Иван Ибришимов

След отстраняването му от длъжност бившият вече шеф на държавната агенция „Разузнаване“ Атанас Атанасов заяви, че основната причина за уволнението му е „дългата ръка на Кремъл и координирани действия с един известен бизнесмен с много обвинения“. За да няма съмнение какво визира, той посочи: „Успешната работа на службите срещу зловредното руско влияние, имам предвид руските спецслужби, това е основната причина за смяната на ръководния състав на службите у нас.“
Дни преди него изявление в същия дух направи и бившият шеф на ДАНС Димитър Георгиев.

Наглост и подчинено мълчание

Като капак на всичко дойде позицията на руското дипломатическо представителство в София изложена на фейсбук страницата на посолството. Далеч от дипломатическата стилистика с обръщение явно към уволнените шефове на ДАР и ДАНС, руските дипломати заявяват: „Що се отнася до вашата уж „успешна борба с руските шпиони“, която съществува само в болните ви фантазии и безсъдържателни изявления в медии и се свежда към изгонване на дипломати от София и Москва, тук по-скоро става дума за героическата борба срещу здравия смисъл, в която еднозначно печелите.“

И ако за изявленията на Георгиев и Атанасов президентът и премиерът отговориха иронично, че това са гербаджийски опорни точки, на които не си струва да се отговаря, то за руското посолство послание, чиято стилистика граничи с простащина и изразява самочувствието на недосегаем генерал-губернатор, отговорът беше пълно мълчание. Нито дума от външното министерство, нито дума от „Дондуков 1 и 2“. Представям си какво би се случило при подобен акт на българските дипломати в Москва.

Колкото до позицията за „гербаджийските опорни точки“ напомням, че веднага след залавянето на заподозрените в шпионаж български граждани и изгонването на поредните руски „дипломати“, редица наблюдатели и анализатори, които нямат нищо общо с ГЕРБ, поставиха в електронни сайтове въпроса за възможната реакция на президента и служебното правителство с подтекста чии интереси ще защитят те – българските или руските. Е, сега вече е ясно. 

Защото ако оправданието с дългите самоволни отпуски на уволнените и последвалото мълчание можеха да минат за вътрешна употреба, то мълчанието срещу руската дипломатическа наглост крещи със своето съгласно безсилие и унизително подчинение.

Още по-ужасяващо е мълчанието на големите национални медии, които иначе яростно отричат справедливостта на отреденото за страната ни 112 място в света по свобода на словото.

Здравословното натрупване

Мълчанието и само говори много, но когато мълчанията се трупат - те неминуемо ще достигнат критичната точка, отвъд която крещи истината. Мълчи се за смените в специалните служби и руската наглост, мълчи се за трагичния инцидент с МИГ 29, мълчи се за чистката в МВР и в областните управи, мълчи се за уволненията в сферата на здравеопазването, мълчи се за риска страната ни да загуби милиарди евро заради политически инатлък, мълчи се за подготовката на изборите, мълчи се дори за намеренията на властта във външната политика. Царският пример на Слави Трифонов, като господар на мълчанието, явно е по-заразен от китайския вирус.

И знаете ли кое е най – „забавното“ в света на мълчанието? Съзнателно или не президентът, който сега носи цялата отговорност и временното му правителство отнемат демократичното право на гражданите на информиран избор за предстоящия вот. И това е истината, която крещи и скоро ще изиска отговорността. 

Ако е останало някакво правосъдие на територията, разбира се.