Димитър Попов

След посещението на Зеленски пролича, че ние имаме две официални външни политики, които взаимно се отричат, и това вероятно е принос в теорията за националната държава и нейния интегритет. Правителството покани украинския президент, за да му демонстрира своя евроатлантически характер, да му обещае оръжия и боеприпаси, да направи сделка за ядрените реактори и да покаже на съюзниците, че 

вече не сме колеблив член на НАТО

Румен Радев от своя страна изложи пред Зеленски другото, проруското лице на българската политика – че сме за руски мир и за проруски неутралитет, а украинците трябва да се предават докато е време. 
Така Зеленски си е тръгнал оттук съвсем объркан човека. Сякаш е бил в държава, облечена с едно от онези якета с две лица - дето  като им обърнеш хастара, получаваш съвсем различно яке.
Във всяка нормална държава този разнобой на институции е абсолютно недопустим. И в българската Конституция ясно е казано, че външната политика на страната се определя от правителството и президента няма право да провежда своя политика, 

излагайки на риск интегритета на държавата

 Работата му беше да потвърди решението на парламента и на самото правителство, а то е за помощ на Украйна в тази война. И толкоз! Личното си мнение може да го споделя с Илияна Йотова и с жена си, а не с украинския президент. В този смисъл, на срещата със Зеленски, Радев за пореден път погази конституцията, която смята за основен закон само когато на него му отърва. 
Истината е, че той свикна да управлява сам, да има своя политика, и това правителство сега му е трън в петата, който се опитва да премахне. При това все още има инструментите да го направи. Всички знаят, че освен външната политика, където много от посланиците са негови назначения, Радев контролира и специалните служби, и държавни агенции, както и регулатори с важно предназначение, като СЕМ например. Освен това Радев е говорител и в някакъв смисъл лидер на  Възраждане и БСП, което го прави истинска опозиция на изпълнителната, а и на парламентарната власт. В резюме това означава само едно - че той все още е независим властови център в страната.
Това разбира се, трябва да се промени и Радев трябва да изгуби всякакви шансове за своя, президентска държавна политика, която  разделя българското общество.
Властта може да му бъде отнета по две линии. Първата минава през парламента. Вече има конституционно мнозинство, което може да ограничи правомощията на президента и да го направи

 само фигурант в българската политика

 Другият вариант е да гласуват на Радев импийчмънт заради злоупотреба с власт и многократно нарушаване на конституцията. Дори след него да остане Йотова, тя няма инструментите да води досегашната политика, нито пък има електорална подкрепа, която да я направи лидер на опозицията. Тя не е Радев и това е сигурно.
Втората линия е изпълнителната власт категорично да реформира специалните служби и да уволни кадрите на президента и неговите служебни правителства от цялата администрация. 

Защо това не се случва?

Ключът за елиминирането на Радев е в Бойко Борисов и в ГЕРБ. Само те могат да организират парламентарно мнозинство за ограничаване на неговите правомощия. Единствено Борисов може да развърже ръцете на Денков и Габриел за уволненията на Радевите хора. До момента обаче той не го прави. И причината е съвсем очевидна – той не вярва, че тази „некоалиция“ с ПП-ДБ ще изкара цял мандат. Кабинета, и това се вижда от всички, има много неясно бъдеще. Още следващата година може да има нови предсрочни избори, а тях ще ги прави пак Радев и негово служебно правителство. 
Вече няколко пъти се доказва през последните години, че който прави изборите, може да планира и крайния им резултат. Да припомня само признанието за ала-бала през 2021 година, после лошия резултат на ДБ и ПП през 2022 година, когато се скараха с Радев, а преди това неочакваната победа на Слави Трифонов, заради която 2% от гласовете бяха броени 3 дена. По тази причина Борисов не иска да е скаран с Радев ако ще има предсрочни избори. Война с президента той ще води само ако е сигурен в съюзника си ПП-ДБ и в неговото желание да изкарат цял мандат заедно.
От ПП обаче доказаха, че в политиката имат поведение на 

амбулантни търговци, 

които гонят бърза печалба от днес за утре. Коалирането с такива е много трудно, защото приличат на дребен мошеник, който не предвижда последиците от своите тарикатлъци. Кирчо и останалите определено не са надежден стратегически съюзник и Борисов има всички основания да не им вярва на обещанията за ротация, както и на кадровия подбор. За него истинската гаранция е само коалиционно споразумение и той съвсем ясно им го каза. 
От ПП обаче категорично отказват засега. Може би защото все още не разбират, че истинският враг е Радев и че Борисов е единствения им съюзник. Кирчо и останалите са заети с други дела -  да излъжат избирателите си, че управляват сами, че не правят коалиция и че не зависят от Борисов. Като в детската градина – децата слагат костюм на Супермен и са сигурни, че другите деца им вярват, че могат да летят. Не знам дали избирателите им са в детската градина наистина, но ако е така, избирателните права трябва да се дават само след психологически тест за годност. /Това е шега, разбира се, аз съм демократ, и малоумните имат право да гласуват…/
С такъв партньор обаче Борисов е несигурен за бъдещето и докато  няма подписано коалиционно споразумение с ПП, той винаги ще е с единия крак извън тази коалиция. Ще си запази отворена вратичка към Радев и няма да подкрепи решителни реформи, които да доведат до война с президента. Борисов отлично знае не само как се правят избори. Радев все още е политика с най-висок рейтинг в страната, а 

вдигнатият юмрук носи неприятности

 Освен това една трета от българите, които имат русофилски забежки, стоят зад президента, а това е нож с много остриета в тази политическа криза.
Та ако трябва да отговоря на въпроса защо Радев все още е фактор и в изпълнителната власт, и в съдебната, ще кажа: вината е на „Продължаваме промяната“. Техният отказ от коалиционно споразумение блокира всички реформи и прави изпълнителната власт нестабилна и негодна да управлява истински. 
Защо го правят Кирчо и останалите? Ако забравим, че самата им партия е отроче на президента, създадено с негативен кадрови подбор, единствената видима причина остава техният дилетантски инат да се правят на юнаци пред Борисов. 
Все пак в тунела има светлина и тя идва от ДБ, които много добре разбират логиката на Борисов. Те също искат подписано коалиционно споразумение, както е известно. Вероятно защото познават амбулантния манталитет на Кирчо и знаят, че в момента гаранцията за пълен мандат липсва. Преди местните избори обаче Христо Иванов и Атанасов няма да се скарат с ПП на тази тема. Те се надяват да пробутат някой кмет на голям град, като използват техни избиратели, така че до есента ще се съобразяват с дилетантските напъни на Кирчо да го играе супермен. 
След местните избори обаче аз очаквам силен натиск върху ПП за коалиционно споразумение. И той ще дойде от три страни – ГЕРБ, ДБ и посолството. Според мен споразумение ще бъде подписано в края на краищата, и тази смешна ротация на премиери ще отпадне още преди Нова година. Ако това се случи, този кабинет, вече коалиционен, може да си изкара и пълния мандат. 
Иначе, до местните избори смешни сцени като срещата на президента със Зеленски ще продължат да се случват. Не дай боже обаче да ги виждаме и след това!