия да скъсат пъпната си връв с Марксовия „Манифест на комунистическата партия“, където лаконично и ясно са фиксирани преследваните цели: завладяване на политическата власт от пролетариата; насилствено вземане на властта и терор; физическо унищожаване на всички „непроизводителни класи“; отхвърляне и преследване на религията и Църквата; разрушаване на „еснафското семейство“; сексуална свобода; ликвидиране на държавата. В прав текст там е казано: „Премахването на тези отношения буржоазията нарича унищожение на личността и на свободата! Тя е права. Действително става дума за

премахване на буржоазната личност, на буржоазната самостоятелност, на буржоазната свобода

 Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилственото събаряне на целия досегашен обществен строй“.

  Да се върнем на въпроса: фашизъм ли е това, което наблюдаваме в Руската федерация днес?
  Категорично не!
  Но преди да определим най-съществените белези на политическата и държавна власт в остатъците от Съветския съюз, чийто център е Москва, да си припомним как гръцкият философ от древността Платон описва в Осма книга на „Държавата“ различните форми на управление. Сред добре известните и познати на широката публика видове – аристократична, олигархична, демократична и тиранична, има описана и една междинна, която Платон определя като тимокрация или тимархия. Тя се появява при упадъка на аристократичното управление в прехода към олигархично. Според древногръцкия философ и теоретик на „идеалната държава“ управниците при тимокрацията ще са „пригодни повече за война, отколкото за мир“, затова властелинът „ще зачита измамите и хитростите и цялото си време ще прекарва във война“. Управляващите при тимокрацията са пристрастени към парите, каквито са те и при олигархичната система, но тези от хибридката ще крият на тъмно своето „злато и сребро“, ще ограждат „със стени своите домове, сякаш изграждат свои гнезда“. В тях обаче те пилеят „с жени и с други лица“ не своите пари, защото са ги придобили „по таен начин“, а „прахосват чуждите за своите страсти“.

В Руската федерация днес съществува именно такова хибридно държавно управление, при което комунистическата номенклатура (болшевишката аристокрация) се е превърнала чрез придобиване „по таен начин“ на огромни богатства в олигархия, която тъне в невероятен разкош, докато масата гине в мизерия, наркомании и болести, приспивана с пропаганда за „величието“ на „руския свят“, на руската „духовност“, на руската богоизбраност. За да не се събуди от съня на разума, на нея непрекъснато ѝ се сочат външни врагове и състоянието на по-малки или по-големи войни е перманентно. В отровния коктейл от пропагандни внушения влизат великоруските имперски импулси; болшевишките митове за величавата Сталинова епоха на невиждан градеж и героичната победа във Втората световна война, като се пренебрегва невижданата материална помощ от САЩ; своеобразно православно езичество, обслужващо изцяло агресивната политика на Кремъл в противоречие на Христовите повели.
Тази хибридна държавна форма на управление бих определила като

 болшевишко-православна олигархична диктатура

Войната, която бушува днес в Европа и поставя на изпитание цивилизацията, юдео-християнските ценности и духовното здраве на обществата, поражда предположения, очаквания, надежди, но и страхове у голяма част от хората не само на нашия континент, а в целия свят. Различни са както надеждите, така и страховете. На моите мога да дам израз, позовавайки се отново на древните гърци, според които във Вселената има определен етичен или иначе казано – религиозен ред. Тази теория е свързана с идеята за съдбата, за необходимостта. Когато се престъпват границите на една иманентна на битието справедливост, се поражда не само конфликт, но и мощен сблъсък на противоположни енергии. В резултат съществуващата свръхлична воля и сила наказва високомерието (hubris) и възстановява справедливия (етичен) ред, прекрачен от агресора. Този ред се отнася и важи както в природния, така и в човешкия свят.