От Костинброд до Момин проход

Калин Манолов, manolov.blog

На 27 октомври 2019 ГЕРБ запази повечето големи градове, но в много (по-)малко от тях кандидатите му победиха на първи тур. Герберската крепост се нарича Бургас. В София подкрепата за управляващите е намаляла наполовина за 4 години. 10-те процента преднина на Фандъкова пред Мая Манолова е резултат от слабата кампания на втората, не от силното управление на първата. Фандъкова вероятно ще спечели балотажа. Опасявам се, че ще съжалява.

БСП подобрява резултата си от 2015, което не е изненада на фона на катастрофалното им представяне тогава. Не е припозната обаче като алтернатива на ГЕРБ. Въпреки това Корнелия Нинова ще затвърди позициите си в партията. По-интересна е съдбата на на Мая Манолова. Загуби ли балотажа, на нея й остава единствено ролята на нов либералноляв Сергей Станишев. Трудно ще я изиграе само с провинциален хъс. Във всеки случай Манолова вкара „няма ляво-няма дясното“ и в БСП, което си е пробив. Сега като никога столетната паритя има шанс

да стане „модерно лява“

Силно се съмнявам, че ще го използва.

За краткото време и драстичните грешки в кампанията си, Демократична България се представи прилично в София. Но това е затихваща инерция. Крайно време е трите партии в коалицията да разберат, че не са монополни притежатели на гласовете на „градската десница“ – най-малкото заради свещения за всеки дясномислещ човек принцип на себепритежанието. Съмнявам се, че са чували за него. Още по-наложително е демократичните българи да спрат да призовават който и да е друг кандидат да се откаже в тяхна полза. Нито могат да го принудят, нито да му платят. Най-умно би било да се опитат да използват Борислав Игнатов като магнит за негласуваща досега част от градската десница. Голямото его на лидерите вероятно ще им попречи да направят това. Друг вариант е самият Игнатов да използва Демократична България като

ракета-носител за собствен политически проект

Големият печеливш в София е Борис Бонев. Продължавам да съм силно скептичен към автентичната гражданственост на неговата кандидатура, но чийто и проект да е, има потенциал. Най-малкото защото идеологически е вляво от центъра, а егалитарна страна като България е по презумпция лява. Тепърва предстои да видим колко силни са неправителствените инстинкти в него и софийските спасители, и ще им позволят ли да направят партия. На Демократична България не й стигнаха три години да предолее този инстинкт, и това сериозно заплашва самото съществуване на обединението.

Накратко: на тези избори не преместихме много старо (Костинборд), но все пак наместихме малко ново (Момин проход). А това е жизнеутвърждаващ процес. Ще видим как ще се развие през следващите две години.