Димитър Попов

Събарянето на МОЧА е пряка последица от войната в Украйна и ако русофилите трябва да се сърдят на някого за нарязването на този паметник, трябва да се сърдят на Путин. С агресията си в Украйна той разруши основния мит, който крепеше остатъците от руското влияние в света - че руската армия не е окупатор, а освободител. Този мит беше един от основните аргументи за съществуването на срамния паметник в центъра на София.

Благодарение на този мит Финландия и Швеция години наред отказваха да станат членове на НАТО, Австрия спазваше неутралитет и зачиташе руските интереси до степен, че се превърна в основна пералня на руските мръсни пари в Европа, а в Чехия, Словакия, България стърчаха куп паметници на съветско оръжие, промотирани като паметници на армия освободител от фашизма.

Символът на армията освободител беше използван от Русия като

 пропагандно клише,

с което тя оправдаваше всяка своя агресия в Европа. Зад този мит нямаше никакви аргументи. Той е обраснал с толкова лъжи и с откровени исторически фалшификации, че се е превърнал в огромен балон, който задушава Източна Европа десетилетия наред и заплашва самата идентичност на националните държави в този регион. 

Борбата срещу нацизма не е освобождение, а е историята на режимите на Сталин и Хитлер, които искаха да си поделят Европа, а после станаха врагове, и за съжаление, в резултат на войната Сталин си подели Европа с други сили. В цялата история на Втората световна война 

съветската армия е окупаторска армия, 

която води война с друга сила за надмощие, дори когато тази война е на съветска територия. 

Същото е и в България. Руската армия е тук още през 1878 година, с техния Сан Стефански договор, който прокламира не създаването на българска държава, а на окупирана от Руската империя зона на Балканите, населена с българи. Това е същността на цялата руска политика. Тя продължава през Първата световна война, когато Русия се опитва да окупира Добруджа, изпращайки казашки орди срещу българската войска. И завършва успешно след Втората световна война, когато съветската армия пристига в България като официален окупатор, който избива целия държавен елит и налага просъветски режим, обслужвал 45 години великоруските имперски интереси толкова раболепно и всеотдайно, че заслужи името на най-верен сателит на Москва в Европа. 

Е, това време свърши. Днес, когато Путин нападна Украйна, приказките за армията освободителка вече предизвикват само смях и подигравки към Лавров, който развива такива теории на международни срещи. Армия, която напада съседни държави за да им открадне територията и пералните, оставя след себе си пуста земя, развалини от бомби и масови гробове на мирни жители - такава армия няма нищо общо с каквото и да е освобождение.

Спуканият балон за армията освободителка най-сетне освободи и небето над България. Благодарение на това МОЧА падна. На война е като на война –в Украйна руската армия масово избива хора, нарязва ги на парчета и ги заравя на половин метър в пръстта, а ние тук режем паметниците на тази окупационна армия. И когато почитатели на Русия обвиняват някого във варварство, трябва да си отворят по-широко очите за това, което става около нас.
Мисля, че русофилите в България вече го разбират. Техните опити да спрат събарянето на руските паметници са вяли, уморени, немотивирани, подвластни на инерция от миналото, която отдавна е загубила своята сила, защото 

в София русофилите вече не държат властта в ръцете си

Последният от тях – Румен Радев, се прибра в президентството с подвита опашка.

Не че склонните да се предадат на Путин са изчезнали…Българският управляващ елит на прехода е русофилски елит, който не позволяваше и дума да се издума за скъсване на пъпната връв с Москва. Този продажен елит дълго време пазеше съветските паметници и успяваше да се кланя едновременно и на Изток, и на Запад, използвайки мирната атмосфера в света за личния си келепир. След наглото нападение на Русия в Украйна обаче, промотирано като война срещу НАТО, Русия разруши този мирен свят, вкарвайки в него насилието, агресията и войната като средства за решаване на всеки световен проблем. 

Засега Путин е единственият световен войнолюбец. Онези, които се пишат негови съюзници, са всъщност бедни държави, които се облизват за евтин газ и петрол, за евтино жито, за безплатен никел от сибирските находища, и ако утре намерят по евтини суровини за заместител на руските, те незабавно ще станат първи руски противници. 
Вижте Сърбия, която едната седмица е проевропейска и готова на санкции срещу Русия за да получи покана за членство в ЕС; другата седмица е руски сателит, който плаче за руски газ и се кълне във вечна вярност на Москва. С тази тарикатска политика Сърбия загуби всичките си територии в бивша Югославия, загуби Косово, вероятно ще загуби и областта Санджак някой ден. Защото в днешния свят трябва ясно да знаеш къде се намираш и кой ти е приятел.

 
Запада не е просто марка, Запада е богата общност, която прокламира демократичното държавно устройство и човешки права, мир и икономически просперитет. И ако искаш да преживяваш от война, да завладяваш чужди земи и народи, да възхваляваш окупаторските армии и да им издигаш паметници, ти си

 в другия лагер, където управлява Злото

Е, със събарянето на МОЧА България направи важна стъпка към пълната си независимост от Русия и към осъзнаването, че символите като МОЧА саботират нашата европейска принадлежност. Дано тази стъпка да не е и последната. Защото в страната има още 200 паметника на съветски окупатори, които чакат да потеглят към музея на социалистическото изкуство…