Иван Ибришимов

Н. Пр. Елеонора Митрофанова може да има голям международен опит, да е любител на поезията и да има странно разбиране за иронията с московския сняг в София, но определено няма необходимия дипломатически такт, за да знае къде да спре словоизлиянията си. „Русия не води каквато и да била незаконна дейност срещу България. Стига сте правили шоу по тази тема“, заяви безапелационно посланикът по повод шпионския скандал.

Щрихи от имперските отношения към „губернията“
Много ми е любопитно какво е руското разбиране за „незаконна дейност“, след като в Кремъл разглеждат анексията на Крим, окупирането на територии в Грузия и Молдова и поддържането на войната в Донбас като законни? Колкото до „шоуто“, поне на мен ми е безпределно ясно, че ако ще да изгоним всички руски дипломати и в посолството останат само чистачките, и те пак ще продължат да шпионират. Така им е вменено.

Имперското чувство за всепозволеност и ненаказуемост

е имплантирано в мозъците на руските дипломати и единствено безкомпромисното противодействие на засегнатите държави, като Полша и Балтийските републики примерно, облечено в защитната мантия на НАТО, е в състояние да го парира. Доказателство за думите ми е и наглото изявление на вездесъщата говорителка на руското външно министерство Мария Захарова, която между другото заявява по същия повод: „Отново призоваваме официална София да прекрати участието си в „лова на вещици“, нанасяйки вреда на националните интереси на самата България. Крайно време е да се върнем към конструктивния двустранен дневен ред, който е много по-естествен за руско-българските отношения“. Тук имаме едно завоалирано признание, че по цял свят руските дипломати се занимават предимно с „вещерство“, като евфемизъм на шпионажа, но също така и формулировката „конструктивен двустранен дневен ред“, който бил „естествен“ за отношенията помежду ни. Зад думичката „двустранен“ ясно прозира желанието за игнориране от руска страна на българското членство в ЕС и НАТО, докато зад „конструктивен и естествен“ наднича „братската дружба“ от преди 1990 г. 
Умишлено се забравя, че точно по онова време на „Големият брат“ българинът научи каква е разликата между деленето „по братски“ и „по равно“. По повод монополните цени на газа, безпардонно налагани от Русия на България, през 2015 г. президентът Росен Плевнелиев саркастично вметна, че „понякога по братски хич не е по равно“. И беше 100 процента прав.
„Във вреда на националните интереси“ си е скрита икономическа заплаха, която сама по себе си е необятна тема.
В крайна сметка може да се направи извода, че Русия е обидена, защото вече не може да си разиграва коня, както е свикнала и както продължават да я убеждават агентите й на влияние у нас, които без или със заплащане играят също своите шпионски игри. Точно затова

Шоуто трябва да продължи

Не искам сега да ровя в серистата среда на кадрова политика на институциите пряко свързани с националната ни сигурност. Ще напомня единствено, че там където гриф „Строго секретно“ и нагоре са всекидневие, има цели династии с бетонни глави и щамповани петолъчки, които от десетилетия са имунната система на руското влияние в България. С чувство за недосегаемост те реагират остро срещу всеки проникнал в системата с различна от тяхната кръвна група. На такива места може да помогне единствено скалпел, но засега хирурзите са кът. 
Същите тези „витязи“ с горещи сърца отказваха с години да предадат по закон архивите си на държавата. И защото в случая говорим за пробив във военното министерство ще посоча, че когато навремето министърът на отбраната Николай Ненчев разпореди и наложи по закон предаването на основната част от архивите на военното разузнаване и контраразузнаване, срещу него започна неистова кампания с всички известни средства – от открити заплахи и шантаж до прокуроски обвинения и скалъпени дела по всякакъв повод, част от които се влачат до днес. Сега има симптоми, че палачинката се обръща и ми се ще да вярвам, че прокуратурата и съдът ще се справят.

Оптимистът е добре информиран песимист

От друга страна съм песимист при наличието на 87 души свързани с комунистическата ДС в партийните листи за изборите през 2021г. /!/. Това е абсолютен нонсенс, защото така отново се открива възможност на възлови места и във възлови институции да попаднат хора с евразийско, а не с евроатлантическо мислене. И защото българският съд за пореден път регистрира и допусна до изборите партии с изявена проруска, антисъюзническа и антибългарска нагласа, които действат на ръба на закона. Нито от тях, нито от БСП, АБВ и присъдружните им организации очаквам да прочистят листите си. Не очаквам намеса и от страна на президента, защото и той, и екипът му са като фосили от времето на Варшавския договор.
Дано поне претендиращите за демократични, патриотични  и десни партии се освестят. Тъй като Русия сега не може да си позволи да действа грубо и ще търси политическия обрат у нас чрез избори, такова прочистване вдясно ще ни даде искрица надежда, един вид.