Росен Йорданов*

Нека да поясня защо си позволявам от публични жестове, дребни грешки и други сигнали, идващи от паралингвистичното и невербалното поведение на публични лица, особено напоследък да правя някои изводи и заключения за тяхното душевно състояние, намерения и мотивация, и за това, което всъщност се изразява в тяхното поведение. 
Особено в практиката ми като криминален психолог, но и като психотерапевт, във фазата, когато е трябвало да провеждам така наречените разузнавателни беседи, криминални интервюта или разпити, и работейки с детектора на лъжата е трябвало да преценявам поведението на хората в ситуации, в които те не искат да го разкриват или се опитват да го камуфлират. 

…Изключително трудно е за

 човек, който не е автентичен, 

да успява да съгласува трикомпонентния канал на посланието, което излъчва със своето поведение – вербално, интонационно и невербално. Премиерът г-н Петков изглежда силно загрижен за това да изглежда невербално и интонационно добре. Очевидно е обаче, че онова което говори, го смущава и така прилича на човек, който наскоро се е запознал с този проблем или някой му е казал нещо и той е попрочел нещо кратко по тази тема ( обтегнатите отношения между София и Скопие заради наложеното вето за стартиране на преговорите на РС Македония за членство в ЕС – бел.ред.). Тази тема не му е близка, не влага страст в нея и затова бърза да измести тежестта към връзката София-Скопие. Като цяло той не е ангажиран по тази тема, което създава тази, нека да я нарека, 

вербална салата от накъсани изрази,

прекъснати изречения, засичания и усещания за несигурност в гласа. Това обърква хората, защото той не довършва изреченията си. Тоест, от една страна имаме непознаване на темата, от друга страна – това е тема, която той трябва да отметне от списък с приоритизирани задачи, които някой друг му е написал. И на последно място – да се опита да изглежда солидно, контролирайки най-вече представянето си, имайки някакъв характерен маниер на поведение, което да контролира как изглежда пред публиката. Например, необходимостта да прави добро впечатление, когато говори по теми, които определено не са му интересни и определено не отразяват доброто разбиране за ролята, в която се намира. Защото един председател на МС трябва да е наистина стратегически ангажиран с много въпроси, голяма част от тях не са в някаква тясна специалност, не са в някакъв тесен прагматичен интерес. На г-н Петков очевидно му е трудно да влезе в тази роля и това довежда често до тревожни въпроси. Защото когато правиш поредица от вербални грешки и настояваш, че е "королация" (думата е корелация - бел.ред.), дума, която той употребява няколко пъти, това вече създава впечатлението за тази неавтентичност, на прокрадваща се неангажираност, на лека досада, опит да отбие номера с такъв стил на говорене, че да изглежда готин. Това обаче започва да му създава 

сериозен проблем с автентичността

А когато има проблем с автентичността, в зависимост от контекста, хората си задават винаги два въпроса. Единият е дали това, което говори премиерът, го казва от сърце или дали моралната страна на въпроса е ОК, дали е честен и открит. И вторият – какъв е умственият му капацитет, умственият му багаж. Какво се опитва да скрие – непочтените си намерения или слабата си информираност. Защото обикновено хората се опитват да заблуждават по тези две причини. 

Усмивката на премиера може да прилича на маркетингов опит да изглежда като американските президенти. Но когато преиграваш – затова също се изисква талант. В едно от интервютата за наши медии аз коментирах, че някои неща са заровени по-дълбоко при Кирил Петков. По начало склонността към такава градация, към преувеличаване на нещата, когато тя е постоянна характеристика на поведението, си струва да се замислим дали това е просто игра на роля или е някаква иманентна характеристика на самия човек. Аз подозирам, че неговото поведение особено много напомня на състоянията, през които всички ние преминаваме. Говоря за така наречената „възраст на грацията“ (между 3 и 6 години според Ари Валон), в която човек по един наивен, по детски неумел и нахален начин се опитва да аташира своя АЗ за първи път сред възрастните истински. Но ние много често засядаме в някои етапи от своето развитие и пренасяме някои характеристики. Ето това е нещото, което съдържа феномена – винаги да ме харесват, винаги да ме одобряват, дори ако усещам, че много не ме одобряват, аз ще преувелича малко, за да получа одобрението им. Ще разкажа малко по-цветисто историята или направо ще излъжа. А за тази възраст са много характерни така наречените фабулации, тоест склонността да преувеличаваш и да изглеждат постоянно чаровен. Което довежда до един чисто комуникационен проблем в поведението. А поведението интонационно следва едни закони – когато човек започва една комуникация, особено публична, трябва да започне с ведър, приятелски глас, който да звучи жизнерадостно. Но когато започне да обсъжда сериозни теми, той или започва да говори по-сериозно, имам предвид да спечели доверие или като човек, на когото може да му се има доверие по темата. Един от известните изследователи го нарича „зеления“ или „синия“ глас. Синият глас е гласът на авторитета, с този глас обикновено говорим по теми, които общо взето познаваме добре и сме уверени. Със зеления глас говорим, когато искаме някой приятел да ни сподели нещо или ние искаме да споделим на някого нещо, или искаме да говорим с тревога, със загриженост, с любов, тоест все силни чувства, с които ние създаваме близост в контакта. При г-н Петков се получава една изравненост. Той започва с така наречения "жълт глас" или ведрия глас и го задържа почти до края. Което обаче създава това впечатление, как да го кажа, на 

почти налуден оптимизъм

И думите го следват – „ще бъде това“. Вижте колко често се използват „ще бъде това“, „ще стане това“. Това се отнася и до Бойко Рашков – „ще разкрием“, „ще покажем“, а вече минаха 7-8 месеца, но нищо не е показано. Това бъдеще неопределено време отива в този оптимистичен фокус, който създава впечатлението за тези фабулации, тоест склонност да се преувеличава, хипертрофиране на необходимост да получиш през цялото време одобрение, обаче липсва усещането за ангажираност, за автентичност, например по темата за Македония. Дори и да не си запознат, тя е дълбоко свързана по някакъв начин с всеки българин. Как една книга да не прочетеш по темата, все пак министър-председател си. На г-н Петков му личи, че не е чел. На него просто са му дали някакъв лист, това е мое подозрение, разбира се, не го твърдя със сигурност. Но подозирам, че г-н Петков е 

неподготвен

по темата сериозно…

За да познаваме един човек, трябва да съдим по неговите действия. Много малко се споменава за това, как г-н Петков е направил своя избор преди години, когато е създадена „Да, България“, а той е един от нейните създатели и учредители. Малко след това се появява негов прагматичен интерес, свързан със Софийския университет и с негови бизнес-интереси, и с тези продукти, които той предлага на пазара, както и със създаването на харвардски курсове. Оказва се обаче, че има едно условие – курсовете не могат да се водят от човек, който се занимава с политическа дейност. Г-н Петков без да се замисля веднага напуска политическата партия. Така че, ако трябва да преценяваме - дали г-н Петков е човек на идеите, онзи вдъхновен младеж, който мечтае – защото той това ни представя, тъй като мечтателността е характерна за младостта и тя е простима. Но в този конкретен случай той е действал изключително прагматично и си е гонил неговия интерес. На мен неговата усмивка не ми дава увереността да му вярвам. Макар всичко, което говоря сега, искам да не се случи, всичките ми съмнения да отпаднат и да имат този просперитет и успех, който те обещават. Но няма как да бъда спокоен, тъй като виждам изборите на г-н Петков. Виждам, че той избира прагматичността без да се колебае. Някои коментират 

дали той не страда от ефекта на Дънинг-Крюгер 

Това е едно специфично разстройство, при което човек няма самокритичност, усещане, че е неграмотен, некомпетентен и незнаещ. Казвам го предвид начина, по който той премина през морални, законодателни казуси…Няма да забравя първото му публично участие, когато  с пълна увереност заяви, че в Българската банка за развитие са дадени кредити само на 8 фирми. И аз понеже не знаех тогава за какво става дума, си казах – това е скандално, това е абсурдно, ако е истина - просто е безобразие. После се оказа, че това не е така, но на никого не му направи впечатление. Да кажеш само 8 фирми, а след това да се обясняваш, каква е истината. Този случай беше само сигнал. После заговори за пет моста, десет моста, после се мина на темата за язовири…Всичко това говори, че когато си движен от прагматичен интерес и си заседнал във „възрастта на грацията“ си склонен към фабулации, тоест склонен си да приемеш за истина онова, което си мислиш или искаш да бъде за тебе истина, вместо да отразява цялата истина.

* Коментарът е направен по ТВ „СКАТ“, текстова адаптация – Faktor.bg