Юрий Щвец*

Всичко в Казахстан започна като неочакван бунт, който прераства в революция. 
Всичко зависи от това дали действително става въпрос за движение на масите, "отдолу", които не могат да живеят по старому, ще бъде ли поставена под контрола на интелектуалците или политиците, които изразяват интересите на народа и знаят какво  и как трябва да се направи. 
Тоест, това, което трябва да се канализира е този 

взрив на народните маси 

да бъде правилно и разумно организирано действие. Тогава ще има надежда, че както беше в Украйна, ще падне поредният корупмиран режим на територията на бившия Съветски съюз.
Развитието на тези събития може сериозно да повлия върху кризата, която в последните няколко месеца назрява около Украйна и Русия  и на тези ултиматуми, които Путин постави на САЩ и НАТО.
И така - какво се случи?
Неведнъж съм казвал, че 

Путин е фактическият гробокопач на Русия,

 че всеки ден от неговото управление  се забива поредният пирон в ковчега на държавата, която той управлява.
Съвсем неотдавна цитирах статията на един американски дипломат, който пише за това как могат да бъдат провалени плановете на Путин да нападне Украйна - като бъде открит "втори фронт" против Путин в Молдова и Грузия, най-добре едновременно.
Но фронтът, който възниква в момента може да се окаже много по-силен отколкото Молдова и Грузия взети заедно, ако щете защото Казахстан е по-голяма държава, с по-голямо население. 
Но там са намесени и Китай, и САЩ, и ОДКБ, там има и голям процент рускоезично население, тоест, прословутият "руски свят", става дума за североизточните територии на Казахстан. 
Освен това, казахите, за разлика от белорусите, които се стараеха протестите им да бъдат проведени по европейски, интелигентно, в Казахстан нещата станаха по-брутални отколкото в Украйна, защото там нещата се ограничиха до Майдана, колкото и "твърд" да беше този вариант, а казахите се взривиха веднага, практически на територията на цялата страна. 
Бунтовете започнаха от западните, богати на нефт региони на страната. Първото недоволство избухна в съвместно китайско-казахско предпирятие за добив на нефт и беше свързано с повишаването на цените на природния газ.
А за любителите на конспирологията сега ще дам основата, канавата на събитията, последователността на събитията, които доведоха до взрива в Казахстан. Сами преценете колко конспирологични теории могат да възникнат на основата на тези събития.
За да постави под контрол Украйна, за да постави под контрол енергийния пазар на Европа, Путин форсира завършването на "Северен поток-2", който американците опитват да спрат, но сякаш, не им се получава. От друга страна изглежда че ЦРУ или американската администрация така са притиснали германските власти, че те отказват веднага да сертифицират "Северен поток-2".
Путин, който винаги иска да наложи своето, не с "мека сила", а грубо, започна машинациите с доставките. Вярно, че за поскъпването в ЕС значение имат и някои вътрешни проблеми в Евросъюза, но е несъмнено, че "Газпром" намали доставките, отвреме-навреме дори ги спираше.
Така че, цените в Европа се увеличиха баснословно.
И ето го Казахстан.
Страна извънредно богата на нефт и газ, и която може да спечели много от поскъпването на суровините в Европа, така както "Газпром" се напечели през последните няколко месеца. 
Разбира се, няма да е същото, Казахстан не успява да пробие, на европейския пазар има съвсем незначителен дял казахски газ, основно той се изнася в чужбина, в Китай.
Но всеки се стреми към свръхпечалби, основно управляващият режим, тоест, семейният клан Назърбаеви.
А Путин винаги е казвал, че предпочита да "работи" с Назърбаев, отколкото със сегашния действащ президент Токаев, който само формално е президент на страната. Тях 

двамата ги свързва и корупционен фундамент - съветската корумпирана система

Трябва да си припомним, първият скандал след като Казахстан обави своята независимост "казахгейт", в който бяха замесени и САЩ. Става дума за експлоатацията на казахско нефтено находище, намеси се "Мобайл", там бяха замесени и Oman oil, изобщо по това време там оперираха всякакви междунардни "тарикати". И след разпада на Съветския съюз там се намести Дейвид Гифен, човек, който участваше в така наречената "Руско-американска търговска палат", в която от едната страна на масата седяха момчетата от КГБ, а от другата - на ЦРУ. 
И изведнъж се раздухва, че Гифен е платил подкуп на Назърбаев, разрази се такъв международен скандал, че Назърбаев дълго време буквално не можеше да напусне Казахстан, за да не бъде екстрадиран.
Няколко години по-късно скандалът завърши, но умният господин Назърбаев разбра, че няма перспектива в това да се надяваш, че чужденците ще ти дадат щедър подкуп, а ти ще се измъкнеш.
И тогава той, освен огромните корупционни сделки, започна да установява контрол над всички печеливши сфери на казахстанската икономика: нефт, газ, полезни изкопаеми, IT сектор, медии и важен двигател на този процес стана любимият зет на Назърбаев - Тимур Кулибаев - син на виден партиен работник от съветските времена.
Така кланът "Назърбаеви" установява контрол над нефто-газовата промишленост на страната, включително и над нефтодобива. 
По-късно всички останали сфери, носещи пари, са поставени под егидата на "Фонда за народно благоденствие" и навсякъде в Казахстан където има пари ръководи Кулибаев.
Не можем да не направим сравнение с курса на Путин - никакъв независим бизнес, защото той ще е независим и от държавата, от управляващата върхушка. Тези хора имат собствено мнение, политически интереси, могат да създават други политически партии - с други думи, не е възможно да бъдат държани под контрол.
На повърхността всичко изглеждаше прекрасно, но преди 10 години в един от казахстанските градове избухна локално въстание. Тогава властите също използваха оръжие срещу гражданите, бяха убити хора - кървави събития, които разтърсват хората.
След това, през 2010 година в Швейцария избухна колосален скандал с Тимур Кулибаев за пране на пари в размер на 600 милиона долара, които за един ден бяха замразени - втори "казахгейт". 
С цената на огромни усилия, с помощта на Русия, на корупция, замитане на нещата, и този скандал беше потушен, Назърбаев напусна поста си, президент стана Токаев, а Назърбаев оглави Съвета по национална сигурност и под негов контрол попаднаха всички силови структури. Точно това му беше нужно, за да защити клана и бизнеса на семейството.
Така че всичко изглеждаше стабилно, и планът за транзит на властта уж тръгна добре и изведнъж ...
Путин реши да натисне Германия, за да сертифицира бързо "Северен поток-2", започна играта с доставките, цените на газа излетяха нагоре, а алчните казахски собственици на този газ, които не успяха да се напечелят от баснословните цени на европейския пазар решиха да спечелят от вътрешния пазар и вдигнаха цените два пъти.

И всичко се взриви!

А големият въпрос за Кремъл е, че всичко това може да перобърне плановете му наопаки, всички путински планове - за транзита на властта, шантажирането на НАТО и САЩ със заплахата да нападне Украйна.
Случващото в Казахстан може коренно  може да промени всичко, защото планът за транзита, който беше приемлив за Кремъл и, по който те бяха започнали да работят, се оказа "къща от карти".
Какво ще направят сега?
Само преди месец, на 2 декември, Путин проведе заседание със Съвета за сигурност на ОДКБ, член на който е и Казахстан, който се смяташе за надежден тил. 
Голямата опасност от въвеждането на руски войски в Казахстан, както поиска президентът Токаев, е, че те може повече да не си тръгнат.
Има обаче още един фактор - Казахстан е важен икономически партньор на Китай и между двете страни има достатъчно силни политически връзки.
А Путин? 
Путин все повече играе ролята на наблюдател или гаулайтер на Пекин на постсъветското пространство.
Тоест, имаме си работа с толкова сложно, заплетено кълбо противоречия, ситуацията е толкова сложна, че е много трудно да се прогнозира накъде ще се насочи.

* Юрий Швец е бивш служител на КГБ, съвипускник на Владимир Путин от института на КГБ, който повече от 20 години живее в САЩ и работи като анализатор в бизнес разузнаването. 

Превод: Faktor.bg