Иван Ибришимов

Думата „политика“ има древногръцки произход и по-точно, тя произлиза от „полис“, което ще рече град или държава. Политика е науката за управление на полиса и през вековете придобива ново, вече практическо съдържание. Като следствие политиците трябва да се грижат за гражданите на полиса, за обществото като цяло. Или поне би трябвало...

Би, ама не би 

Политическата криза, в която се лутаме повече от година, беше породена от безумните действия на президента Радев, но тя стана възможна и се задълбочи заради партизанщината в байганьовския смисъл на думата. Темата, подхваната от Алеко Константинов е доразвита блестящо от Елин Пелин в разказа му „Занаят“. В него се обяснява не само занаятът партизанство, но и качествата, които трябва да притежава човек, за да го упражнява. Та един индивид, определящ себе си като професионален  партизанин се явява свидетел по някакво дело. След дежурната размяна на реплики със съдебния състав, съдията дава следната характеристика на партизанина:
„Съвсем нормален, със здрава мисъл в главата човек. Мисъл напоена, натъпкана, бетонирана яката от съвременната общонародна интелигентност. Мисъл, оформена от вестниците, митингите, кръчмите, кафенетата, агитациите, събранията, конгресите, плакардите, лозунгите, интервютата, споровете, дневниците на Народното събрание – мисъл, минала с блестящ изпит всички вратички на училището за българско политическо възпитание, през което и последният простак излиза интелигентен и може да се мери с всички“.

Червените линии

От цитирания откъс се вижда, че партизанлъкът има здрави народни традиции, които днес имат своите модерни носители, особено в лицата на партийните лидери. Точно те се оградиха и сепарираха с толкова дебели червени линии, че ако ги превърнат във въжета спокойно могат да се избесят помежду си. Такава омраза изпитват едни към други, че дори не могат да седнат и да разговарят. Превърнаха Народното събрание в дзверилник до степен, в която телевизионните предавания от заседанията трябва да се излъчват с обозначение за порнография, в случая политическа. Но точно демонстрацията на политическа импотентност от партийните лидери позволява на кремълската марионетка, заела най-високото място в държавата да гази като башибозук през конституцията и да е все по-близо до постигане на целта си – еднолично управление по путински. Нищо, че и той отрича като партизанин.