Ще изчукам моя вот машинно

Христо Слави Рачев

Човекът с цветната хавлия е току що уволнен от казармата. Годината е 1965, може би сме някъде в Слънчев бряг. С тази хавлия и тъмни кръгли очила обиколих България покачен на един грухтящ мотор ИЖ - 350 кубика. Управляваше го бъдещият астроном и доцент по лавините към БАН, моят приятел Николай Михневски. Вчера си говорихме за изборите, днес ще го изненадам, от архивите ми се хлъзна и тихо се приземи на пода този кадър. Английското такси, декорирано с надписи и имитация на дупки от автоматен обстрел, е на четирима англичани. Поне единият се казваше Джон. Запознахме се на плажа, докато пеехме Love me do, незабавно получиха гърч от смях на произношението ни, докато ни пишеха и припяваха точните думи стана ясно, че не могат да уцелят нито един верен тон. После ги бихме на бридж, те пък левостранно изгоряха от българското слънце и започнаха да се карат. Как страната на лордовете ще загуби от

нещастници арестувани в оруелска България

Разделихме се с тъга. 
Имаха право да обикалят света, ние да бъдем застреляни на всяка от българските граници. 
Тогава чух за първи път Day tripper на Бийтълс. Усещането, е като доживотен затворник едвам доловил в килията си далечен смях на жени. Беше разтърсващо. И сега, като чуя интродукцията на китарата, изпитвам същото усещане, ослепителен поток от светлина, океанския бриз на свободата. Три кафета на екс. Дамски гърди с кози профил, които се разстилат върху мен. Някакво необяснимо ликуване, което може да предизвика на секундата, само музика кодирала в себе си копнежите на съвремието. Оплешивяхме, но още харесваме дългокосата хармония на поп групите, тяхната емоция, протест и лирика. Защо в България има над два милиона души, които не се вълнуват буквално от нищо. 

Напикани търчат, първи да гласуват за миналото

Не са ни виновни великите сили. Проблемът ни е в тези над два милиона българи. Ние сме си виновни братя и сестри. 

Имахме достатъчно време да извършим спокойно лустрацията и придобием полагащото ни се европейско лустро. 

Вижте малките Финландия, Естония. Отивам със свито сърце на избори. Моят скромен глас ще бъде задушен от стотици патриотарски възгласи и маанета. Неуки чалгари ехолалят за референдене и мажоритарноост, екзалтираното овчедушие топурка подир тях и не вижда пропастта. Съвсем отчетливо на хоризонта се вижда и познатия до болка “мяхкии знак” на новопоявилата се чуждоземска партия. Въпреки това ще отида и ще изчукам върху машината, ясно и отчетливо партията и преференцията си. Здраво и без грешка ще ги изчукам. Бюлетините и химикалките са за онези над два милиона, които е възможно да са набъбнали до пет, без да сме ги усетили.