Кой всъщност обяви неравенството за грях?

Д-р Любомир Канов

Незададени въпроси, Неполучени отговори:
Кой всъщност обяви неравенството за грях и защо? Та нима не е очевидно, че в природата на нещата е именно неравенството? Че обратното, тоест абсолютното равенство, се нарича Ентропия? Абсолютната смърт в термодинамичен смисъл? Че

 когато идеалът е “равенството”, то се обръща в чудовище,

 защото отменя движението, живота и енергията, която движи Светът-живият и даже неживият?

 Що за нелепост е това понятие -Равенство, което не съществува никъде във Вселената? Та даже в човешкото семейство никой не е равен с другия, братът не е равен с брат си дори. Дали отделните протони във физическото царство са равни един с друг или имат своята траектория и отделна съдба? Та кой можа да заблуди толкова много хората, да ги съблазни с тази илюзия, че ние сме равни? Нали е очевидно, че

 не сме създадени равни и в това има дълбок и важен смисъл

Комунистът се опита да изравни човеците, като ги обезглави и доведе до еднаква дължина посредством социално инжинерство, точно както Прокруст ги изравни, като им отряза краката, за да бъдат по един размер. Дали този фантазъм не се е родил в грешното тълкуване, че Създателят ни е създал равни, следователно трябва да спрем да се “гордеем”, че не сме и да живеем винаги с чувството за греховност и вина? Или пък в създаването на религии, които са решили, че в името на мирното съвместно съществуване, трябва лицемерно да приемем, че можем 

да живеем заедно само като целунем краката на насилниците

 си и им простим за това, че са насилници? Колко е лесно да се обяви всяко съмнение в тези постулати днес за фашизирани изстъпления? Антифа ще ни обезглави ли, ако получи този шанс? А какво, ако приемем естественото неравенство за истински нормалното и не пожелаваме да го изравним, а го приветстваме като устройство, където всяко нещо, всеки индивид, всяко живо същество заема своето правилно място, отредено му от самата истинска природа на нещата? И се зарадваме на нашите различия в таланти, външност и дори богатство, защото всичко това е без значение, ако се отървем от хипотезата на завистта, която иска да ни изравни?