Писмото им е сигнал до Путин, че у нас ограничават руската пропаганда

Димитър Попов

Писмото на интелектуалци- русофили, които защитават преподавателката от СУ проф. Дарина Григорова, която поиска руснаците да денацифицират България по примера на Украйна, е поредната хибридна атака на Русия на българска територия. И тя като останалите е добре подготвена, планирана във времето, развита в медиите и доведена до ефектен край с това писмо.
Бандата на Волгин и компания участва в тази акция както винаги всеотдайно. Вместо да са обект на разследване заради 

разюздано русофилство в медиите, 

хората от тази банда, наричат себе си най-голямото достижение на свободата на словото и заклеват противниците си да ги бранят, защото така бил казал Волтер... 
Такова нагло усукване на мисловното пространство може да обърка и без друго обърканите почитатели на демокрацията, затова ми се иска някои неща да станат по-ясни, като зададем основния въпрос: дали Дарина Григорова, Волгин и останалите като тях имат правото да ползват свободата на словото за руска пропаганда?
Може би отговорът ви изглежда очевиден – имат право на собствено мнение, могат да го изразяват където решат, и не бива да бъдат преследвани за това. 
Само че очевидното не винаги е вярно. 
Сега България е във война с Русия. Изводът не е нито пресилен, нито метафоричен. Той е взет от руската национална доктрина за сигурност, в която се твърди, че България е вражеска държава. Потвърден е от руския ултиматум, даден дни преди войната в Украйна. Тогава Русия официално поиска НАТО да се изтегли от Румъния и България, като заплаши, че напада Украйна, но всъщност напада НАТО заради неизпълнения ултиматум и заради отрязаното и влияние на Балканите и в Централна Европа. 
На война всяка държава използва различен арсенал от оръжия. Бойно средство са не само ракетите, танковете и самолетите, но и кибер атаките, потоците от имигранти, прането на пари, природния газ, цените на петрола, контрола върху медиите, контрола върху съзнанието.

Пропагандата е особен вид оръжие, 

което създава условията за успешната война. Тя има за цел да обърка врага и да мотивира собствената армия за настъпление. Пропагандата има много разновидности, когато се използва като бойно средство – черна, сива, жълта; черната е в мащаби, използвани само в бойна обстановка и отдавна е доказала своята ефективност. Методите са лъжи, полуистини, измислени факти, клевети в особено големи мащаби и всичко в микс, който е съобразен със слабостите и страховете на масовото съзнание.
Това, което бандата  прави в България, е да доразвива опорните точки на руското президентство със съответните емоционални нюанси и да ги приспособява на българска почва, прикривайки вражеския характер на тази пропаганда като свобода на словото. 
По време на война свободата на словото е поле на бойни действия и по тази причина се превръща в държавно регулирано пространство. Русия например вече ограничи чуждите медии, обявявайки ги за вражески агенти, и ежечасно прочиства своите журналисти, които имат друга гледна точка по войната в Украйна. Стана практика „инакомислещите“ да падат от осмия етаж или да се оказват под гумите на случаен автомобил. Оправданието: Русия е във война и така се пази от пропагандата на НАТО.
И щом Русия е във война с НАТО, какво да правим ние? На война е като на война, казват французите - удряш, иначе падаш зад борда. Да обръщаш и другата буза е християнско, но в психологията е диагноза и се нарича мазохизъм.  Волгин, Дачков, Даринка и останалите правят бойна пропаганда тук, на наша територия, промиват мозъците на българи и вярно служат на Русия като преден пропаганден отряд на нейната армия. Правят го по държавните медии, в университетите, и никой не може да ги спре, сякаш държавата е в ступор пред такава грандиозна наглост. 

А как отговаряме ние? На държавните институции им стига куража  да опишат Русия като заплаха за нашата сигурност, да се оплакват от хибридните атаки и от руска пропаганда, но не предприемат никакви действия срещу това. Абсолютно никакви!
Спомням си преди повече от двайсет години един български поет беше казал по радиото, че военен преврат у нас би оправил нещата. Веднага го извикаха в прокуратурата да питат кой ще прави преврат, кога, и той самия каква роля има в него. Извикаха ли Дарина Григорова да я питат какво знае за евентуални

 планове на Русия да „денацифицира“ България

 по примера на Украйна?
Не, и причината е, че българските специални служби, както и правосъдната система, са напълно пробити от руското влияние. А това предполага още по-дълбок проблем – че има политическо покровителство над тези, които сеят руската пропаганда.
Има ли такова покровителство наистина? 
Да, и то може да бъде персонифицирано -  Румен Радев, Бойко Борисов, Делян Пеевски. Тези тримата никак не приличат на хора, които искат да прочистят службите от руски агенти, а медиите – от руски пропагандатори.
В последните години Радев не само открито принуждаваше службите да си затварят очите за руските хибридни атаки, но напълни и тях, и самото президентство с руска агентура. Опитът на главния прокурор да освети неговите агенти завърши с революцията от 2020 година. Като основен резидент на Русия в България, Радев назначи настоящите директори на службите не по евроатлантическа линия, а по съвет на своите съветници в Москва. 
Защо тези директори още са на местата си?
Защото в настоящото евроатлантическо правителство са Бойко Борисов и Делян Пеевски. Техните руски зависимости, особено по линия на руските енергийни проекти, са всеизвестни. Двамата до последно се бориха и за АЕЦ Белене, и за Южен поток, и за Турски поток. Сега са евроатлантици по принуда, заради списъка „Магнитски“, което се отразява на всичките им пронатовски изявления – остри, категорични, подкрепящи Украйна, но само на думи.  Действията и на двамата са в друга посока и силно ги сближават с русофила Радев. Те тримата заедно блокират всяка инициатива, която би могла да промени сегашното статукво в специалните служби. Борисов се оправдава, че на война не се пипали службите, а Радев - че другите искали да сложат свои хора там. 
Резултата е, че никой няма да попита Дарина Григорова тя лично ли ще прави денацификация, или заедно с Пантев и Волгин 

ще повикат зелени човечета от Крим; 

 няма да попитат Копейкин защо развява руски знамена; и няма да попитат БСП защо другарува с Кремъл, който заплашва Черноморието с ядрено оръжие. В прибалтийските републики обсъждат по-малко права за хора с руско национално самосъзнание, а в Германия мислят за забрана на проруските партии. При нас явни и тайни руски агенти се чудят как да махнат единствения министър в правителството с ясна пронатовска позиция – военния министър Тодор Тагарев! И са на ръба да успеят!
Ние сме във война. Сега тук не падат ракети, защото Русия не смее да стреля по нас, а не защото не иска да стреля. Мирът на Балканите го дължим на НАТО, от когото Русия се страхува. Ако обаче ние се държим като руска прислуга, дали ще имаме защита, когато Волгин, Григорова и руски зелени човечета се заемат с денацификация и на наша територия? 
Надеждите, че ПП-ДБ са партия, която ще начертае дебелата червена линия пред руското влияние у нас, се оказаха напразни. Киро и Асен са обикновени кариеристи, които последователно се съюзяваха с всички руски резиденти и агенти за влияние у нас; те нямат друга цел, освен да си уредят живота и личната кариера. 
Затова изходът изглежда в партия, която да признае очевидното – че 

цялата машина за руско влияние в България трябва най-накрая да бъде счупена

Дали такава партия ще събере гласове, за да влезе в парламента, е въпрос без отговор засега. Сигурно е обаче, че има достатъчно избиратели, които искат европейския път на България да бъде без алтернатива и разбират, че руските зависимости са камък, който може да обърне колата. 
Тези хора са мнозинство. Те сега са приспани от напевите, че европейското ни бъдеще е сигурно, че няма нужда да се правим на големи съюзници в НАТО, че трябва да си гледаме вътрешния интерес, че от нас нищо не зависи в световните дела. Тази песен я повтарят и платените руски сирени от дълбините на геополитиката. 
Не сме гарантирани в нищо обаче, и ако сами не си пазим европейското бъдеще, ако не изолираме пропагандатори като Волгин и сие, може да се чудим някой ден как тези „радетели“ на свободното слово са успели да ни набутат обратно в руската кал, промивайки мозъците на традиционно симпатизиращите на Русия българи.