Александър Йорданов, евродепутат от СДС/ЕНП

Новината е от вторник 28 януари, но едва днес смогвам да й обърна внимание. Защото британците с техния Брекзит ми загубиха времето. Тръгнаха си за своя остров със Споразумение, за което трябва да са ни благодарни. Но поведението на някои от тях в пленарна зала на Европарламента в Брюксел, когато се гласуваше това споразумение, бе отвратително. Имам предвид начинът по който се държаха кокорбашиите на Брекзит, крясъците им, грозните им подвиквания, фукнята с националното им флагче, антиевропейското им говорене. Грозно държане, което за пореден път ме убеди, че няма нищо общо между онази аристократична Англия, за която сме чели в романите и днешните английски политици популисти, които по-скоро приличаха на футболна агитка. Жалко, защото пак ще опрат до нас, до Европейския съюз. Затова пък нашите аплодисменти на благододарност заслужиха онези британски евродепутати, които до последно изпълняваха своите задължения, работеха отговорно в парламентарните комисии и за които Брекзит е тежка политическа грешка. Дано те успеят в следващите години да обяснят това на сънародниците си. А и животът, убеден съм в това, си знае работата. Той ще постави 

джонсъновци и фараджовци на мястото им - извън политиката
 
Но новината, която привлече вниманието ми е, че депутатите в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с гласуване на втори тур, с обикновено мнозинство, са избрали за заместник председател Пьотр Олегович Толстой - ръководител на руската делегация и заместник-председател на руския парламент. Той е печално известен у нас.  Българомразец е и е антиевропеец. А парадоксът е, че е избран да ръководи институция, която има задължението да отправя препоръки в областта на човешките права и да защитава основни демократични ценности. Каква е обаче „препоръката“ от избора на руския депутат? 

През юни миналата година депутатите от ПАСЕ разрешиха на руската делегация да се върне обратно в Асамблеята, т.е. възстановиха нейното членство. А тя бе отстранена от работата й преди пет години, когато по заповед на руския президент Владимир Путин бе осъществена военна инвазия срещу Украйна и анексирана украинска територия - полуостров Крим. ООН осъди тази агресия. Осъдиха я Европейският съюз, САЩ, Канада и всички останали демократични държави.  Въведени бяха санкции на „ръководителите“ и ятаците на агресорите. Но и до днес в Донбас и Крим, окупаторите нарушават човешките права и свободи. Същото е и в самата Русия, където нарушаването на гражданските права и свободи е ежедневие, включително правото на опозицията да участва в избори. В Русия се преследват и задържат без причина представители на граждански организации, задушава се гласът на медиите. Това е същата Русия, която от десетилетия 

изпраща у нас свои шпиони и организира  шпионска мрежа от българи, готови да предадат отечеството ни

 И го предават. У нас, за тази им антибългарска дейност вече открито се пише и говори. Но и трябва да се противодейства. Тия шпиони един по един трябва да ги изхвърляме от държавата си. Правим го напоследък,  но е необходимо да продължим да го правим, както се изразяват дипломатите, със завидно постоянство. 

С говореното си днешният руски заместник-председател на ПАСЕ срами знатен род, ако е вярно, че потеклото му отвежда към световноизвестния руски писател Лев Н. Толстой. Почти всяка негова публична проява е скандална. Едно от последните му изказвания доведе до реакция от страна на посолството на Държавата Израел. Защото  бе възприето като антисемитско. Последва опит за обяснение и извинение. Куриозен бе случаят, когато през април 2018 г. в  разговор в студиото на телевизионния канал „Русия 1“, Пьотр Толстой препоръча на руснаците вместо да купуват „скъпите“ американски лекарства, да си поддържат здравето с родния „боярышник“. Точните му думи бяха: „Варете дъбови кори, пийте глог“. Какво разбраха руснаците от това послание не знам, но е факт, че сума ти народ се изпонатрови, а имаше дори и смъртни случаи от пиене на евтиния козметичен лосион „Боярышник“,съдържаш „безплатен“ метанол. Което пък ни припомни трагичната съдба на 190-те съветски окупатори, надигали в Бургас през септември 1944 г.бидон с метилов спирт. Тогава 42 от тях обръщат петалата. Но дори и 

на тези пияндури сме издигнали паметник и ги броим като жертви на войната

 Което ме кара да повторя за кой ли път, че е време да се освестим. 

На 19 декември 2016 г. Пьотр Толстой, тогава все още кандидат за депутат от партията на Владимир Путин "Единна Русия", в отговор на репортер на Българската национална телевизия, пожелал му да води „доброжелателна политика към България", отвърна цинично и нагло: 
"Разбира се. Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме".
По този повод тогава „Зюддойче цайтунг” коментира: „Проблемът  не е, че някой иска да купува България. Проблемът е, че има кой да я продава. При това евтино.” И направи извод: „Превземането на България е в напреднал стадий“

На скандалното изявление на Пьотр Толстой реагира министърът на външните работи Даниел Митов. Но руският политик всъщност само повтари традиционна за руснаците 

реч на омразата срещу България

 Тя се съдържа още в известната руска поговорка за кокошката, която не е птица, както и България не е чужбина за руснаците. Да ни сравняват с кокошка си позволяват само те - „братушките“. Но нима има разлика между търговския подход спрямо нашата страна на депутата Толстой и написаното от руския историк и дипломат Алексей Татищев преди близо 130 години: 
" Цел на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна" България, а разделяне даже на днешното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ШИРОКАТА ПОЛОСА ОКОЛО ЧЕРНО МОРЕ, КОЯТО РУСИЯ МОЖЕ ДА НАСТОЯВА ДА ОСТАВИ ЗА СЕБЕ СИ. С други думи, ние сме в правото си да постъпим с България...така както постъпихме с Полша, да я разчленим, разграбим, да я изтрием от лицето на земята, за наказание на всички племена населяващи Изтока...“ 

Пьотр Толстой преди три години демонстрира антибългаризъм, който е традиционно присъщ на руснаците. И също традиционно е съчетан с антиевропеизъм. Макар че прапрадядото, когато остава за известно време в Париж, пише в едно от своите писма: "главното е социалната свобода, за която в Русия нямах даже и понятие".  Какво "понятие" за Европа има днес депутатът Толстой, според когото тя все „не разбира Русия“?  Но какво по-точно ние, европейците, трябва да разбираме на тая Русия? Нали виждаме, че отново е зинала срещу нашия свят. Явно пак не и стига територията, та затова и на нашата българска земя е хвърлила зъл поглед? 
Руското мислене не се е променило след „промените”. За руснака България продължава да бъде задължена му с нещо територия. В масовото руско мислене 

ние не сме европейска държава, а „тяхна”,

 както „техни” са Украйна, Беларус, Молдова, Армения и Грузия. Това неоимперско мислене е отвратително. Но за съжаление то владее не само кремълските управници. Има го в главите на милиони обикновени руски хора. Защото именно те подкрепят агресивната днешна политика на своя президент. Те го крепят на власт. И така сами се изолират от нормалния свят, от света, който още преди век и половина е впечатлил другия Толстой. Но не спират да ламтят за българска земя, за български имоти. Защото сме европейска земя. А руснаците, които много любят своята „широка страна моя родная“, както се пее в песента, мило и драго дават да избягат от нея, до Лондон, Париж и Ню Йорк да стигнат, че и в България да се заселят. И политиците им са същите. На думи много патриотично го раздават, а на практика гледат колкото се може по-скоро да измъкнат децата, родата и парата от Русия. И да ги пренесат нейде там, в „лошия Запад“. 

Новината, която коментирам, е наполовина добра. Българските представители в ПАСЕ не са взели участие в гласуването на кандидатурата на Пьотр Толстой за заместник-председател на тази престижна парламентарна институция, в която е представена т.нар. Голяма Европа. Много по-добре би било да бяха гласували против кандидатурата му, но приемам и неучастието им в гласуването за правилно поведение. 
Една по-твърда и категорична позиция проявена днес спрямо Русия утре ще бъде, сигурен съм в това, оценена положително от руския народ. Защото и той мечтае за свобода, и той иска да живее нормално. Но милиони руснаци не смеят да кажат това открито. Още е силен споменът за царящия и унищожаваш човека 

страх по време на болшевишкия режим

 Руските управници от векове не могат да му осигурят свободен и достоен живот за руския народ. И все някой друг им е крив. Все им пречи международното положение. Дори и днес, когато светът е толкова близо, че чрез интернет влиза буквално във всеки дом, отново към винтовките посягат, както се пее в популярната им песен: „само с винтовка в ръка руснакът може да види чужда страна“. 
Време е толстоевците да се кротнат и да не продумват срещу България. Отдавна е време руският президент да се извини на България и на българите за злото, което ни е сторила съветската армия през миналия век, за окупацията на страната ни. Владимир Путин трябва да го направи, защото Русия е наследник на Съветския съюз. Останалите бивши съветски републики, днес независими държави, изобщо не се гордеят, че са били такива републики. Те са осъдили болшевишкото време в своята история. И тъй като сега гледам, че отново пушилка се вдига около българския президент, е добре той добре да размисли и да не хуква към Москва за 9 май.  Не му ли стигат „домашните“ проблеми, че "парад на победата" му трябва?  
На 9 май на Червения площад сюрия толстоевци ще дрънкат парадно оръжие, забравили най-важното, а именно, че войната носи само страдания. И не е за парад. Щом са загинали хора няма победа. Няма мъртви победители. Смъртта е загуба, а не победа. И не се ходи на парад на смъртта. А се пали свещ в църква, на гроб. 
Утре е 1 февруари, Денят за почит и памет, за признателност към жертвите на престъпния комунистически режим у нас, наложен в условията на съветска окупация. Искрено се надявам, че най-после президентът ни ще се сети да почете паметта на мъчениците "осъдени" от незаконния т.нар. Народен съд и избити на тази дата преди 75 години.

 Склонете глава, Радев! На колене!

И знайте, че за комунистическите престъпления няма давност и прошка. И най-малкото което утре можете да направите е да строите своите гвардейци пред Мемориала на жертвите на комунизма в столицата. Венец да поднесете. Чест на достойните синове на България да отдадете. Така се прави в Европейския съюз, в демократичния свят. И тогава такива като депутатът Толстой или "оня" Решетников, ще стоят далеч от България и няма да смеят да гъкнат дори.