За 1000 дни превърнаха Русия в световен парий, с който никой освен режимите в Техеран, Пхенян и Пекин не иска да взаимодейства

Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България

„Хотели быть лучше, получилось как всегда!“. Тази фраза, излязла из устата на бившия руски премиер Черномирдин, по отличен начин описва днешната действителност в една азиатска по същество империя, недобавила нищо в световното развитие на човечеството. И не – Гагарин не е летял първи в Космоса, ако бързате да ми посочите този пример. По тази тема е изписано достатъчно, за тези които имат желание да се информират. Темата днес е далеч 

по-черна: 1000 (ХИЛЯДА!) дни

 от началото на пълномащабната агресия на 24 февруари 2022 г. на Руската федерация срещу свободна и независима Украйна. 1000 (ХИЛЯДА!) дни на смърт, разрушение и милиони човешки трагедии, само защото един вманиачен диктатор е пожелал да бъде „лучше“ и да остане в историята като цар Владимир Велики. Да, ама не. Вместо „Киев на три дня“ и парад по „Крешчатик“ какво имаме днес: 

- Силна и обединена украинска нация, устремена към Европа и ненавиждаща източния си съсед.

- Силна и боеспособна украинска армия, която никога няма да прости на своите източни съседи хилядите осакатени и загинали, заради лудостта на един сатрап, украински мъже и жени. 

- За десетилетия напред рухна митът за „втората по сила“ армия в света. Кавичките не показват само цитат, а и иронията в подобно твърдение. Особено първите месеци от войната показаха една тромава, аналогова, дезориентирана и склонна към мародерство руска армия. До колкото може да се нарече „армия“ сбирщината от руснаци от дълбоката руска бездна, плюс буряти, чуваши и калмики, грабещи перални и тоалетни чинии от украинските къщи. Същите, които в свободното си от мародерство време избиваха украинци с вързани с тел зад гърба ръце – нищо ново за „самая могучая“, да не забравяме зверствата на Червената армия в Източна Прусия през Втората световна война. 

- Тези 1000 дни окончателно 

превърнаха Русия в световен парий,

с който никой освен подобните режими в Техеран, Пхенян и Пекин не иска да взаимодейства. Последното, планирано да бъде своеобразен апотеоз, събиране на държавите от БРИКС в Казан (Русия) само потвърждава горното твърдение. Не беше взето нито едно важно решение, дори ключови държави като Индия дадоха заден ход по редица руски предложения. 

- НАТО, този непрекъснат кремълски кошмар, се събуди от будната кома, в която беше изпаднало през 90-те години на ХХ в., та чак до 2022 г., благодарение не на последно място и на западни „лидери“ като Шрьодер и Меркел. Днес на дневен ред идват нови европейски лидери като Анджей Дуда и Доналд Туск, като Кая Калас и Клаус Йоханис, които имат много ясна представа с какво и с кого си имат работа. От тях няма да видим срамни танци с Путин, като този на австрийската външна министърка Карин Кнайсъл. 

- Инвазията на Русия в Украйна не само не отдалечи НАТО от западната граница на Руската федерация, но дори напротив – с влизането на неутралните (до този момент) Финландия и Швеция 


границата на Русия с НАТО буквално се удвои

 Нещо повече – почти всички държави от Алианса започнаха да актуализират своите военни планове, в т.ч. и увеличаване на числеността на Въоръжените си сили и технологичната им модернизация. С изключение на България, но ние имаме далеч по-важни задачи – като да изберем председател на Народното събрание, например… 

- Нападението на Русия срещу Украйна от 24 февруари 2022 г. ще коства много на Русия, не бива да имаме съмнение в това. На първо място ще коства „царската корона“ на Путин. Бъдете сигурни, такива провали в Московията не се прощават. Който не вярва – да се поинтересува какви са съдбите на Павел I или на Никита Хрушчов. 

- Можем да сме абсолютно сигурни и че в Пекин много внимателно следят всички военно-политически и икономически аспекти през последните 1000 дни. Нито един от тях, нито един (!), не е в полза на Русия. Въпрос на време е Пекин да поиска картите да се свалят на масата и да получи официално това, което и сега де-факто притежава: необятните ресурси на Сибир. 

Вместо заключение, нека

 да сведем глави 

пред паметта на всяка една украинска жертва, пред всяка една украинска съдба, пред всяко едно украинско семейство. За отсрещната страна – за руските жертви и руските съдби нямам сърце и нямам съжаление. Никой не ги е викал в Украйна, никой не ги е искал там. Руският народ трябва да премине през катарзиса на германския народ след Хитлер, ако това въобще е възможно в мисловната парадигма на народ съставен от крепостни и колхозници. Едва след катарзиса, ако той въобще се случи, трябва да мислим за допускането им и то с много големи условия, отново сред цивилизованите народи. До тогава – санитарен кордон и да си стоят там където са сега – в царството на Мордор. Пардон – на Путин.