Христо Слави Рачев

Президентът премина в режим на хибернация. В навечерието на изборите е посъветван да се престори на умряла лисица. Българският народ, щом види умряла лисица, веднага се изпълва с 

жалост и доверие

Той вярва, че горкото животно го е застигнала смъртта. Глупак е, не този, който греши веднъж. Глупаци са всички, които за сетен път вярват, че една здрава и права лисица, пристигнала от тайгата с лъскава опашка, театрално полегнала на току що откритата магистрала е, ей така, изведнъж умряла. Тогава народът спира движението по всички магистрали и второкласни пътища. Свикват се комисии, наличните вътрешни сили се мобилизират да сложат ред в държавното задръстване. Спират полетите и сменят правителството. Народът изпада в дълбок траур. Парламентът е задръстен от хора, хванати от гората, затова с шепи на уста се надвикват и свирят с два пръста, за да ги чуят. Някои си слагат маски, за да не ги познаят. Службите работят по всички версии, внушени отвън, без една: 

лисицата се готви за избори

В тишината арестуват хора, които викат: “на умряла лисица и на стар х-й вера не хващайте.” 

Народът умува и се разстъпя около лисунгера. Мисли да направи паметник за големите дела на лисицата. Първенците си бъркат в носа и гледат към Бузлуджа, но не са сигурни, че всички ще повярват. 

Чуват се гласове за мавзолей. Тук винаги има хора за народен съд и мавзолей. 

Появяват се плакати с лика на лисицата и лозунги, “лисицата цар на българската гора”. Или, “лисицата управител на всички курници и птицеферми”. Някой задраскал управител и написал баща.

От вътрешността на държавата се чува топуркане на ботуши. Изведнъж лисицата рипва и с плавни синусоидни скокове, и лъжливи движения на опашката, относно идеологическите посоки ляво, дясно, се

 мушва в президентството

А тамтя знае, че е на сигурно място. Всеки ловец, който доближи хралупата и ще бъде гонен из гората, докато го уморят, заловят и му думнат каскета в плочника.