Христо Слави Рачев

(по истински случай)
След гласуването на българските социалисти в ЕП, днес личната ми дефиниция за комунизъм е: 
извънредно нагли мошеници покачени на висока трибуна, които говорят на тълпи лишени от разсъдък. 

Комунизмът има много лица и точно толкова задници

 Но най-отгоре, заповеднически тон дава, най-наглия задник. Когато той си отвори устата, наличната интелигенция я затваря, но всички дебнат кой ще аплодира първи. Днес ще чуете, че комунизмът отдавна не съществува, дори никой не е виждал жив комунизъм. По едно време писаха, че бродил из Европа. Какво ли не пишат. Тук има истина, никъде от познатите ни планети, плюс невидимата част на Луната, комунизмът не е успял да изгради, поне една свободна и успешна държава. Никъде. 
Може би светът е лишен от смисъл, но най-безсмисленото занимание, на което човек може да обрече себе си, е, да се опитва с аргументи и разумни мисли да сложи ред в един стълпен народ, системно потискан и идеологизиран. Ако това ви утешава - хаосът ни създаде, хаосът ще ни погълне ОК. Но ако сте българин в държава с несменяем, вожд - задник, гримиран като баща на народите, не забравяйте, че несъгласните, неръкопляскащите и с повече разум в главите - попадат най-бързо в килия.
Това е важен признак. Разбрах го в килията. Днес крадат и не влизат в килия. Но махалото на Фуко се връща. Стотици хиляди българи, които си купиха “сигурност” от Държавна сигурност, днес добиват от Русия, харчат в Европа. Тези 

негодници съсипват България

 Продължават да се събират като папатаци в президентството, в Европарламента. Радват се на висок рейтинг?! Ако комунизмът и всичките му превъплащения имат някаква миризма, то със сигурност, е амонячния лъх от партенките на ефрейтор Грозданов. Този забележителен ефрейтор от казармата над Копривщица имаше навик, който помня, като клип на ужасите. След поредната безумна строева бързо си сваляше обувките, изтегляше партенките с рязко движение и яростно ги захвърляше към стената. През това време ръсеше исполински псувни. Партенките литваха, като два гълъба преметачи, с плясък залепваха, на стената; стояха няколко секунди, като застинали катерици, които се преструват на сухи клончета, сетне падаха на пода. Никога едновременно. После гадаехме, като в тест на Херман Роршах, какви образи и сюжети има във вонящия парцал. Руският канибал Чикатило на подобен мастилен тест е видял прилеп. Наоколо се стелеше ужасна миризма на казармен комунизъм. Да се въведе дисциплина - превенция на комунизма е добра, но неизпълнима идея. Тълпите без комунизъм страдат. Каквото и да скандират: равенство, братство, мафия…те искат едно - някакъв комунизъм. Трепетликат хиляди червени знамена, които подвеждат, че народът винаги е прав. “Не можете да излъжете народа”. Настояват за комунизъм и след продължително трупополагане, лъжи и фалшификации - ето го, той идва. 

Кои са първите симптоми на тази зараза. Упойваща и анестезираща миризма на партенки и непрани чорапи. Москва пови точно такива партенки на краката на своите войници. Вместо луксозни маратонки, чорапи от чист памук, бутонки и участие в световното първенство по футбол - получиха партенките на ефрейтор Грозданов. Както пише Ерих Ремарк в Африка - труповете смърдят, но бързо се превръщат на мумии, но 

“най-дълго и ужасно миришат труповете в Русия...”

Комунизмът и неговите клонинги трябва да се изгарят, както чумните и туберколозни бацили. Тук яденето на чесън не помага, да не отваряме дума за пасти… Щом чуете някой да говори от името на народа, против Европейската ни принадлежност, против осъждането на Русия за безумната война, наоколо да се носи аромат на погълнат чесън, партенки и лепкави чорапи, бягайте с еленови скокове през, храсти, клекове, заблатени и торфени местности, към утвърдените демокрации. Преди това, опитайте през избирателните урни да подложите крак на поредния стотинков нагъл задник устремил се към властта. Позагледах днес дебати, ебати. Ами народът български, платените вътрешни врагове, вкупом си искат партенките и комунизма.