Позорът като футболна употреба

Цветанка Андреева, политолог

Разпространено е общественото схващане, че политиката е много мръсна игра. Снощи стана ясно, че класацията се води от друг. Българският футбол, явно е истински мръсната работа и трудно се нарича игра.
Какво да се коментира на един позор? 

Позор започващ от един скъп джип на пистата,

 до грозна скинарска агитка на трибуните. На терена - някакви хора, които вместо да се чувстват горди, че имат шанс да играят срещу най-достойния съперник, предпочитат да си разхождат чорапите. Нима само нашите момчета не са разбрали, че понякога дори е много по-достойно да изгубиш от силен, отколкото да победиш лесен враг. И не е само до морал и спортна воля. Работата е в качеството, а от там и в парите и в шоуто.
В политиката се казва, че си голям, колкото е голям противникът ти. Е, явно и във футбола е така, ама в един друг футбол, не в българския. Това, че може да мериш ръст с героите в тази игра и то на собствен терен трябва да мотивира духа на истинските спортисти. Видяхме какво се беше случило в Украйна. Как целият им стадион беше пълен и това, че националният им отбор имаше шанс да се изправи срещу Роналдо вдъхновяваше и тима и публиката.
Голяма е разликата и в отборите и в публиката. Тази на националния ни стадион от към българска страна беше много семпла, та чак простовата. Малко хора, но за сметка на това яростни. Расистка тълпа вгорчи съвсем тягостната атмосфера. 

Скинари в черно браниха българската чест от трибуните

В интервютата и анализите непосредствено след мача, нито един коментатор или спортист не осъди категорично случилата се расистката проява. Така към унижението се прибави още срам. Психиката на разгневената тълпа е едно, но "професионалистите" във футбола трябва да поемат двойна отговорност. А те само се самобичуваха в пълна безизходица.
И когато чух треньора на англичаните да казва, че мача за тях също не бил лек, защото трудно мотивирал футболистите си да играят във второто полувреме изключих с дистанционното.