Христо Слави Рачев 

Тези с кръглите глави, тату по ръцете, гърба и задните части, дето движат из Европа и откриват Америка, които комуникират с междуметия и най-вече с превзетото, малоумно уаууу…ми отнеха радостта от декласирането на БСП. Партия убежище на хамелеонстващи леви, бързореки и нахални лица със съмнителна интелигентност. Надникнеш ли в клубовете им, веднага откриваш някой полувоенен, бивш партиен функционер, стар доносник и техните изпъпчасали внуци. В ъгъла много требвани червени знаменца. Нали искаме оптимизъм. Ето, 

Путин им навря знаменцата в… устата

 Пообъркаха се тезисно, само Вацев и Христов, този с алабросчето от 50 те години, продължиха с жанра политизирана белетристика. Във Фейса забелязвам устойчива коментарна доминанта: тъжно било, ама вярно… нямало кой да посочи пътя. Чакат пророчески думи, месия. На безпътен народ, каквито указателни и забранителни табели да забучиш пред издивелия му взор, той ще ги отнесе с двеста километра в час или ще опече чушки върху знака стоп. Ще умозаключава, като цигляв циганин взел шофьорска книжка от раз.

 Провинцията в главите решава изборите в държавата

 Гласовете на положилите усилия да добият познания изчезват в кратера или калдерата на българския заспал вулкан. В кой бокс или клиника да пратим за основен ремонт такова население. В хирургията разбира се, нали там е богът на медицината. Но там не препоръчват диети, сечат глави още в приемната и ако разполагат с резервни глави, за ваша сметка завинтват нови, този път с дясна резба. Защото проблемът български е в главата и лявата резба. Остарелият чип също е там, забит под втвърдената фонтанела, притиснал неоперативно хипоталамуса. Кой ще седне да ти поправя мозък с налични клетки, колкото звездите на галактиката. Само връзките между две мозъчни клетки са повече от 10,000. Когато се наплодят хора с празни глави или препълнени със социалистически дивотии, това чудо на мислещата материя, този свръх мощен орган на съзнанието… се превръща в мозък пане. 

Панираните мозъци в България гласуват калпаво или не гласуват

 Ура. Помощ от публиката, но и публиката е малоумна. Напоследък с голямо закъснение от европейското часово време, доста народ напуска БСП. Розите им увехнаха по вазите, дори не искат да си сменят вмирисаната вода. Корнелия, българският аналог на Роза Люксембург, стърчи като повяхнала роза, на която са останали само бодлите. На “Позитано” другарчетата продължават да се млатят със сърпове и чукове. Хвърчат пръски кръв. Симов изквича за последно и изпадна от парламента. Но масовото оглупяване не търпи празно място. Загряващият Копейкин вече е обул шпайковете и топурка по пистата. Нови попълнения с пагони: Янев, зад него наднича големоглавият Румен, който се изпуска веднага, щом зърне църцорещ фонтан. От многолюдния корпус в Дианабад, ни нахендриха, сухоежбина с изтекъл срок … сухата уста Радев. Той се оказа стаен абстракционист любител, който се опитва да имитира Пикасо, да рисува съвременна “Герника”, наивистка проруска абстракция. Опитва се и да пее солови партии в европейския хор. 

Вчера пропя в Чешко в опит да хване малка терца с Орбан. През това време президентството ни се препълни до тавана с пъргави хитреци. С една крачка взимат три стъпала. От московския ракурс тези бързобегуняци, всъщност полезни идиоти, вършат мръсната работа. От букварите децата научават, че лисиците въртят опашки и са много хитри, но никога не помъдряват. В нашия епос никой не казва, мъдра лисица. А точно това е психичния статус и умственото състояние на българина днес. 

Хитрее, но не прихваща нищо

 Опак човек. Строго погледнато “полезните” хитри лисици /Vulpes/ вид известен, като европейска червена лисица, не е придошъл от тайгата. Това са наши балкански лисунгери, които развяват миризливите руски партенки, като свое знаме, символ на храбра политика. Винаги са готови да изперат партенките и ги развеят, като бяло знаме. Предателите се предават. В името на обективността и бъдещето да се знае:
Единствените хора в президентството, които днес почтено работят за българската кауза, с български униформи, това са момчетата от почетния караул. 
В България масово сънуваме сън, че някъде съществува лидер и партия, които ще ни донесат щастие и охолен живот. Това вече не е сън, а масова хипноза. 

Нет такой партии! 

Твърде дълго престояхме в гипсовото корито на вождизма. Кланяхме се на мумия в мавзолей. Прохождането е трудно. Всеки народ преживял десетилетия в тоталитарна среда остава инвалид. Инвалидизиран народ. Хроми, придобили многострадални лица, които се връщат отново и отново по вече изминати маршрути. Ще откриват откритото. Но в света често настъпват събития и катаклизми. Обрати. Последните стават първи. Чудеса невъзможни за прогнозиране от простосмъртен. На такова разстояние примигва звездата на надеждата.