Християн Капитанов

  Идеята на Нов Китай за реванш срещу Запада е залегнала във всички китайски доктрини на управляващата Китайска Комунистическа Партия за информационна, икономическа, политическа, културна и инфраструктурна инвазия в световен мащаб. Този амбициозен проект, често наричан галено „Китайската нова планета“, има няколко ключови компонента.

Икономическа програма 

За нея Китайската Комунистическа партия досега е хвърлила стотици милиарди долари за закупуване на земи и предприятия по света, директно вербуване на бизнесмени, индустриалци, финансисти, банкери, и медийни магнати. Откровеното и безочливо подкупване на такива лица води до икономическо превъзходство в онези сектори на западната икономика, които не подлежат на институционална регулация. Това в повечето случаи тръгва от „първоначална инвестиция за укрепване на бизнеса“ и после довежда до китайски контрол над цели компании и корпорации по метода на подставените лица, фалшиви собственици, офшорки, посредници, консултанти и цяла армия от „експерти“ – квалифицирани служители на PLA (Китайската Народна Освободителна Армия) и тайните служби, ръководени от съответните отдели на Китайската Комунистическа Партия. Така се постига строен контрол по вертикала и по хоризонтала с цел дългосрочен контрол в ключови сектори в Европа – енергетика, 5G мобилни мрежи, ИТ и пренос на данни, пристанища, банки, жп инфраструктура, ВиК, електроника, машинна индустрия, капиталови пазари, борсови операции, обществени поръчки, медии и ПР, стратегически телекомуникации, химически заводи, лека промишленост, машиностроене, корабостроене, високи технологии, автомобилостроене, морско и въздушно карго, интермодални терминали и много други проекти. Всичко е облечено като Програма за бизнес лидери. Излишно е да обясняваме за трилионните инвестиции на Китай в Западна Европа. Това е печеливш за Китай бизнес, който съчетава 2 важни характеристики – поставен е на чисто пазарна основа с реализирана печалба, като в същото време дава на Китай известно политическо влияние в разумни граници.

Инвазия в Източна Европа

Поради икономическата изостаналост на Източна Европа спрямо западната част от континента, „пробиването“ на някои държави от региона е значително по-леснo за китайците. Чрез кредити и инвестиции те лесно постигат политическо влияние, нарушавайки основни принципи на ЕС за плурализъм в медиите и равнопоставеност на икономическите субекти. Корупцията и хаосът на Балканите са идеална среда за съчетаване на руския, китайския и турския интерес в региона.

Един пояс и един път

„Поясът" е морският път от Китай през Югоизточна Азия, Африканския рог и Средиземно море, а „пътят" е „Пътят на коприната" през Средна Азия и Турция към Европа. Проектът включва и Източна Европа:

Ясно се вижда, че Китай работи за постигане на влияние върху всички бивши сателити на СССР в Източна Европа, както и върху всички нови държави, появили се след разпада на Югославия. Тази кардинална и доста експазионистична имперска амбиция на Пекин се нарича Форум 16+1, като към него се присъедини и Гърция. Страни-членки са Китай, Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния, България, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Албания, Северна Македония. „Този хетерогенен клуб, в който членуват Китай и 16 страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа, е особено опасен за ЕС, смята анализаторът Роберт Шварц от Дойче Веле. И допълва: „Предмостието към Югоизточна Европа е гръцкото пристанище в Пирея, което от години е под контрола на китайците. За Китай обаче тук става дума за много повече от пари и икономическа експанзия. Милиардните кредити и инвестиции си заслужават и в политическо отношение. Така например миналата година гръцкото правителство блокира планираната обща декларация на 28-те страни-членки на ЕС, която трябваше да осъди катастрофалната ситуация с човешките права в Китай. Пекин може да разчита на своите партньори за създаване на проблем в сърцето на Европа, против интересите на ЕС и неговите атлантически съюзници. Новият "Път на коприната" подкопава демократичните и правни ценности в източната част на Европа.“

Опасностите за България

Китайските инвестиции в икономиката на Сърбия са вече над 10 млрд. евро през последните години, като през Сърбия се осъществява и амалгама от руски финансови подривни операции и намеса в ключови сектори в България. През 2018 г. форумът „16+1“ беше домакинстван именно от България. Сътрудничеството между България и Китай включва споразумение на стойност 1,5 млрд. евро между банките за развитие на двете държави (това е особено любопитно от гледна точка на все по-скандалната и противоречива роля на ББР в последно време), участието на китайски компании в търгове за инфраструктурни и транспортни проекти, изнесени визови центрове в 15 китайски града, доставки от Китай дизелови и електрически автобуси за София и други градове,  Глобалният център за партньорство с централа именно в София, който щял да улесни комуникацията между китайския и европейския бизнес, както и договор между България и Китай за изграждането на логистичен център край Варна.
Всичко това, съчетано с руската хибридна война срещу България, е двоен капан за страната ни: Тоталитарна идеология, проповядвана от вече пожизнените диктатори Путин и Си Дзинпин, и подплатена и платена от българския данъкоплатец за руските енергихни проекти, в гарнитура с агресивна кредитна и инвестиционна, обвързваща и стагнираща политика от страна на режима в Пекин.
  А ако към горното прибавим и анти-демократичната, анти-европейска нео-османистка политика на Ердоган, то капанът за България става не двоен, а троен.

Китайската дългосрочна клопка

„Китай се изявява като щедър кредитор за инфраструктурни проекти в Източна Европа, които могат да дадат тласък на тези държави. Но източноевропейците все пак би трябвало да се замислят в какви зависимости могат да изпаднат.“ - заявява Петер Щурм от  Франфуртер Алгемайне Цайтунг в своя брилянтен анализ на проблема. – „Не би било лошо да се консултират със страни от Африка и Азия. Защото някои от тях вече попаднаха в клопката на дълговете. Подобна съдба заплашва и Източна Европа и това би трябвало да безпокои най-вече ЕС. Защото някои от неговите членки участват в срещата на върха на т.нар. формат 16+1 в Дубровник, на която присъства и китайският премиер Ли Къцян. С участието си в тази среща някои правителства (българското правителство също взе участие – б.а.) осуетяват усилията на ЕС за постигане на обвързващи правила в отношенията с Пекин. Китай от своя страна действа под класическото мото на всички империалисти: Разделяй и владей!“