Христо Слави Рачев

Притежаваше лице на човек готов да се сражава за дреболии. Всяко негово изречение започваше с „по принцип…“. Не разбираше жените и романтичната им нагласа. С часове разговаряше за крадците от НЕК и за картелните споразумения на мобилните оператори. Очевидно беше готов да пропилее живота си в борба с неправдите по света. От носа му стърчаха бели косми. Не се е поглеждал в огледало. Това, което не вижда, значи не съществува. Разпечатваше разписките за ток с треперещи ръце и хукваше да търси някого, да се оплаква до пълно изтощение на нещастника. Беше 

един обикновен български комунист,

 захвърлен от съдбата в някакъв затънал в прах и боклуци квартал. Там дебнеха кърлежи и се мяркаха кучешки лайна, които създаваха илюзия за гъби печурки. Гледаше единствено новини, те подържаха базисния му гняв. Вълнението от несправедливия свят му осигуряваше жизнена енергия. Хората от блока завиваха, щом го зърнеха. Последните години веждите му застрашително избуяха. Човек можеше спокойно да го улови за веждите и да му кресне: „Ще млъкнеш ли най-после“.

 Един ден се появи с остригани вежди и глупостта му лъсна веднага. Български човек, който не се изкъпа нито веднъж от демократичните промени, неистово искаше да узнае дали му надписват топлата вода, без да е ползвал и литър от нея. Да ги залови в капана. Ай, сиктир. Демокрация! В своя зловещ свят той не допускаше нито една усмивка, а и никакъв квартален хулиган не се мяркаше, докато той не се появеше пред блока. Селски човек попаднал в града, напълно полудял от безцветния си жалък живот. Сумтеше докато преминаваше през опикания и травмиращо мръсен вход. От мазетата лъхаше хлад и дъх на плесени. Всички четяха един, особено натраплив надпис, 

„Вън от НАТО, Че Гевара“

 и до него един кур с два огромни тестикула. Желязната врата изгърмяваше и целият блок беше известен, че някой преминава през тази кошмарна триумфална арка, изградена от кремиковски винкели. Изнервен и отчаян, веднъж хвана парче от плоча и замери едно бездомно куче с такава сила, че то избръмча във въздуха, рикошира и пръсна стъклото на един джип. Не се уплаши. „И на вас да ви еба майката. Джипове че ми карате“. 

Полудя по причини на глупостта си, не можа да понесе обявяването на комунистическата партия за престъпна, както и последствията от динамичните събития и енциклопедичното си бездарие. Вече не виждаше смисъл в нищо, беше ослепял от скука, къде да избяга от скърцащата прах на стълбището и уродливите лица, които надничаха за миг през открехнатите врати. Една вечер пъшкаше по стълбите и тогава чу топуркане от асансьорната шахта. Беше сигурен, че циганин е вкарал магаре. Някой здраво млатеше горкото животно. Заслуша се, беше готов да го ритнат в челюстта, но въпреки това настояваше по партиен навик да си пъха гагата навсякъде, да се разпорежда, заплашва и забранява. Задърпа с всички сили, но отвътре някой теглеше обратно. Накрая вратата подаде и видя щедро отдаден голям бял задник, под който по всичко личеше, че е пъхнат членът на непознат млад човек. Облъхна го миризмата на разгорещени тела. Втренчи се в евтината дамска чанта на пода. Беше я пребърквал многократно за укрити петолевки. Лишен напълно от въображение, отдавна не беше изпитвал човешка емоция. Всъщност този низов партиен деятел, истински духовен чироз, съвсем не е за подценяване. Такива 

отровители бяха пръснати във всички жилищни кооперации, 

придошли като мътилка от селата. Примитивни хора, които тежаха на мястото си, при земята, добитъка, но тук страдаха, емоционално опустошени, фрустрирани и склонни към насилие над различните от тях граждани. Изглежда тъкмо затова почувства отмаляваща ерекция и необясним, мимолетен респект към демокрацията. Разбра, вече е проникнала навсякъде. Превзела е и шета в последната му крепост, където безропотно изслушваха малоумните му разсъждения за политиката, за Русия и социализма, който бил велико достижение, ама нямало съзнание. Толкоз, до тук се простираха способностите му да анализира, да преценява тежестта на фактите. Не доживя появата на Путин. Щеше да придобие извънредна сила. Дали в този миг е съжалил за целия си пропилян живот. Бил е ударен от мълния, право в главата. Чистата и неподправена страст, фрапиращата изневяра, шокиращата изненада, са мощно енергийно поле. Електрошок с нисък волтаж, но смъртоносна сила. Така вдървен изглежда човек загубил и последната си илюзия.

Член първи от конституцията се е отплеснал и забил право в задника на жена му, за да се почувства накрая свободна, ликуваща в трепета на изневярата, копулачната и тактилна радост. Комунизираният селянин е страдал с години, защото през целия си живот не е успял да стори добро на никого около себе си. Дори в момента, за сетен път, угаси искрицата живот в иначе смирената му женица. Трябва да е бил едновременно, потресен, съсипан и възхитен от сцената. В този действителен случай остава неясно, дали мирогледът му е мръднал с няколко градуса към нормалността. Щеше да продължи да гласува за социалистите, които всъщност съсипаха живота му. За забогателите комунистически фамилии, които го направиха беден и неспособен за някаква инициатива; този балкански човек загубен в пустинята на своите догми, който не научи нито една любезност. Не проумя нищо от променящия се свят. Веждите ще никнат, след смъртта му. Безцелният му живот във вреда на другите секна.

Всеки ден ни напускат таланти, велики умове, но тези хора „от народа“ и до днес 

не познават разкаянието

Вижте второто поколение комунисти, другарите, яростното им говорене. Лъжите изричат нагло с някаква полуусмивка, вече знаят че лъжат, но от къде взимат тази граничеща с личностно разстройство зла енергия, да бранят напълно провалената си идеология. 

Казват, че трудно са откопчили пръстите му от топката на асансьора. А мъртвият му поглед е пронизвал всеки, който е дръзнал да го погледне. Никой не затвори очите му. Не използвам израза, нямам думи. Разполагам с достатъчно думи, факти и аргументи, но се питам, има ли смисъл вече. Злото е извършено. Щетите са неоценими. Разпиля се силата на българите по света. Ако това е била целта на братския руски народ и неговите идеолози – постигнаха я. Мога да кажа единствено, Сбогом! И на тези над милион поклонници на нещастието, които продължават да съсипват България. Амин. 

П.П. Такъв клонинг уби ерудита, психолога, писателя Иван Владимиров - Нав.