Георги Коритаров специално за Faktor.bg

         Кметските избори в столицата винаги са били емблематични и натоварени с огромна политическа интрига. Но ако досега въпросът е бил дали кандидатът на ГЕРБ ще спечели още на първи тур и с каква процентна разлика пред своите опоненти, то сега, според социологията, се задава трудно предсказуем сблъсък. Фандъкова срещу Манолова. През годините на своето кметуване Йорданка Фандъкова беше не просто най-симпатичният знак на ГЕРБ, а и в някаква степен усмихнатото меко продължение на образа на Борисов, който отдавна не е софийски градоначалник, но в лицето на Фандъкова остави символ на приемственост за своите политики. Ако ГЕРБ спечели кметската битка за София, това ще препотвърди формулата за столицата като десен град, а подписаното наскоро рамково споразумение ГЕРБ-СДС ще придобие ново качество и политически смисъл. Така изглежда сблъсъкът през очакванията за успешен резултат на ГЕРБ. А как изглежда тази битка през призмата на сегашния омбудсман Мая Манолова? Институцията на омбудсмана, доста успешно опредметявана от госпожа Манолова, 

превърна някогашното „червено острие“ в свръхмажоритаризирана и натоварена с огромни социални очаквания личност

 Мая Манолова бе човекът, събрал най-много номинации по време на последната кандидат-президентска кампания. Вместо нея обаче бе предпочетен Румен Радев и генералът, не без североизточна външна помощ, взе, че спечели. Манолова има всички основания да бъде обидена на Корнелия Нинова, но не емоциите са важното в случая. Социалният профил на Мая Манолова като омбудсман за мнозина може би изглежда като потенциално успешна лидерска алтернатива на Нинова вътре в БСП. Това обаче е доста измамно усещане. Социалистическата партия е в толкова безпомощно състояние на идейно-ценностен разпад и организационно-политическа атрофия, че тя не би могла да понесе предизвикателството на личните амбиции на Манолова за промяна. Дори да има група социалисти, които биха призовавали Манолова да се завърне в БСП, резултатът ще бъде нова фаза във вътрешнопартийната война и практическо „сомализиране“ на над стогодишната партия. Много по-естествено и логично би било стремежът на Манолова към кметска победа в София да се окаже част от 

план за създаване на нов политически проект вляво

 Преди 14 години, при извънредните кметски избори в Софи, бе поставено началото на институционализирането на ГЕРБ като партия, която днес управлява България вече десета година. В лявото пространство у нас вече бе направен опит за създаване на нов проект – и то от най-висока рейтингова и институционална камбанария. Идеята за създаване на АБВ възникна още в началото на втория президентски мандат на Георги Първанов и по естествен път около „социалния президент“ беше изградена и перспективата пред левия и пропутински, по енергийната си философия, проект. АБВ заживя своя собствена история.  И ако си поиграем с българската азбука, при обоснованото предположение, че Мая Манолова би използвала кметската кампания, за да трансформира символния си капитал като омбудсман в политически лидерски ресурс, то този римейк би изглеждал доста особено. За да няма пряка повторяемост, няма как новата партия да се нарича АБВ ДВЕ. Но, за да се подчертае приемствеността в манталитета и лидерските амбиции на опиянени от институционалните си авторитети личности, то бъдещият ляв проект на Манолова би следвало да отрази пряко продължение със следващите три букви в азбуката – ГДЕ. Символиката на това ГДЕ е не просто в напомнянето за партията на Първанов, а и в една позната група от подводни политически камъни. Нова лява партия в България, оглавена от социален популист като Манолова, 

няма да влезе в противоречие с енергийния популизъм на пропутинските проекти,

 най-видим сред които е изграждането на АЕЦ „Белене“. Така българското политическо пространство ще се обогати с още един прокремълски продукт. И тогава ГДЕ ще зазвучи като „гдье“. Това на руски означава „къде“. Изразът „ГДЕ Манолова“ на руски език означава „Къде е Манолова?“. Ако лидерката на новия социалпопулистки, прокремълски проект, спре да изпълнява поети ангажименти, „ГДЕ Манолова“ може да зазвучи наистина като въпрос. Неговият смисъл ще бъде „Къде е Манолова, която не си изпълнява ангажиментите?“. Впрочем като наблюдавате поведението на президента Радев, какво си мислите за неговото отношение към Русия? Смисълът на този текст е да подскаже, че зад горещите емоции на предстоящите кметски избори има и сериозна, 

по-далечна политическа перспектива,

 която трябва да изправи нащрек не само гражданите на столицата, но и в частност българските социалисти. Те видяха какво им причини АБВ, а и какво проектът на Първанов причинява на България. На този фон има ли смисъл от ГДЕ?