Димитър Попов

Преди провеждането на новите избори се увеличават издържаните от Русия русофилски партии, които искат да поставят въпроса за членството на България в НАТО на референдум. Атака, АБВ, Възраждане, партията на Виденов, партията „Русофили“ на Малинов са подкрепяни от Русия организации, които заедно набират над 4% доверие и обединени биха влезли в следващия парламент. До момента опасността се смята за нищожна и никой не се вълнува от техните напъни. Повечето политици гледат снизходително и с мълчаливо разбиране техните усилия да си заработят вниманието на руското посолство. 
Обаче реалната опасност тези партии да станат фактор, който да постави въпроса за членството в НАТО на обществена дискусия, и дори на референдум, не бива да се подценява. Защото те имат твърде много неформални съюзници. След избирането на Румен Радев за президент, след колебливия отговор на Нинова пред Решетников, че било все още „рано“ да се поставя въпросът за НАТО, след проруските залитания на последното правителство на Борисов с разни газови потоци и централи, след масираното шпионско присъствие на Русия у нас, нещата съвсем не изглеждат розови. Ако се окажат в парламента, руските партии могат да станат 

трън в петата на българската държава

Нека да припомня, че българското общество не е, а и никога не е било хомогенно, еднородно и сплотено общество. То е изградено върху четири дълбоки разлома, които за щастие в новата ни история не са се активирали фатално и не са предизвиквали земетресения с катастрофални последици за държавата. 
Ще ги изброя всичките, за да стане ясно, че България е изградена на кръстопът не само в преносния смисъл на думата.

Първият разлом 

е дълбоката пропаст между християнство и ислям. Прав е Хънтингтън с прозрението, че европейската и ислямската цивилизация могат да съществуват само паралелно, с граница помежду им, иначе враждебността между тях винаги ще води до войни. Видяхме го добре в Босна, знаем и как е ставало по нашите земи преди години. След 1879 година мюсюлманите турци в Лудогорието и на други места въстават против новата, християнска държава, в която ще са принудени да живеят. Вярно е, че от тогава е минало много време, конфликтите са утихнали, което се дължи на взаимната толерантност на християни и мюсюлмани, но е достатъчно да припомним истерията по време на Възродителния процес, за да стане ясно, че разлома никак не се е затворил.

Вторият разлом

 в българското общество има етнически характер. Освен основната група българи – 76% от населението, има още големи групи цигани и турци. В последното преброяване те са приблизително по 800 000, което прави по 12% всяко малцинство. Добрите отношения с Турция не предполагат турски сепаратизъм у нас, но с циганите проблемите са съвсем очевидни – те имат друг начин на живот, други житейски нагласи и поведение, при това в последните години по много причини те изгубиха не само уважение, но и страх от българската държава. В момента всяка разправия между цигани и българи се превръща в етнически конфликт и има нужда от намеса на полицията, което достатъчно ясно говори, че този разлом е активиран и от него може да се очаква силен земетръс.

Третият разлом 

е социален и се задълбочи особено в последните 30 години. Става дума за социалното разслоение на бедни и богати. България вече изпревари Великобритания по този показател и сме първи в Европа. Голямата ножица между класите оформя пропаст, която в развити държави се запълва от средната класа. У нас обаче тя е ненадежден буфер заради липсата на исторически опит и заради нейната твърде крехка имуществена тежест. Две събития напомнят как работи този разлом. Едното беше хиперинфлацията през 1996-97 ма година, когато хората изведнъж обедняха и излязоха на улиците с доста свирепо настроение. Тогава граждански конфликт беше избегнат само заради поведението на президента Петър Стоянов и на лидерите на БСП. Вторият пример се случи през 2013 година, когато хората получиха двойните сметки за ток и изведнъж решиха, че бедността повече не се търпи и хляба е по-важен от мира. 

Четвъртият разлом 

минава през сърцето на българската държавност и е между две култури – европейската и евразийската. Проевропейски настроените хора в България са малко над 60% днес.  Те са привържениците на ЕС и НАТО, на европейските ценности и на европейския културен модел, с неговия либерализъм, свобода, демокрация, индивидуализъм и толерантност. Другата група е продукт на дълго продължилия съветски експеримент, в който на България беше отредено мястото на васал в руската зона на влияние. Тези 45 години комунизъм възпитаха най-малко две поколения в евразийския държавен модел, с неговия деспотизъм, колективизъм, нетолерантност и автокрация. Този разлом има потенциал да събуди много заспали конфликти. Социологически изследвания, проведени извън България сочат, че 56% от българите не приемат Русия като заплаха. Само 3% я смятат за такава. А 41% приемат Русия като най-важен стратегически партньор, независимо че сме в НАТО.
Друго социологическо проучване на българска агенция от миналата година показваше, че 70% от българите одобряват Путин и неговата политика, а  други 54% твърдяха, че симпатизират на Русия и попаднаха в графата русофили.  
Има сериозна опасност, поставянето на въпроса за членството в НАТО да предизвика твърде бурни дискусии, които да засегнат същностни въпроси за българската държавност изобщо. Например отива ли му на натурата на българския народ демокрацията по западен модел? Не е ли по-добре за такива прости и необразовани хора като българите, да има 

еднолична власт по руски модел

 Може ли да ни пази САЩ и НАТО, след като повече от половината българи смятат, че руската армия е най-силната в света?
Социологията показва, че проблемът никак няма да е лесен за решаване и везните може да наклонят в неочаквана посока. Както например стана във Великобритания с Брекзит… 
До момента българската политическа класа имаше единомислие по членството в НАТО. След Румен Радев това единомислие се пропуква. Събитията така се подреждат, че той със служебното правителство добива тежест, която му осигурява силен глас в обществените отношения, а това е нов импулс за руските партии, които на 11 юли ще се борят под руското знаме срещу бъдещето на България в Европа.
Да не забравяме, че за тях, както и за ментора им в руското посолство, това е война, в която те искат за себе си и за България васален статут от Кремъл – ни повече, ни по-малко!