Димитър Попов

Това с пилона на Рожен вдигна повече шум от необходимото. Огромното знаме не е проблема. Не е проблем и това, че под него се събраха десетки хиляди от цялата страна, възхитени че националният символ е стигнал до облаците. Нека да се развяват байраци, те са пример за ниско национално самочувствие, дори за национален комплекс за малоценност, но какво от това  - щом комплексите ги има, ще има и байраци. 

Проблема е вътре в нас, а не в знамето

Патриотизмът, който беше силно подценяван в последните 30 години, дори беше изкореняван както помним, в края на краищата е основна идеология на всяка национална държава. Той не може да изчезне, защото с него ще изчезне и държавата каквато я познаваме сега. Онези десетки хиляди на Рожен това го разбират интуитивно. Затова, независимо от настояването, че сме по-скоро нихилисти и че глобализма така или иначе ще разруши националните държави, българският патриотизъм няма да изчезне. 
Той е обаче особен национализъм,

 битов, свързан с географията, а не с държавата

 Когато стане дума за обич към Родината, българинът се сеща за къщата на дядо, за двора с градинката, за дървото под блока. Това сънуват и повечето български емигранти в чужбина. Ние сме здраво свързани с територията, на която живеем. Възхищаваме се на планините, на морето, на пясъка, и дума не даваме да се издума, че тази територия може да бъде изгубена. Едно време на това са му викали „връзка със земята“ и е било отдавано на селските корени на българското население. По същество обаче това е емоционална връзка с територията, а това е ядрото на патриотизма и потенциален фундамент на всяка държавност.
Работата е там обаче, че територията и населението са само две от частите на националната държава. Третата е националният елит, а той направо отсъства от това емоционално уравнение на българския патриотизъм. В държавите с по дълга държавна традиция управляващият елит не е отделен от своя народ, напротив, той е част от нацията и е емоционално, родствено и идеологически свързан с нея. Затова и го наричат национален елит. От своя страна народа си обича политиците, вярва им, очаква от тях да работят за общото благо и да жертват себе си, за да спасяват останалите. Има договор между двете страни, който е в основата на националната държава, а доверието между елит и народ е нейното емоционално ядро. 
Тъкмо тук нишката в България е скъсана. Българския елит за съжаление не е национален и българския народ не се отнася към него като съставна част от самия себе си, а по-скоро като към натрапена му управляваща прослойка, която управлява в своя изгода, а не за общото благо.
Така се е родила и 

драматичната разлика между Родина и Държава

 Ние родината – която мислим като географската територия, си я обичаме и ще я браним до последна капка кръв; държавата обаче, която е на управляващите, а не наша, ние я мразим, и по всички начини ще я прецакваме и ще я оставим да се удави в собствената си помия.
Ето защо не е странно, че елитът прави всичко възможно за да доказва на населението, че е национален, че е част от нацията, че е носител на националната идентичност, а нейните белези са герба, знамето и другите държавни символи. И понеже политиците сами не си вярват, имат ниско самочувствие и разбират, че и хората също не им вярват, развяват тези символи на най-високите възможни пилони. Един вид – вижте на какво сме готови, за да ви издигнем в очите на другите народи. Ние заради вас и над морето знаме ще издигнем.

Дотук осъдителна е само глупостта и простотията на политиците. Защото  елитът става национален не когато развява байраци, а когато има вътрешна, емоционална връзка с нацията. Такава връзка се доказва със саможертва в името на общото благо – нещо, на което българският елит определено и категорично не е готов, дори ако трябва да изгуби поне една от банковите си сметки вместо саможертва.
Далеч по страшният проблем, който пилона в Рожен разкрива, е че българския елит е склонен да развява знамето като залъгалка, мамейки населението, че е национален и доказвайки онази максима, че национализмът е последното убежище на негодника.
Тъкмо това направи Румен Радев. Огромното знаме на Рожен може да се тълкува и така – Радев прикрива с него грозната истина, че е всъщност 

руски, а не български националист

 Ето кое е всъщност осъдителното и това трябва да е ясно на всеки.