Митовете и премълчаната история

Бележка на редакцията

В навечерието на 3 март България отново посреща националния си празник разединена и тежко противопоставена. Конфликтът не е просто между русофили и русофоби, а между тиранофили и тиранофоби. Уви, но това абсурдно разделение е възможно у нас в началото на 21 век, защото повече от 200 години историята ни е обект на целенасочено от Русия изопачаване и фалшифициране. Апотеоз на тези манипулации е, че вместо да се отречем от небългарския 3 март, представители на петата колона, водени от президента на страната се опитват да сакрализират спорната и компрометирана дата именувайки дори на нея бъдеща партия или национално движение,  с което да крепят българо-руския мир. 

Противоотровата срещу тази вековна фалшификация е изречена от покойния проф. Пламен Цветков: Да четем и познаваме историята си с българофилски, а не с русофилски прочит. 
В оставащите до 3 март дни Faktor.bg ще предложи на своите читатели поредица от публикации, които осветяват митовете в историята и са противоотрова на невежеството.

Освободителите

Костадин Глушков, изследовател и краевед

Първа част

При посещението си в България за честванията на 3 март 2018 г. руският патриарх Кирил заряза канона, излезе от църковното петолиние и се вживя в ролята на големия брат, дошъл да набие чемберите на дребния – това, за което всъщност бе изпратен тук. Пред очите на цяла България той, потропвайки назидателно с длан по масата, смъмри държавния ни глава, президента Радев, а в негово лице – всички българи и, визирайки Руско-турската война от 1878 г., ни обвини в 

„лъжливо интерпретиране на историята“

 Не стига, че сме лъгали – продължи той – ами сме си измислили и други, неруски воини, които уж били оставили костите си по нашите поля; нямало такива, само руска кръв се е ляла по тях. С една дума – черна и лъжлива българска неблагодарност. А нашият президент, българинът Радев, мълчеше с верноподаническо благоговение и с това си гръмко мълчание ме накара да почувствам срам, че съм българин. И изплаках и аз като поета: „Тежко, тежко! Вино дайте!/ Пиян дано аз забравя…“

Всъщност за това честване беше предвидено да дойде руският президент Путин – събитие, което вдигна до критично ниво адреналина на всички идолопоклонници на нащърбената Бузлуджанска чиния, но в крайна сметка, след съответен инструктаж, в бившата съветска полугуберния той изпрати подчинения си по линията на КГБ офицер Гундяев, патриарха на цяла Русия Кирил. (Известен, според руските медии, с луксозния си начин на живот, притежател още на собствен дворец на Черно море, яхта, вила в Швейцария и шикозен апартамент близо до Кремъл – досущ като Христовите апостоли).
Представете си сега нашият смирен патриарх Неофит (да умножи Бог дните му!) да се изтъпани пред Путин в Кремъл и, тропайки гневно с жезъла си, да започне да му чете конско за наложеното в Русия гробно мълчание за 

животодаряващия български принос

 за развитието ѝ. А Путин да го слуша с изпънати по кантовете ръце и, мълчейки като пресносолна сельодка, верноподанически да кима с проскубаната си русолява главичка. И нашият патриарх, за разлика от руския си колега, ще има основание да говори такива неща, защото това е историческата истина, погребана умишлено в Русия и премълчавана – също умишлено, у нас. Ще има основание, но няма да го стори, защото е деликатен и свят човек, а не руска мечка. Нека я припомним сега тази историческа истина, че и българите не са много наясно по въпроса.

Русия приема християнството с посредничеството на България. Прави го обявената по-късно за равноапостолна светица българска княгиня Елена-Олга, вдовица на княз Игор, внучка на цар Борис Покръстител и племенница на Симеон Белики. „Игор же жени на Болгарех, поят за него княжну, именем Олгу. И бе мудра вельми“, според ръкописен сборник от девети век. „Тя била предтеча на християнството в нашата земя… Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница“ – пише за нея руският летописец Нестор. 

Св. Михаил Кръстителят, първият духовен глава на Киевската и Руска православна църква, Митрополит Киевски и на цяла Русия, е българин. Пристигнал е там по молба на Киевския княз Владимир, внука на св. Олга, придружен от четирима епископи и множество свещенослужители, за да сеят семената на Христовата вяра (Йоакимовска летопис). Преди тях българският цар Симеон им изпраща, пак по тяхна молба, богослужебни книги и свещеници.
Първите епископи и първите канонизирани светци в руския календар отново са българи. Обединителят на руската църква св. Киприян Цамблак, митрополит Киевски и Московски и на цяла Русия е българин – чичо на Григорий Цамблак и другар и сподвижник на Патриарх Евтимий. (Под крилото на този св. Киприян Българина, както са го наричали там, е избуял талантът на големия руски иконописец Андрей Рубльов). 
Всички те са част от многото български мисионери, посветили живота и делото си за духовното израстване на княжеството, бъдещата Русия, те са 

калемите, присадени от благородното дърво

 на завидната българска духовност върху тамошните езически и все още безплодни корени. Заедно с изпратените чрез тях от България книги, руснаците – наред с християнството, приемат кирилицата и старобългарския език. Българите са били религиозният и духовен водач, който ги е извел от мрака на езичеството и бепросветността в слънчевото поле на православието и духовността, те са белязали челата им със светия кръст, дали са им перо в ръцете и реч в устата.

Това е, накратко казано, българският принос за Русия – религия, език и писменост, условия, без които не може да съществува нито една нация, и без които руската не би оцеляла до днес. Не ние на нея, а тя на нас ни е длъжна – защото това, което е получила от нас е несравнимо повече от едно твърде користно и твърде закъсняло освобождение.
И тези, отразени и в руските хроники от онова време исторически факти, би трябвало да бъдат доведени до знанието на руснаците (и на българите) още в началното им училище (както на нас ни се набиваше в главите митът за братята освободители) – за да се знае и помни, за да няма налудничави твърдения, че нашата азбука била написана от Ломоносов. А фактът, че се бръщолевят такива глупости, говори, че някой умишлено не е сторил това.
Затова признанието на големия руски учен академик Дмитрий Лихачов: „Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на литературата и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешките идеи… Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става индикатор на духовни ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“… Голямо щастие са били за руската литература срещата ѝ с българската литература и българския литературен език“… „Не смятам за добър вкус поведението на мои сънародници, които и досега затулват ролята на българите в покръстването на русите и създаването на нашата литература. Други се опитаха да присвоят кирилицата като своя азбука, да порусят и „княжната от Плиска“ – внучката на квяз Борис Покръстителя Елена (Олена, Олга), дадена за съпруга на варяжкия княз Игор“. Забележително изказване, нали? И то е на един световноизвестен руски учен, а не на русофобски настроен българин. 

„Русия започва войната за освобождението на България, движена от своята любов към българския народ“ – твърди още пратеникът на Путин Гундяев.

През 1876 г., една година преди Руско-турската война, руският граф Шувалов – генерал, дипломат, посланик в Европа и важен играч в политическия и военен отбор на царска Русия, признава пред Дизраели – министър-председател на Великобритания по онова време: „Русия пет пари не дава за България или Босна, или която и да било друга страна – това, което истински я интересува, са Проливите“. Кратко, вярно и цинично.
И като съм започнал с графовете, нека спомена за още един – превъзнасяния и славен до ден-днешен у нас руски посланик в Цариград, приближения на султана типичен представител на руската дипломация и майстор в мръсните ѝ игри – небезизвестния граф Игнатиев. Или още: „руският вицеимператор в Цариград“ и „всесилният сред турските министри“ – според европейските вестници от онова време, който пратил в изгнание тримата наши владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, като същевременно отстранил от власт великия везир Махмуд Недим паша, заради съпричастието му към борбата им за църковната ни независимост. („Портата нямаше никакво желание да преследва българската църква, току-що създадена от нея чрез фермана, но тя бе принудена да се подчини на волята на руския посланик“ – Симеон Радев, „Строители на съвременна България“). Пак той е организаторът на обявената през 1872 г. от Руската църква и Вселенската патриаршия схизма на току-що обявената за самостоятелна Българска църква – единител на българската нация, точно против това единение работи той.
Ето какво пише тази „светла“ личност, графът, в мемоарите си: „Всичките ми действия в Турция бяха вдъхновени... и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски страни“ (за част от обществото ни днес тази цел май е постигната, за съжаление – б. а.). Преследвайки тези цели, аз с всички зависещи от мен средства се стараех да възстановя нашето влияние на Босфора... Сближих се със султана... За да бъде властта ни здрава... е необходимо нравствено подчинение... и 

да превърнем българското население в послушно оръдие на руската политика... 

Да предприемем решаването на Източния въпрос в руски смисъл, т. е. до образуването на единокръвни и единоверни нам области, неразривно свързани с Русия и Проливите да бъдат на наше разположение“. 
Разбрахте ли сега целта на руската политика – не освобождаване на християнските народи и създаване на свободни независими държави, а на единоверни области, неразривно свързани с Русия, нещо като Коми АССР по Брежнево време. (Това бе постигнато по време на комунистическия режим у нас – на официално писмо от Лвовската тютюнева фабрика до „Техноекспорт“ – София, държавата ни е изписана като „Болгарская ССР“ – вж. факсимиле във в-к „Стършел“, брой 3880 от 15.01.2021 г.). Нравствено подчинение, т. е. – лишаването от всякакви права на българите и превръщането им в послушно оръдие на руските славянски братя или, казано с една дума, 

заробване – това готвят за народа ни обичащите го бъдещи освободители

 И се гордее графът от това, че е работил всеотдайно за постигане на тази „благородна“ цел. Към зловещата роля, която граф Игнатиев е играл в историята на България, ще се върна отново, не съм свършил с него.

Сега смятам да се потопя в историята на руската обич към българите, нека да я обясним веднъж завинаги тази любов необяснима. Но преди това искам да кажа още нещо за „лъжливото интерпретиране на историята“, както патриархът на Русия благоволи да се изрази. 
За 24 май 2020 г. – най-светлият наш празник, Руският културно-информационен център в София направи изложба, в която представи светите Кирил и Методий като руски просветители, дарили с азбука славяните. По-нагла нелепост да сте чували? Но у нас на тази скверност отреагираха само неколцина журналисти, а официалната власт мълчеше – нито правителство, нито парламент, още по-малко президент си отвориха устата. Ами за какво взимате тези чорбаджийски заплати бе, аланкоолувци, нали за да браните интересите и честта на скъпата ни татковина. Хайде, президента го остави, той открито си развява руския байрак – и в интернет лъсна ухилен с него, ами останалите... Та нали в тях имаше родолюбци, патриоти, демократи... цвета на нацията. Срамно… Тежко, тежко! Вино дайте!...

И след като ние замълчахме, кремълските фалшификатори като нищо ще сложат и в учебниците Кирил и Методий като руски просветители. Тогава следващото поколение руснаци вече ще искат да им ближем чизмите не само затова, че са ни освободили, а и че са ни и просветили. И това ще бъде не просто поредната глупотевина, съчинена от неграмотен мужик в състояние на делириум, а методично провеждана политика на Русия относно нашата (и не само нашата) история – да прилапват това, което си харесат и след това да го пускат в обращение с щемпел „Сделано в России“.
В изпълнение на тази задача те първо направиха светите братя  македонци. Това стана, когато през 2017 г. Путин се обърна към Скопие с мисия да котка македонците и ги убеждава да не гледат към Европейския съюз (трън в очите му), а да се обърнат към Русия – техния най-добър приятел, доброжелател и пр. И там, от старите български земи, той най-отговорно заяви: „24 май е празничен ден в Русия заради Деня на славянската писменост, която дойде у нас от македонската земя“, т. е. Кирил и Методий са македонци. Но от руската „вьІставка“ в София стана вече ясно, че след като македонците все пак избраха европейското, а не азиатското бъдеще на Путин, руските им приятели са конфискували македонските паспорти на братята, а тях самите са гушнали на топло под крилото си. 
На любезния читател оставям да прецени какъв точно е цитираният по-горе висш политик – лъжлив интерпретатор на историята, т. е. лъжец или неграмотен, или и двете заедно. Аз съм за първото – още повече, че ако трябва да се позовем на Тургенев, а ние нямаме основание да се съмняваме в думите му (падаме си и малко роднина, както ще се разбере по-нататък), лъжата е една от типичните руски черти. „Руснакът – казва той – е най-големият и най-наглият лъжец на света“. И надграждайки руските традиции в тази насока, Путин съвсем наскоро обяви, че Полша е предизвикала Втората световна война, което е равносилно да кажеш, че Христос е окачил Пилат на кръста. Но си го твърди, въпреки че цял свят знае, че чичко Сталин и колегата му Адолф, след като подписват договора за вечна дружба Рибентроп-Молотов (тогава Сталин заявява, че много уважава Хитлер и вдига наздравица за него), с който си разделят Европа, прегазиха като луди крави Полша от двете ѝ страни (Сталин влиза там с 4 000 танка), а когато се срещат, прегръщат се братски и правят общ парад на победата. Ето, с този парад започва Втората световна касапница, чийто край замени кафявата нацистка чума в Европа с червения болшевишки терор. 

(От немците, между нас казано, ние имахме само файда, защото с тяхна помощ бе осъществен българският национален идеал – обединена България. Защото Егейска Македония и Беломорска Тракия, изконните български земи, най-после отново бяха присъединени към Отечеството. Болшевиците обаче повторно ги откъснаха от корена, като на всичко отгоре, с раболепната подкрепа на българските предатели, комунистите, създадоха и нова нация – македонска).

Но да се върнем на въпроса за руската любов към нас. И понеже нейното споменаване неизменно върви и със славянското братство, редно е да се направят известни уточнения и за славяните, защото раздуваният от православен сибирски вятър славянски байрак продължава да се ветрее и в наши дни и не спира да ни напомня за славянското единство, за братята освободители, за вечната признателност. Защото 

славянският мит – а той наистина е мит, 

ни се набиваше в главите в продължение на десетилетия с цел да бъдем по-чевръсти в метаните си към големия руски брат.
Затова нека веднъж и завинаги да се разбере и запомни: Русия не е славянска държава, руснаците са толкова славяни, колкото днешните македонци са наследници на Александър Македонски. Славянският произход на руснаците е поредната руска фантазия, изфабрикувана от самите тях, за да могат чрез панславизма да се обявят за предводители на славяните и да сложат тежката си лапа върху им. Това е едната им цел, другата ще се изясни след малко.
Веднага трябва заявим също, че няма и древноруски народ, че няма древноруска земя, че те са поредният мит, който руснаците създават за себе си. Няма древна Рус, има Киевска Рус. До Петър І, т. е. – до ХVІІІ в., с названието „руси“ са били наричани жителите на Киевска Рус, руски бил наричан и езикът, който говорели.
Че гореказаното не е злостна антируска пропаганда се потвърждава и от последните изследвания на руски учени на руския генетичен фонд. Те показват, че руснаците нямат нищо общо със славяните – тяхната Y-хромозома ги поставя между фините и татарите, т. е. не са нито риба, нито рак, славяни още по-малко. Категоричният извод на провелите изследването учени е, че „руснаците не са славяни, а рускоговорещи фини“. Като угро-фини, а не като славяни са се размотавали по онези земи и като угро-фини основали Москва, самото име Москва е фински топоним; угро-финското племе мокши нарекло реката, край която обитавало, Москва, което означава „мръсна вода“.
Създалото се след това около града княжество било наричано Московията, така е било известно в тогавашния свят. (Така го нарича и насмешливият мъдрец Рабле в славната си епопея  за подвизите на Гаргантюа и Пантагрюел, в която крал Пикрошол се кани да завладява света с помощта на московитите). И езика, който говорели бил московитски, т. е. угро-фински, а не славянски. В църквите, след покръстването им, бил ползван старобългарският език, на който се водели и държавните преписки и който език те и сега упорито наричат църковно-славянски, само и само да не признаят българското участие в тяхната християнизация и култивиране. 
До Петър І – както вече беше казано – руски бил наричан само езикът на Киевската Рус. Тогава въпросният цар забранил името Московия, звучало му като варварско и наложил името Русия, което присвоил от Киевска Рус, като същевременно метнал команда да се започне усилената славянизация на московитите и езика им. Целта му е била пришиването на приеманата дотогава от света като азиатска Московия (още си е такава) към Европа и цивилизацията, а славяните, като най-близките западни съседи на московитите, били спасителната европейска сламка, за която се хванали. (Писателят Ал. Толстой: „Московията – руска тайга, монголска, дива, хищническа“). На „партийната повеля“ на цар Петър откликнал Ломоносов, придворният венцехвалител, който започнал – на базата на старобългарския език, усилено да „помпи“ московитския угро-фински език и московитите със славянски въздух, нещо като „петилетката – в съкратени срокове“. Така, под команда, като спуснат „отгоре“ насрещен план (спомняте ли си и тази дивотия), се родили и „славянската“ Русия, и „древният“ руски език.

След като московитите се присламчили към славянството, освен името Рус и руси, откраднали от украинската история всичко, каквото си харесали. Капак на всичко това сложила Екатерина ІІ, която през 1795 г. с указ наредила обитаващите Московията угро-фини да се наричат „великоруси“, а истинските руси, украинците – „малоруси“, т. е. смъкнала им категорията, разжалвала ги. 
Тук е мястото да кажем също, че управлявалата до 1917 г. Русия династия Романови няма нищо общо с Рома – Рим, каквото внушение поражда това име, това е поредната политическа мимикрия. През 1610 г. на трона в Кремъл сяда Алексей Кошку от финския род Кобили. Но за да придаде европейско звучене на Кобиляците, московитското духовенство ги прекръстило на Романови – намек, че основателят ѝ произлиза от Рим, където е гробът на св. Петър, т. е. от свято, по-свято, та най-свято място.

Очаквайте Втора част