Димитър Попов

Гласуваш, не гласуваш, все тая, правителство пак няма да има.
Това е най разпространеното предизборно настроение, което чувам напоследък. Гражданите, които са обзети от скептицизъм имат основание: в края на краищата целта на едни избори не са процентите на тази или онази партия, а съставянето на парламент и на редовно правителството. В момента тази цел изглежда трудно изпълнима, а избирателите, които гледат на бъдещето рационално, имат все по-нарастващи страхове и 

все по-лоши прогнози 

за след 27 октомври. 
Гласувай, защото имаш граждански дълг да пазиш демокрацията– това е другия девиз на онези, които се опасяват, че алтернативата на изборите е авторитарно управление с руски нюанси. Те са все по-малко напоследък, защото на никого не му пука за демокрацията, особено на самите партийни лидери, които страдат от разюздан нарцисизъм. 
Гласувай за нашите, за да натрием носа на лошите е третия девиз, който чувам от емоционално афектираните протестъри. И техния брой обаче намалява, а еуфоричното им настроение преминава в тежка депресия напоследък.
И за трите групи избиратели 

лечението е едно – редовно правителство

 То ще убеди скептиците, че има светлина в тунела; ще успокои  демократите, че диктатурата се отлага; ще убеди феновете, че и техните любимци са във властта.
В момента единствено ГЕРБ обещава редовно правителство след изборите. Само те предлагат и реалистичен сценарий както се прави по учебник – с парламентарно мнозинство, с квоти на министри, отчитащи доверието в обществото, с политическа отговорност на всяка партия от коалицията, с коалиционно споразумение и управленска програма. Това предложение е най-близо до европейската практика за зачитане на интересите в самото общество, и за съжаление, най-далеч от ситуацията у нас, защото останалите партии имат съвсем различни възгледи за управлението на страната.
ППДБ очевидно няма да влязат в правителство с ГЕРБ, както е предложено от Борисов. Какво точно искат да постигнат след тези избори не е ясно. Ако наистина държат на равноотдалечен премиер и нова тайна сглобка, това е много лош вариант за страната, защото размива политическите отговорности и 

отваря вратата на задкулисието

 Ако обаче това с премиера е само оправдание за да избягат от коалиция с ГЕРБ, и намек, че след тези избори те ще поискат нови, осми поред, следвайки тактиката „или ние, или никой“, тогава тяхната стратегия очевидно обезсмисля и собственото им участие на 27 октомври!
БСП и ИТН следват същата логика като ППДБ – искат експертно правителство, без коалиция, без споразумение, без политически лица в него, а това си е заявка за осми избори, защото е гаранция за нестабилност и задкулисие. 
Двете ДПС - та в момента мълчат по въпроса за коалициите. Пеевски и Доган са заети с битката по регионите, където силите са изравнени и всеки глас за единия или за другия може да се окаже фатален. След изборите Пеевски ще е малка партия, готова на политическа коалиция с ГЕРБ. ДПС на Доган обаче още в миналия парламент говореше за експертен кабинет, така че там клонят повече към другия лагер.
Като се отчете цялата картина на партийните настроения и стремежи, лесно се вижда, че ГЕРБ не може да разчита на нормална политическа коалиция за пълен мандат. Няма с кого да я направи. И тъй като допускам, че Борисов все пак ще иска правителство на всяка цена, единствено възможна изглежда 

коалиция на ГЕРБ с ДПС- Пеевски, БСП и ИТН, с премиер, посочен от ГЕРБ, и с министри – експерти на всички партии. Вероятно ще го нарекат 

правителство на спасението,

 или ще има друг подобен етикет, но по същество ще е коалиция за кратко време.
Партиите в такава „сглобка“ ще съчетаят интересите на националния триумвират, който и в момента управлява през служебното правителство, като си е поделил репресивния държавен апарат почти по- равно. За яснота: Борисов държи МВР и КПКОНПИ, както и квоти в прокуратурата и службите; Пеевски държи прокуратурата и много магистрати; Радев държи специалните служби и ДАНС. Дълбоката държава е поделена и балансът на силите изглежда много крехък. Едно редовно правителство между ИТН и БСП – близки до Радев, ГЕРБ на Борисов и ДПС Ново начало на Пеевски, ще легитимира сегашния служебен кабинет и ще отвори широко вратата за интересите на триумвирата.
В опозиция заедно ще останат две интересни партии – Възраждане и ППДБ. Първата представлява негласно интересите на Москва в България; втората е близка до интересите на Демократическата партия на САЩ. Тоест в опозиция остава цялото международно положение, както казваха комунистите едно време.
Вече е добре известно, че тримата „национални герои“ не са долюбвани нито в Москва, нито във Вашингтон. Дори Радев в Кремъл тайно го наричат двуличник, което си е чиста неблагодарност за толкова изпълнителен и предан техен кадър, но по време на война е така – или си изцяло руски слуга, или си в другия лагер. 

Такова правителство, доминирано от Радев, Борисов и Пеевски, ще бъде нестабилно и много сложно за договаряне. Ако Камала Харис спечели изборите, Борисов и Пеевски няма да оставят ППДБ в опозиция и по-скоро ще поискат нови избори, отколкото въпросната сглобка с БСП и ИТН. Ако в САЩ победи Тръмп обаче, договарянето с Радев и неговите проксита става далеч по-възможно.
Изходът от тази ситуация не се вижда на хоризонта, поне докато в ППДБ не разберат, че коалицията им с ГЕРБ няма алтернатива. Двете партии имат идентични програми, имат сходен електорат, имат същата геополитическа ориентация. Липсва им само коалиционно споразумение, каквото се прави навсякъде в демократичния свят.