Димитър Попов

В България всеки проблем на вътрешната политика– политически, икономически, културен, дори криминален, бързо придобива геополитически нюанс. Причината е, че всяка крупна фигура на прехода има толкова връзки на Изток, колкото и на Запад, а такива „шарени“ фигури у нас с лопата да ги ринеш. Нали помните как натовски офицери се оказваха руски агенти, а генерали, завършили в Москва - пронатовски ястреби. Ние така си го знаем от едно време – за Европа се минава през Русия! И обратното също е вярно.
Васил Божков не прави изключение от правилото. И той е странна птица с две лица. Той е пряко свързан, и то дълбоко, с Русия. Това което прокуратурата припомни за неговото сътрудничество с Евгений Пригожин и с Игор Сечин, е последната брънка от дълга 

верига общи бизнеси с близки до Кремъл

 и до руската мафия среди. 
Съдружието с Пригожин, заради което Божков е писал възхвала за анексирането на Крим, минава в графата дребно нарушение. Връзките му с Игор Сечин обаче са друго нещо. Сечин е милиардер, втория по влияние човек в Русия. Той е главен изпълнителен директор на Роснефт, санкциониран в ЕС заради пране на пари и финансиране на войната в Украйна. Сечин е от хората с най-голям принос за вноса на оръжие за руската армия, и тъкмо в този бизнес е връзката му с Божков. 
Веднага след като прокуратурата му повдигна обвинения за пране на пари и за поръчкови убийства у нас, Божков беше предупреден от български депутати, близки до Кремъл, да напусне страната навреме. След бягството му в Дубай, той беше арестуван от местните власти и три дни стоя в ареста, очаквайки екстрадиране обратно. На четвъртия ден в Дубай обаче пристигна Сергей Наришкин, шеф на военното разузнаване на Русия. Той ходатайства за Божков и това даде резултат - властите в ОАЕ отказаха екстрадицията в България и му дадоха статут на политически бежанец. 
В грами на американското посолство в София, Божков често беше наричан „най-крупния гангстер в България”, като винаги беше подчертавана връзката му с руски капитали. В Дубай обаче, след вкарването му в списъка „Магнитски”, Божков е потърсил американските власти за сътрудничество. Това е станало в края на 2022 година, малко преди началото на войната в Украйна. Според адвоката на Божков, той е предал на американците 25 000 страници документи, които се отнасят до неговите връзки със санкционирани руски бизнесмени. Много е вероятно да е дал сведения за Пригожин и за Игор Сечин, които да са били ползотворни за американците, защото в следващите месеци те му давали съвети как и къде да живее безопасно.
Самото завръщане в България на Божков също има геополитически нюанс. То се случва след смъртта на „поръчания” от Кремъл Евгений Пригожин. По руските стандарти всички съдружници на ликвидираното лице също са мишени, така че и 

за Божков руския чадър в Дубай е бил прибран

Дали е имало ново посещение на високопоставен руски служител като Наришкин не е известно, но след тези събития властите на ОАЕ внезапно решиха да го екстрадират в България. И то без забавяне.
Сега изглежда Божков има повече проблеми с Кремъл, отколкото с Вашингтон. И ако бившите му контрагенти са го обявили за издирване, спасение едва ли има…Прокуратурата естествено му сложи лична охрана, но ГРУ и охрана са несъвместими понятия както е известно…
Съдбата на Васил Божков, който очевидно служеше на двама господари, е емблематична за българската политическа класа изобщо. Политиците ни все още разчитат на отживяло времето си споразумение в Малта, според което България и Румъния са с поделено влияние между САЩ и Съветския съюз в съотношение 50% на 50%. Такива уговорки между Буш и Горбачов е имало, но процентите вече не са същите. Променени са три пъти – веднъж след разпадането на Съветския съюз през 1991 година, втори път след националната катастрофа през 1996-97 година, и трети път, когато страната стана член на НАТО. 
През 2020 година влиянието на великите сили у нас беше по-скоро 70-30%, с тенденция към нова промяна. Тя започна през февруари миналата година, когато Русия нападна Украйна. В условията на реална война, в която Путин ни обяви за вражеска държава, всякакво руско влияние в България – южен фланг на НАТО, стана неприемливо. Ето защо новото съотношение на силите е по-скоро 85% на 15% в полза на НАТО. И то е такова не защото САЩ и Русия са се договаряли отново. То се дължи на едно скудоумно българско малцинство с руско самосъзнание, което продължава да бъде пета колона на Москва. Именно през него Русия поддържа своите 15% дори и днес, по време на война. Без това малцинство ние сме си 100% НАТО и Европа.

За голямо съжаление, българските политици на прехода масово

проспаха тази голяма промяна в процентите

Всички те продължават да схващат себе си като пазители на територия, която е поделена между великите сили поравно, и в никой случай не зависи от своите граждани.
Истината обаче е, че такива политици са отживелица. България има нужда от енергични и ясно ориентирани към НАТО и Европа държавници, които виждат бъдещето ни в свободния свят на свободните държави. Дори дълбоката държава трябва да осъзнае това накрая.

Какво ще стане с Божков оттук нататък е неясно. Без външна подкрепа, и с толкова много вътрешни врагове, той се намира в безизходна ситуация. По-скоро в ситуация с един изход. Но не е само той. Останалите, политиците на прехода като Борисов, Доган, Нинова, Радев, и още много други, са в същия капан като Божков, само че с политически характеристики. Ако те не разберат, че уговорките с процентите свършиха и руското влияние у нас е нетърпимо, ще се окажат на бунището на историята. 
Всякакво приклякване, снишаване и почесване по тила, само утежнява тяхната съдба. България назад не може да се върне – нито към поделено руско-американско управление, нито към източна диктатура. Забравете за процентите, ние сме вече 100% европейска и натовска държава. Останалото са утопии на объркани хора - това е истината!