Лозунгът на много от съвременните леви "Ние не сме леви или десни, ние вървим напред" е исторически наивен и политически фатален

Андрей Иларионов, kasparov.ru

"Ние се съгласяваме, че отделянето на човечеството от природата, от пълнотата на живота води към гибел на човечеството и гибел на народите. Само по пътя на реинтеграция на човечеството в пълнотата на природата ще направи нашите хора по-силни. Това е фундаменталният смисъл на биологическите задачи на нашия век. Самото човечество вече не се явява центърът на мисълта, а по-скоро на живота в цялост...Този стремеж за съединяване с цялата съвкупност на живота, със самата природа, в която сме родени, е дълбокият смисъл и истинската същност на национал-социалистическата мисъл", пише Ернст Леман, професор по ботаника, който характеризира национал-социализма като "политически приложна биология" 
В стремежа си да осъдят статуквото, радикалите често небрежно подхвърлят епитети като "фашист" или "екофашист", като по този начин подпомагат една специфична концептуална инфлация, която по никакъв начин не подпомага ефективната социална критика.
В такава ситуация е лесно да "извадим" от общата картина факта, че в нашата политическа култура все още присъстват опасни форми на фашизъм, които, макар и незначителни, изискват нашето внимание.
Един от най-малко признаваните "щамовe", е феноменът, който може да бъде наречен

 "реално съществуващ екофашизъм", 

тоест, истинно фашистки движения за опазване на околната среда.
За да разберем особената интензивност и устойчивост на тази връзка, би било полезно по-внимателно да изучим нейното най-печално известно въплъщение, така нареченото "зелено крило на германския националсоциализъм".
Независимо от обилието от документи, предметът остава изплъзващ се, недооценяван от професионалните историци и активисти еколози. В англоезичните страни, а също така и в самата Германия самото съществуване на "зеленото крило" в нацисткото движение, а още повече неговите идеи, цели и последствия все още предстои да бъдат адекватно изследвани и анализирани.
Мнозинството достъпни тълкувания се свеждат или до тревожната интелектуална близост до техния субект, или до наивния отказ да се изследва цялата степен на идеологическо съвпадение между опазването на природата и национал-социализма". 
В тази статия се прави кратък и базов схематичен обзор на компонентите на нацизма, подчертаващ тяхната централна роля в нацистката идеология и тяхното практическо прилагане по времето на Третия райх.
Предварителният обзор на предшествениците на класическия екофашизъм от XIX и XX век трябва да помогне да се осветлят концептуалните основи, общи за всички форми на реакционната идеология.
За начало едно разяснение:
Термините "околна среда" и "екология" тук ще се използват в една или друга степен взаимозаменяемо за обозначаването на идеи, постановки и практики, обичайно асоциирани със съвременните движения за околната среда.
Това не е анахронизъм, а просто интерпретационен подход, подчертаващ връзката със съвременните проблеми.
Задачата е, да бъде показана идеологическата приемственост и да бъде проследена политическата генеалогия в опит да бъде разбрано миналото на сегашната ситуация – да бъде направена историята актуална спрямо сегашната социална и екологична криза.
Германия е не просто място, където се ражда науката екология и място, където зелената политика става известна; тя също така е и мястото на своеобразния синтез между натурализма и национализма, сформиран под влиянието на традиционния за романтизма ирационализъм на анти-Просвещението. Две фигури от XIX век илюстрират това зловещо съединяване – Ернст Мориц Арндт и Вилхелм Хенрих Рил.
В Германия Арндт е известен предимно със своя фанатичен национализъм, но той е предан и на делото на селячеството, което води до грижата за благополучието на самата земя.
Историците на германския екологизъм го споменават в качеството на най-ранния пример на "екологично мислене в съвременния смисъл". 
Неговата забележителна статия от 1815 година: "За грижата за горите и тяхното опазване", написана в зората на индустриализацията в Централна Европа, е насочена срещу недалновидната експлоатация на горите и почвите, осъжда изсичането на горите.
Понякога той използва думи, поразително приличащи на тези, които се използват в съвременния биоцентризъм:
"Когато човек вижда природата в необходимата връзка и взаимовръзка, тогава всички предмети стават еднакво важни – храст, червей, растение, човек, камък, нищо вече не е първо или последно".
Екологизмът на Арндт обаче е неразривно свързан с яростно ксенофобски национализъм, неговите ненормални полемични атаки срещу смесването на расите, изискванията му за тевтонска расова чистота, нападките срещу французите, славяните и евреите доминират във всеки аспект на неговите възгледи. В самото начало на XIX век е установена 

неразривна връзка между любовта към земята и войнстващия расистки национализъм

Рил, ученик на Арндт, развива тази зловеща традиция. Изпреварвайки някои тенденции в днешната екологична активност, неговото есе от 1853 година "Поле и гора" завършва с призива "да се борим за правата на дивата природа".
Рил е непримирим противник на индустриализацията и урбанизацията; неговото откровено антисемитско възхваляване на селските ценности и осъждане на съвременността го утвърждава като "основател на аграрния романтизъм и антиурбанизъм".
Тези две идеи съзряват във втората половина на XIX век в контекста на движението "фьолкиш" (völkisch, народностен), културна и социална тенденция, която обединява етноцентричния популизъм и мистиката на природата.
В основата си "фьолкиш" е патологичен отговор на съвременността. Пред лицето на реалните изменения, предизвикани от триумфа на промишления капитализъм и националното обединение, мислителите на "фьолкиш" проповядват връщане към земята, към простотата и приспособяването към природата.  
Митичната ефективност на този извратен утопизъм се съчетава с неговата политическа пошлост обвинявайки във всички беди "рационализма, космополитизма и градската цивилизация" и, в крайна сметка те са подменени с вечния обект на селската ненавист и негодувание на средната класа - евреите. 
"Германците търсят тайнствената цялост, която ще им върне изначалното щастие, като унищожи враждебната среда на градската индустриална цивилизация, натрапена им от еврейския заговор".
Така "фьолкиш" се оказва неустойчива смес от културните предрасъдъци на 19 век, натрапчиви романтични идеи с антипросвещенски настроения в политическия дискурс. 
Появата на съвременната екология е последното звено в съдбоносната верига, свързваща агресивния национализъм, мистично заредения расизъм и екологическите пристрастия.
През 1867 година германският зоолог Ернст Хекел въвежда термина "екология" като научна дисциплина, посветена на изучаването на взаимодействието между организмите и околната среда. Хекел създава и своеобразна социална дарвинистка философия, която нарича "монизъм".
Хекел вярва в арийското расово превъзходство, противопоставя се решително на смесването на расите и с ентусиазъм поддържа расовата евгеника.
Пламенният му национализъм се превръща във фанатизъм и той може да бъде приеман за човекът, който изгражда това особено мислене, което става 

основата на национал-социализма

Той е един от главните идеолози на Германия по отношение на расизма, национализма и империализма.
В края на живота си той става член на Обществото "Туле", тайна, радикална, дясна организация, изиграла ключова роля в създаването на наисткото движение.
Но тук не става дума само за лична приемственост. Пионерът на научната екология заедно с учениците си Вилибалд Хенщел, Вилхелм Белш и Бруно Виле формират в дълбочина мисленето на следващите поколения еколози, включвайки грижата за природата в плътната мрежа на регресивни социални теми. По този начин, от самото начало екологията е била свързана с крайно реакционен политически подход.
Конкретните контури на това ранно съчетаване на екологията и авторитарните социални възгледи са много поучителни. В центъра на този идеологически комплекс се намира прякото, непосредствено използване на биологични категории в социалната сфера.
Хекел твърди, че "цивилизацията и животът на народите се регулират от същите закони, като тези, които преобладават в природата и органичния живот".
Това понятие "естествени закони" или "естествен порядък" дълго време е основа на реакционната екологична мисъл, съпътствано от антихуманизъм:
За монистите най-пагубната черта на европейската буржоазна цивилизация е значението, което придава на човешката личност в цялост, както и убеждението, че благодарение на уникалната си способност да разсъждава човек е способен да постигне по-хармоничен и етически справедлив социален ред.
Други монисти разширяват този антихуманистичен акцент, смесвайки биологичните и социалните категории. 
Биологът Раул Франсе, признат от съвременните екофашисти за "пионер на екологичното движение", разработва така наречените Lebensgesetze, "закони на живота", според които естественият ред определя социалния ред. 
По този начин към началото на 20 век определен тип "екологична аргументация" наситена с дясно политическо съдържание получава представителност в политическата култура на Германия. 
Следва Втора част
Превод: Faktor.bg