Методи Андреев

Едва ли някой вече има илюзии и съмнения, че президентът Румен Радев е агент за руско влияние у нас, в ЕС и в НАТО. Той нескрито използва всеки повод да го демонстрира. Визитата му в Унгария при Орбан преди седмица, когато  България бе домакин на стратегическа Асамблея на НАТО, с личното участие на Столтенберг, бе поредното доказателство за тези му зависимости. Нещо повече - от Будапеща Радев отново ни поучаваше, че Русия е непобедима, а пред войната е най-добре да изберем мира, но руския мир, който означава – разруха, тероризъм, изнасилени жени и деца, мародерство, разбити милиони човешки съдби. Това бе посланието му към НАТО.

Радев няма да го променим, но твърде опасно и неприемливо взе да изглежда присъствието на столичния кмет

Васил Терзиев в отбора на путинистите

Оказа се, че тихомълком Терзиев е бил част от официалната делегация на президента в Унгария. Формалното обяснение бе - за среща с кмета на Будапеща, който без съмнение е човек от партията на най-верния приятел на Путин в Европа Виктор Орбан. Какво място има тогава Терзиев в тази делегация, след като и домакините, и гостът имат коренно различни разбирания за Русия и мръсната й война срещу Украйна от тези на коалицията ПП-ДБ, която го издигна за кмет на европейска София. Нещо по-лошо и укоримо – Терзиев не само се е чувствал комфортно в компанията на Радев и Орбан, но не намери за необходимо да се разграничи от скандалните  изказвания на нашия президент за агресора и жертвата в тази война. Така реално кметът на София, който бе промотиран на обществото като десен, демократ и антипутинист, легитимира подлите политики на Румен Радев по отношение на ЕС и НАТО и защитата му за агресора Русия.

Лично аз не съм изненадан от това поведение на Терзиев и от ясно видимия завой, който прави. Напротив, преди избирането му за кмет критикувах многократно тази номинация не само заради

тежкия десарски и комунистически произход

на Терзиев, но и заради личните му качества и ценности, които несръчно се опитваше да представи на софиянци като добродетели на млад предприемчив бизнесмен, еманципирал се от кървавото минало на рода си. Самият Терзиев и попагандаторите му ни убеждаваха, че е преминал през тежък катарзис, но фактите сочат съвсем друго. През февруари столичният кмет отиде без сериозен повод на среща с Румен Радев в президентството. Само няколко дни след това Столична община даде на Елеонора Митрофанова и Руското посолство разрешение да честват деня на Червената армия – окупатор на България. През март, когато Русия избираше президент, екипът на столичния кмет отказа на украинската общност в София да проведе протест пред входа на Руското посолство. Тихомълком Терзиев се обгради в кметството със спорен екип – левичари, наследници на комунисти и ДС, които вместо демократично управление на града, всеки ден творят скандали и създават напрежение в обществото.

Ако продължи по същия път, очаквам Васил Терзиев да бъде с Румен Радев гост и на Северна Корея, Куба или братски Виетнам. Но трудно ще бъде приет като приятел от кметовете на Прага и Братислава, защото хората там имат памет, че дядо му - ген. Васил Терзиев, налагаше през 1968 г. с кръв и терор „пролет“ в Чехословакия.