Димитър Попов

Дневният ред на това правителство вече отговаря на едно от важните обществени очаквания – да се сложи край на грубата намеса на Русия в българската политика. И като се погледнат точките в дневния ред, това без съмнение е добра новина: 
Депутатите вече гласуваха разваляне на концесията за пристанището Росенец, което от години не е българска суверенна територия; 
Премиерът Денков официално обвини служебните правителства на Радев в далавери за милиарди и даде доста папки за бивши министри на прокуратурата;
Сменен статута на Паметника на съветската армия в София и той ще бъде преместен, заедно с паметника на Альоша в Пловдив, на друго, по-закътано място; 
Правителството най-сетне прояви интерес към собствеността върху комплекса Камчия, който от години се използва от руската държава за шпионски действия срещу България, и дори обърна внимание на заканите на руския депутат Толстой, че Русия готвела кримски сценарий за българското Черноморие;
МС прави опит да развали споразумението, което Радев подписа с турската газова компания Боташ, отваряйки така вратите на Газпром за нелегален внос на руски газ в ЕС;
На корупционния проект АЕЦ Белене окончателно беше сложен кръст  и натресените ни насила атомни руски реактори ще бъдат продадени на Украйна;
Правителството официално се ангажира с военни доставки за Украйна, слагайки край на глупавото увъртане, че уж помагаме, ама не даваме и един патрон на украинците.
Ако изпаднем в оптимистично настроение, можем да решим, че българската руско-мутренска олигархия е в тотално отстъпление. Наистина, Румен Радев, който днес е неин официален говорител, вече е изпаднал в паника, че 

Путин ще си потърси раздадените под масата милиарди,

 и прави невъзможното да спасява застрашените свои авери. Който познава символиката на ГРУ, може дори да помечтае, че скоро наши олигарси ще започнат да скачат от прозорците на осмия етаж, каквато е практиката в самата Русия. И за нас ще стане актуален онзи виц: „Русия била най-демократичната и свободна страна в света, защото можело да скочиш от който етаж си искаш…“
Аз обаче не съм толкова голям оптимист, че да зачертая зависимата от Русия наша олигархия изобщо. Защото това правителство е прозападно наистина, но то има

 слаба подкрепа в очите на българското общество

 Възприема се като сглобка, направена набързо и неспособна да удържи сериозна битка с президента. Той е твърде силен все още, зад Радев има твърде голямо обществено одобрение, а то е като айсберг – когато се сблъскаш с него, разбираш че отдолу има планина, която лесно ще ти потопи кораба. За съжаление кораба няма опитен капитан, няма лидер, който да поведе войната срещу Радев така, че да избегне айсберга. По тази причина от това правителство очаквам минималното – да има правителство - а това е твърде къс хоризонт за неговото съществуване. 
Другата причина за моя песимизъм е, че онзи, който е способен да се справи с Радев, се крие зад кулисите и не подкрепя решителни действия срещу президента. Става дума за Борисов, естествено. Той има причини за такова поведение, и те са най-малко две.  Първата е, че не очаква пълен мандат и предпочита да е добре с президента, ако той пак ще прави предсрочни избори. Втората е, че самият Борисов също има любовна история с Кремъл. В цялото си управление той направи много услуги на Русия, сред които са сюжетите с АЕЦ Белене, с Турски поток, масовото заселване на руснаци по Черноморието,  блокирането на натовска база във Варна, отварянето на специалните служби за руско влияние, както и самото избиране на руския агент Радев за президент. И третата е, че е обиден на ПП-ДБ, а и на едно посолство в София, и то обиден до мозъка на костите си…
Защо ли? Заради събитията през 2020 година, когато новият президент Байдън обяви твърд курс към Москва, а в България посолството можеше да заложи на един от двамата изявени лидери – Радев и Борисов. И двамата бяха в любовни отношения с Москва, всеки по свой начин, разбира се. Защо прозападно настроената общност и онова посолство решиха, че Борисов е по-голямото зло, за самия Борисов сигурно си остава и до днес загадка. Вероятно имат техни аргументи. Резултатът обаче можеше да се предвиди - Радев бързо доказа, че 

прикритието „натовски офицер“ е просто камуфлаж,

 който лесно се сваля. И осъмнахме със смешна сглобка: лидерът на прозападните партии ПП и ДБ да е руска подлога, а Борисов, начело на Граждани за европейско развитие на България, да е смъртен враг за своите съмишленици. 
Е, времето разбира се тече и променя всичко…Днес има ново прегрупиране - сега Радев е по-голямо зло от Борисов и Пеевски, а ПП-ДБ пак смениха радикално курса и макар без фанфари, се сплотиха около двамата в опит да поправят поразиите от служебните правителства на президента.  Пак имаме сглобка, и тя пак е с неясно бъдеще заради хитрия и загрижен за личното си бъдеще Борисов, който прави свои сметки, различни от тези на своите „некоалиционни партньори“. 
На сглобката определено и липсва лидер, за да издържи по-дълго време. За съжаление всички опити на евроатлантическата общност да го създаде, се провалиха. Кирил Петков няма психическа издръжливост, Асен Василев е фокусиран в темата с парите, Лорер търси работа на жена си, а Ленчето забременя, както е редно за една млада жена на нейната възраст. Христо Иванов и Атанас Атанасов са извън кастинга поради твърде голямата си гъвкавост и компромисите с Радев.
Така стигнахме до парадокс – единственият лидер, способен да обедини всички партии от евроатлантическата общност в едно правителство, се оказа посолството…
Това е шега, разбира се. Лидерът все още се издирва. Досега е ясно, че не е премиерът Денков. Аз обаче съм по-скоро оптимист и мисля, че Мария Габриел е подходящия кандидат за обединител на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. Тя има твърда ръка и мъжки размах, който може

 да елиминира разпасаната руска команда

 на Радев, както и задкулисните сделки на отчаяните олигарси. От еврокомисията казват, че е амбициозна, безкомпромисна, не се церемони с кадрите и мисли за крайния резултат, а не за обидените. 
Това ми е достатъчно, за да заложа на ротацията и се надявам, че Мария Габриел ще сложи точката на една дълго продължила руска вакханалия в българската политика. Нямам доказателства, но се надявам…