Светослав Пинтев 

Изречението „Aз идвaм и Адът идва“ от заглавието определено не съм си го измислил аз, за да компрометирам новия национален политически лидер. Да не си помислите нещо такова. 

Трифонов лично си го е написал на гърба

Както и „Без милост“

Изографисани са на английски: I am coming and hell coming with me и NO MERCY, както се казва негов албум от 2009 г.

По-точно, заръчал е на  татуировчик да ги сътвори, защо сам е малко сложно да си пишеш по гърбината с игла. Представил му е вероятно цял проект. Не политически, по онова време само художествен. Така си мисля.

Тези две интересни татуировки на гърба на Слави ме карат обаче да се замисля сериозно за естеството на  политическото му верую, което още не е разяснил докрай на широките народни маси. Нали сега

той е повелителят на мълчанието

Адът ли води? Защото надписите звучат все едно новият спасител на нацията е най-малко три в едно - Атила, Чингиз хан и Тамерлан. Какво  ли хубаво правителство ще се пръкне под тези толкова ефектни лозунги.

С това откровение направо трябваше да се яви на изборите. Ние вече сме толкова издухани от вървене през кървавите  години на прехода, че тази откровеност вероятно щеше да направи партията му от воле първа политическа сила. 

Човек трябва да внимава какво пише по тялото си 

на младини, че татуировките са за цял живот, както добре знаем от родителите си. После, ако същият татуиран индивид поеме кормилото на държавата, става малко неудобно пред поданиците. Или пред избирателите, каквито там ти се паднат.  

Споменавал съм вече за такъв пример, но да напомня – става дума за

 наполеоновия генерал Жан-Батист Бернадот, 

един от най- блестящите пълководци на Първия консул, превърнал се после в император на Френската република, станала плавно империя. На 17 години хлапакът Бернадот се заклел да се бори с Бурбоните и се втурнал презглава в битките на Великата френска революция, издигнал се бързо,  защото имал първокласен военен талант и печелел дори загубени битки, станал генерал съвсем млад, после Бонапарт го направил маршал на Франция и дори му предоставил годеницата си Дезире Клари, защото вече си бил паднал по Жозефина. Минало още малко време.

Императорът  започнал да раздава порциите

в Европа. Заповядал на маршала да стане престолонаследник, а после крал на Швеция. Или го помолил. Речено-сторено. Станал той крал,  а Дезире Клари  кралица на шведите, като наследниците им и до днес управляват тази чудесна страна. 

Маршалът се оказал добър крал, грижел се за поданиците и за новата си държава, за интересите й, даже в името на Швеция помогнал сериозно за катурването на Наполеон, колкото и това да намирисва на черна неблагодарност. Ала Карл XIV, както се казвал вече или Карл III, както му викали в присъединената към държавата му Норвегия, бил малко странна птица. Дори пред лекарите не се събличал. Никога…

Чак след смъртта му на 8 март 1844 година разбрали причината и трябва да признаем, че тя е била основателна. При подготвянето на тялото за балсамация установили, че на рамото му има татуировка, изобразяваща якобинска шапка, а под нея девиза на антироялистите: 

“Смърт на кралете!”

Има известна логика един крал да се срамува от подобен надпис, нали?

Дали Слави Трифонов се срамува от своя? 

Няма да е никак лошо, защото това би означавало, че се е замислил накъде води нашата мила, родна страна и ще се постарае това да не е пътят за ада, който….Знаете с какво е постлан….

Като, разбира се, е във висша степен желателно този надпис да не се окаже пророчески.

Слави раздвижи българското политическо блато, където 

едни хипопотами бяха решили, че всичко е тяхно,

защото контролират медиите и Темида, това не може да му се отрече. Никоя жаба вече не си знае гьола и това е добре.

Ала сценаристите на Слави вече плашат журналисти с Крумови закони, възмущават се от цинизмите в парламента, което само по себе си е връх на цинизма, като ги знаем. За това, за любимеца Филип Станев, специално ще пиша.  

Да удрят топките на политическия билярд, може да вкара в някоя от дупките за нормален живот, които не можем да нацелим вече 30 години, молят се избирателите. Може, ама надали, както казва журналистът Пламен Каменов. 

Лошото е, че Слави неведнъж е хвалил мъдростта на повелителя на Хипопотамите и е търсил приятелството му. Е, един път разгневи Сараите като огласи в ефир писмо на човека, опитал 

да стреля в Повелителя насред НДК

И не се знае какво ще стане сега - ще има ли помирение или ще вървим към ескалация. Щото той и с настоящия премиер беше близък, ама нещата се променят.

Да се надяваме, че Дългия е рицар на бял кон, друго не ни остана. Алтернативата е на гърба му.

 Едно е съвсем сигурно, ако всичко това беше турски сериал, щеше да разкърти всички рейтинги. Но не е,

това е нашият живот

И този на децата ни.

Татуировката не попречи на Слави да припише същите тези думи на шефа на НОЩ. Преди, когато не беше се заразил с коронавирус и обясняваше, че това си е най-банален скапан вирус, само ни плашат с него, Слави написа.  

„В тaзи кризиcнa cитуaция cъм бeзумнo щacтлив, чe кризиcният щaб ce oглaвявa oт гeнeрaл-мaйoр, прoфecoр, дoктoр Вeнциcлaв Мутaфчийcки. Нe някaкъв cи тaм лeкaр c бялa прecтилкa, a 

гeнeрaл c чeрнa унифoрмa, пaгoни, рoмбoвe вмecтo звeзди

Пoнякoгa cи миcля, чe c тaзи чeрнa унифoрмa му липcвa caмo кaчулкaтa и eднa кoca. Имaм прeдвид “кoca” кaтo зeмeдeлcки aтрибут. И кoн. Щoтo, aкo бeшe нa кoн, c кoca и кaчулкa щeшe дa бъдe кaтo eдин oт кoнницитe нa Aпoкaлипcиca и дa кaзвa: “Aз идвaм и вoдя Aдa cлeд ceбe cи!”.

Според заклети преводачи: „Aз идвaм и Адът идва с мен!, но да не издребняваме.

Тук деликатно трябва да припомним, че проекцията е защитен механизъм на психиката ни, описан за първи път от добрия стар Зигмунд Фройд,  чрез който успяваме да припишем своето поведение, черти и импулси на някой друг... А в този случай е цял девиз.

Конник на Aпoкaлипcиca ли е Трифонов, това е въпросът. Или рицар на бял кон.

Почти всяка принцеса ще ви каже, че последните не съществуват.