Американският историк и философ Тимъти Снайдър, професор от Йейлския университет, е категоричен, че Русия и нейният президент Владимир Путин водят политика, основана на геноцид, включително по отношение на Украйна и украинците. Ученият приведе доказателства за това въз основа на шест индикатора за геноцид. Той разви тезата наскоро си пред участниците в конференцията "Международното право против геноцида", организирана от германския Център за либерална  съвременност LibMod в Берлин. 
Изказването му беше публикувано от изданията "Европейська правда" и "ГОРДОН":  
Умисълът за геноцид в тази война беше ясен дори преди да е започнала самата война. Изявление на Путин от средата на 2021 г., беше неприкрит геноцид. Езикът, който руснаците използваха в дните преди войната, също  беше явен геноцид. 
Безпокои ме, че страни като Израел и Германия, чийто конституционен ред и чиято всекидневна политическа реторика в голяма степен са свързани с историческия факт на Холокоста, така бавно осъзнаха очевидния геноциден характер на тази война. И не говоря за обществото, а за правителствата — толкова малко направиха, за да попречат на това. Мисля, че 

това е особено тъжно

Струва ми се, че в тези дискусии за умисъла, когато цитираме конвенцията против геноцида от 1948 г., хората се хлъзват към някакво наивно конструиране на човешката природа, което изглежда приблизително така: ние трябва да проникнем в разума на човека. А при следващата стъпка идва признанието: "Разбира се, ние не можем да получим реакция от съзнанието на този човек." Виждали сме такива неща през цялото време откакто е в сила конвенцията срещу геноцида от 1948 г. досега.
Предполагам, всички смятат, че се подразбира от само себе си, че Холокостът е пример за геноцид срещу евреите. Но е трудно да се намери фактически алгоритъм или фактически момент, за който да може да кажем: ето това е моментът, в който знаем 

какво е ставало в ума на Хитлер

 по отношение на Холокоста. Това е казус, при който историците съдят за умисъла въз основа на обстоятелства, изявления, съвпадения. Това трябва да правим и в режим на реално време. Не искам да кажа, че сега в Русия времето е такова, както тогава в Германия. Казвам това, защото разбирам, че нацистка Германия е очевиден пример за геноцид. И смятам, че дори с толкова очевиден пример, ако приложим стандарта за изучаване на нечий разум, никога няма да намерим това, което търсим. 

Първият индикатор за умисъл за геноцид може да бъде извлечен от колониалната история. Това може да е описването на дадена държава като непълноценна. Колониалните държави при сблъсък с други политически единици обикновено не ги признават за държави. И това е прологът към показателя за предстоящ геноцид. 
Вторият индикатор е от ХХ век. И това описанието на даден народ като ненарод, на обществото като необщество, нацията като ненация – социална група, която не е била призната като такава.
Третият индикатор също е от ХХ век. Той е отричане на това, че хората са хора. Сблъсквате се с представители на човешка група, но твърдите, че по една или друга причина те всъщност не са хора. 
Четвъртият индикатор се наблюдава от края на ХХ век досега ретроспективно. Това е случаят когато хората отричат наличието на предишен геноцид. В действителност това означава, че хората искат да извършат геноцид над геноцида, за който говорят. Очевиден пример може да са неонацистите, които отричат Холокоста. И смисълът на това, разбира се, не е в това, че отричат Холокоста, а в това, че тези хора искат да се случи такова събитие. 
Още един индикатор – не от историята, а от настоящето, от теория на няколко десетки години, която сега е широко разпространена в целия свят. Става дума за това, което наричаме 

идея за замяна

 За това, че други хора идват и заемат нашето пространство, заменят ни – и затова би било правилно да заменим тях. В действителност е имало нещо подобно в нацистката представа за света, както и в путинския светоглед.
Шестият индикатор никак не е исторически, но мисля, че си струва да го споменем защото без него е трудно да разберем съвременната руска практика. Последният индикатор, който си струва да споменем  – това е постмодернистичният показател, изразяващ се в това,  че претоварвате системата. Привеждат се толкова доказателства за геноцид и на теория, и на практика, и в изявления, че накрая хората започват да питат: "А наистина ли това е геноцид?"
Парадоксално е, но смятам, че проблемът днес не е в това, че не достигат доказателствата за геноцид. Смятам, че проблемът днес е в прекомерно многото доказателства, както от гледна точка на извършването на престъпления, така и от гледна точка на умисъла.
И значителният излишък довежда до цикъл, при който хората си мислят: "Не съм сигурен дали това е геноцид." А после казват: "Хубаво е, че са налице всички тези доказателства, но са ми нужни още повече доказателства." И този цикъл може да продължава безкрайно и да вдига стандарта за това какво е геноцид. И съм убеден, че това действително се е случвало.  
Уверен съм, че в конвенцията от 1948 г. става дума не само за  самия геноцид, но и за подстрекателството към геноцид, което се смята за престъпление в същата степен, както и самото престъпление. 
По-нататък искам да обърна внимание на това 

как шестте индикатора за умисъл се проявяват в събитията от последните осем месеца

 или дори по-рано.
Първият, както споменах, е колониалният — отричането на това, че държавата е държава. Путин отрича, че Украйна е държава, най-малко от 2011 г. и това се прояви съвсем ясно в периода от 2013 г. до 2014 г., когато течеше подготовката за тази война. То присъстваше в руската риторика и през 2021 г., и по време на войната - това беше отказът да се признае украинската държава, украинското правителство, украинските служители като такива. В действителност съществува системна практика за словесно насилие по отношение на всички възможни украински институции.
По отношение на втория индикатор – отричането, че цял един народ настина е народ – Хитлер дава много добър пример чрез дискусията за евреите. В книгата "Моята борба" той описва евреите като непринадлежащи към тази земя, те са пришълци, не са тукашни, не принадлежат на мястото, където се намират. Това поразително прилича на начина, по който Путин разсъждава за украинците. В руската пропаганда изобщо е създадена представа, че в Украйна има истински хора и тези истински хора са руснаци, но по някакъв начин ги управлява тънка прослойка екзотични хора от други места, пришълци. Пропагандистите наричат тези хора по различни начини: поляци, хабсбурги, нацисти, евреи или европейци. Винаги става дума за хора, които натрапват себе си на украинците. Някакви пришълци, обслужващи международен заговор. И ако тези хора бъдат изтребени, естественият ред ще бъде възстановен, на Земята ще останат правилните хора. 
Това, разбира се, е логиката на книгата "Моята борба" по отношение на евреите. И тази логика днес бива демонстрирана по руската телевизия. Наскоро Павел Губарев (бившият водач на „ДНР“ – б.р.) говореше за унищожаването на много украинци. Това е логиката да бъдат изтребени всички, които се смятат за украинци докато не останат само хора които „разбират“, че са руснаци. 
Третият индикатор – отричането, че хората са хора. Наскоро беше излъчено пропагандистко предаване с участието на Губарев, с водещ (Владимир) Соловьов – тук се сблъскваме с идеята за това, че украинците са обсебени. Това е причината за съществуването на Украйна: хора, обсебени от дявола. Може да изглежда, че това лесно може бъде отхвърлено като смехотворно, но то е доста широко разпространено в руските дискусии за Украйна. И дори го откриваме във фашистката теория на Иван Илин – мислител, когото Путин постоянно цитира през последното десетилетие, спомена го и съвсем наскоро в речта си за референдумите на 30 септември, с идеята, че украинците всъщност са слуги на сатаната. Това понятие се е вкоренило много дълбоко в руския християнски национализъм или в руския християнски фашизъм, където сатаната се асоциира с евреите. Така че, тук имаме истинска нацистка идея.

За четвъртия критерий – ретроспективното отричане на това, че е имало геноцид – също има множество свидетелства. Сред тях са законите за паметта, забраняващи на хората да говорят за съюза с Хитлер от 1939 г. Официалната политика по отношение на Гладомора в Украйна ескалира дотам, че в окупирания Мариупол премахнаха паметника на Гладомора. Същността на руския аргумент за Гладомора е, че той не е бил политически мотивиран, било е просто стихийно бедствие или някакви административни мерки. И казвайки това, руснаците същевременно се опитват да спрат водоснабдяването и електрозахранването на украинците, които ще страдат и милиони от тях може да умрат. Когато отричате, че в миналото е имало политически мотив, вие ще отричате наличието на политически мотив и в бъдещето. Вие просто ще казвате, че всичко е станало по естествен път. 

Индикатор номер пет – това е съвременната теория за заместването, основана на идеята, че ни заменят други раси. Самият Путин е привърженик на това, добре известно е неговото безпокойство по отношение на руската демография. Теорията за заместването шества в Telegram-каналите на частната армия "Вагнер", която воюва в Украйна. И трябва да отбележа, че заместването, за което те говорят, не се ограничава с украинците. В продължение на цялата война в Украйна загиналите на фронта мъже от коренните народи на Руската федерация са твърде несъразмерно количество. 
Междувременно жените и децата от Украйна се извозват в Русия на основание, че са "бели" и затова може да бъдат асимилирани от руското население. Така че, това е видоизменение на онова, което фашистите са виждали като замяна.
Конкретен пример за това са кримските татари, коренни жители на Кримския полуостров. Те са подлагани на много вълни на депортация, и през пролетта на 1944 г. при (съветския диктатор) Иосиф Сталин е бил депортиран последният кримски татарин.  От 1991 г. много успяха да се върнат. Но при сегашната руска окупация те са подложени на засилен натиск и в момента ги мобилизират, за да умрат някъде в Украйна. Така че, в това има елемент на геноцид, който също смятам, че излиза от украинските рамки.

И накрая – шестият, постмодернистичният индикатор. Мисля, че 

Русия нарочно претоварва системата

 Тя се опитва да направи нещата трудни за разбиране просто чрез натрупване на твърде много доказателства. Това става на определено качествено ниво. Когато руснаците  твърдят, че украинците са нацисти, това разбира се, ви хвърля в недоумение. Но знаете, че в основата си това е фашистка практика. Защото разделя света на "нас" и "те". Това е фашистка практика в смисъл, че то е просто език на омразата. Когато руснаците наричат украинците нацисти, те просто имат предвид, че това са някакви нечовешки същества, които заслужават това, което получават. С отричането на украинската държавност е почти същото. Практикуват го толкова много, че губим чувствителност към това. 
И всеки ден има някакво действие, което нарушава конвенцията за геноцида. И се боя, че се пресищаме с това със седмици и месеци. Нашата чувствителност се притъпява и ние просто очакваме повече и повече. 
Така че, моят последен извод е в това: длъжни сме да бъдем много внимателни, за да не влезем в някакъв извратен цикъл на доказателства. Умисълът тук е много ясен по историческите му мерки. И мисля, опасността е в това, че заради съществуването на толкова много доказателства за умисъл ще продължаваме да отлагаме в очакване да се появи нещо още по-ясно. Но, според мен то без друго беше ясно в продължение на много дълго време.

Редакция и превод: Faktor.bg